Д-р Петър Кътев
„Ум се с пари не купува, па най-много пари струва“! Това гласи стара българска поговорка, на която може би мнозина биха се присмяли, така както днес се осмива всичко прозилизащо от мъдростта на предците ни. Но все пак това се едни хора, живяли в друго време и техните разсъждения трябва да си останат там, защото хич не се вписват в модерната действителност, която обитаваме.
В нея всичко е подвластно на парите и няма нещо или някой, който да не можеш да купиш с тях. Поне това се опитва да се наложи като мислене от доста дълго време насам. Парите са издигнати в култ, а на него са подчинени чувства, взаимоотношения и какво ли още не. Всичко е до такава степен свързано с материалиалното, че нищо което не води до него не представлява интерес. Той се ръководи от други подбуди, които обаче често след време ни наказват за проявения нездрав разум.
Днес все по-често се стига до извода, че човек в голяма степен се води от собствения си интерес, но защо сред него не попада този свързан със здравето е въпрос, който пък стои без отговор. Трудно е сякаш да се признае, че то е приоритет само когато възникне болестта. А тогава пък на него започва да се гледа като на нещо, което предизвиква разход. Трудно се осъзнава, че здравето всъщност е най-ценният „актив“ на човека, който му позволява да реализира своите мечти и да достигне така бленуваното балгополучие в живота.
На такова се надяват мнозина, но най-много тези, страдащи от различни болестни състояния, свели мечтите им до една, едничка – да бъдат здрави. Но както е известно времето неможеш върна назад. То е единствената величина, която няма как да накараме да спре своя ход. Въпреки всичко обаче можем да кажем, че в определени ситуации от най-големия ти съюзник може да се превърне в непобедим враг. Разсъждение, което е изключително валидно за отношението ни към болестите и начина, по който следва да реагираме към тяхната поява.
Незабавна такава изисква всяко едно състояние, ако щете и неразположение. Последното тенденциозно игнорираме, защото нищо което не се е трансформирало в сериозен и натрапчив симптом някак не може да ни прикове вниманието. Затова все чакаме да стигнем до положение, което ни поставя пред свършен факт, което в медицината се нарича диагноза.
До такава, и то не само една може да ни докара един изключително коварен патоген с името Aspergillus niger (Аспергилус нигер). Принадлежи към представителите на микозите и естествено притежава доста голяма вирулентност. Тя по принцип е характерна за гъбичките, но специално при тазли следва да се подчертае, че е доста голяма, защото говорим за плесен.
Плесента не бива да се разглежда само като проблем, който загрозява вида на дома ни например. Нейната поява е признак, че около нас има доста влага, която пък е не само естествената, но и най-предпочитаната среда от микозите, в която процъфтяват необезпокоявано. Има ли влага, има и гъбички. Това означава, че спешно следва да се предприемат необходимите мерки за подобряването на средата, която обитаваме. Разбира се, когато става дума за мястото, на което живеем е лесно. Трудно е да се повлияе на околната среда, в която микозите доста успешно виреят, а и са оцелели десетилетия наред.
Aspergillus niger като часто от рода Aspergillus обикновено се спотайва в почвата и водата. Оцелява върху растителност, фекални вещества и разлагащи се във въздуха такива. Този патоген расте и образува спори бързо, което го прави доста опасен при попадането му в организма.
A. niger е добре познат с това, че причинява заболяване, известно като „черна плесен“ върху някои плодове и зеленчуци, и е често срещан замърсител на храната. Той е повсеместно разпространен в почвата, но също така често се среща в закрити помещения, където черните му колонии не рядко биват бъркани с тези на Stachybotrys (чиито видове също са наричани „черна плесен“).
Aspergillus niger е патогенен за човека, и то не само заради сектретираните от него токсини. Той е причина за появата на опасната гъбична инфекция аспергилоза. Тя се провокира от спорите на плесента Aspergillus на закрито и открито. Спорите попадат в организма посредством вдишване, което им осигурява бърз и директен достъп до дихателната система. Ето защо са изключително рискови за хора с компрометирана имунна система и/ или предшестващи белодробни заболявания. Аспергилозата е доста опасна и за имащите астма, тъй като драстично може да влоши диагнозата.
Аспергилозата има различни свои проявления, поради което се свежда и до няколко вида. Тя може да се развие под формата на алергична бронхопулмонална аспергилоза, алергичен аспергилусен синузит, кожна и хронична белодробна аспергилоза.
Алергичната бронхопулмонална форма предимно се наблюдава при хора, които страдат дълги години от кистозна фиброза или астма. Самото състояние представлява алергична реакция на организма към вдишаните спори. Те провокират ответния имунен отговор.
Коварното при тази диагноза са заблуждаващите симптоми, които първоначално наподобяват същите като при алергична реакция. Към тях се добавят и общо неразположение, задух, хрипове. Нещо, което би могло да насочи вниманието към алергичната бронхопулмонална аспергилоза е треската. Болката в гърдите, наличието на кашлица с храчка, с примес на кръв или слуз. При изследване се констатира раздвижване в кръвната картина, по-конкретно при еозинофилите, чийто брой е увеличен.
Макар да се смята, че този тип инфекция не е склонна да се разпространява в други области на тялото това на означава, че човек е застрахован от развитието на усложнения. До тях се стига при нелекуване и забавяне в поствянето на диагнозата. В случая се наблюдава разширяване на бронхите, което се трансформира в хронично състояние или пък се развива упорита и тежка форма на астма. Тук е моментът да се каже, че доста често инфекциите, причинени от гъбички отключват астмата. По-просто казано тя може да се разглежда и като последствие, а не като водеща диагноза.
Но аспергилозата изисква да се допусне, че тя би могла да бъде и доста инвазивна, при което се засяга съдовата система и не само. Аспергилозният трахеобронхит също е форма на инвазивната аспергилоза, която спада към животозастрашаващите диагнози.
Друг важен момент е правилното разграничаване на аспергилозата от други тежки диагнози при белите дробове констатирани при рентгенография. Тук на помощ идват изследванията, позволяващи правилно диагностициране, а от там и лечение, водещо до оздравяване. Все пак да не забравяме, че излекуването не означава премахването на симптомите, а на причинителя им. Те остават в миналото само когато, този който ги провокира бива елиминиран! Но както гласи една латинска сентенция: „Победата обича подготовката“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
