Резултатите от новото изследване показаха онова, което знаехме - "царят е гол "
Доц. Даниела Караангова е една от студентките на изтъкнатия световен икономист проф. Ричард Вернер. Тя защитава докторската си степен по мениджмънт в университета в Саутхамптън, принадлежащ към 20-те най-влиятелни висши учебни заведения във Великобритания. Дисертационният й труд се фокусира върху проблемите и възможностите за реформи на системите на висшето образование и науката в страните от бившия Източен блок. Сега е доцент по публично управление и образователни стратегии във ВУЗФ.
Автор е на оригинална научна теория за факторите, влияещи на способността на индивидите да мислят системно. Също така изготвя холистична диагностика на системата на висшето образование и науката в България, на база на който създава теоретичен модел с множество практични приложения и препоръки. Заместник- главен редактор е на научно-изследователското списание VUZF Review, рецензент е в научното списание "The learning organization".
Автор: ДОЦ. Д-Р ДАНИЕЛА КАРААНГОВА
Несъмнено тазгодишните резултати на международното изследване PISA поставиха отново на дневен ред нуждата от реформа в образованието. Проблем в образованието има. Той се корени още в настъпването на прехода, когато не само икономиката трябваше да се преустрои, а и всички останали системи. Проблемите в образователната сфера се натрупваха постоянно, а решенията им бяха фрагментирани и повърхностни докато се стигне до последното десетилетие, поставило началото на ускорена дигитализация в света. Силно динамичната, несигурна и дигитализираща се среда е реалност, с която всички сфери на живота се сблъскват и към която следва да се адаптират. Образованието, както предучилищното, училищното и висшето имат централна роля в този нов свят и тяхното развитие ще предопредели и бъдещето икономическо развитие на отделните държави и народи.
- Къде обаче стоим ние в този нов свят по отношение на образователната си система?
Според данните от програмата за международно оценяване "PISA" , която се провежда от 2000-та година насам, страната ни се намира на 49-то от общо 81 държави участници в програмата. Справката с предходни години сочи, че почти сме се приближили до постиженията си през 2006-та година, когато показваме най-слаби резултати.
Трябва обективно да признаем, че данните от "PISA" за 2022 година отразяват онези петнадесет годишни ученици, които бяха силно засегнати от дистанционната форма на обучение заради пандемията от Ковид. Големият проблем обаче е, че в същността си този тест изпитва функционалната грамотност на учениците. Той е насочен към реалния живот и към изграждането на онези умения, които имат директна практическа приложимост. Най-стряскащи са резултатите от раздел четене (с разбиране), които са най-ниски в сравнение с тези по математика и природни науки.
Тезата на създателя на "PISA" Андреас Шлайхер, че българските ученици разполагат с много знания, които не знаят как да приложат в реалността, се пропуква с резултатите по четене. Учениците в България няма как да притежават задоволителни знания без умението на четат с разбиране при условие, че учебните програми от години стават все по-натоварени и комплицирани.
Това се видя и от катастрофалните резултати по български език и литература от тазгодишните матури. Причините за състоянието на образователната ни система са множество и за комплексни, тъй като имат както национален така и глобален произход.
Тук ще се спрем на няколко основни аспекта: финансиране, учебни програми, кадрови състав и гражданско общество.
- Финансиране
По отношение на финансирането на образователния сектор, неговият дял от БВП на страната е нараснал с 0.5% в сравнение с 2019-та година. Това обаче по никакъв начин не повишава качеството на образователния продукт, дори напротив - наблюдава се точно обратната тенденция. Реформите по отношение на финансирането трябва да бъдат свързани с промяна на досегашния модел и по-специално на принципа "парите следват ученика". Дори и добавените качествени критерии за финансиране на учебните заведения, не дадоха задоволителни резултати, тъй като водещ е количественият критерий.
- Учебна програма
Знанията и уменията на българските ученици тенденциозно спадат, а равно по сила и противоположно по посока учебните програми непрекъснато биват утежнявани. Учителите и училищата притежават известна автономия за това как да организират и предадат учебния материал, но тази ВсвободаС е в рамките, поставени от МОН.
- Кадрови състав
Видно е, че държавата донякъде осъзнава проблема с качеството на кадри в системата на образованието, тъй като в последните няколко години възнагражденията на учителите се увеличиха с около 125% над средното възнаграждение в страната и броят на допълнителните им обучения силно се повиши в сравнение с предходни години.
- Къде обаче се губи нишката?
Губи се главно в две направления. Първото отдавна е проблем на българската държава по отношение на начина си на управление на образователната система, а именно . разходването на средства без осъществяването на ефективен по-нататъшен контрол за качество и изпълнение. Такъв е случаят и с българските учители, чиито възнаграждения растат, но изискванията и контролът над тях не. Липсва и оценка за усвоеното от тях по време на ежегодните им обучения. Вместо допълнителни входни нива в 9-ти клас, подготвящи учениците за формата на теста на PISA, е нужно въвеждане на оценяване работата и компетенциите на преподавателите. Това не е нито нова, нито революционна идея. Още в главата "Радини вълнения" от романа на Иван Вазов "Под Игото", този модел е бил работещ успешно, тъй като само конкуренцията води до развитие.
Резултатите от политиката на протекционизъм винаги са едни и същи - ниско качество на висока цена. Високата цена ще я платим ние и нашите деца. Второто направление, което показва повърхностен и фрагментиран подход от страна на държавата по отношение на развитието на преподавателските кадри се корени във висшите училища. Към днешна дата приемът в специалност "педагогика" е обидно лесен, дори във висшето училище, в което е най-престижно тя да се изучава, а именно - Софийският университет.
- Гражданското общество
Състоянието на българското образование не е проблем само на учителите, учениците и техните родители. Това е проблем на цялото общество, тъй като в утрешния ден това ще са лекарите, които ще ни лекуват; съдиите, които ще ни съдят; възпитателите, които ще учат нашите деца; хората, които ще ни управляват. За да не бъдат приложени отново реформи на парче и на хартия, които да донесат още по-катастрофални резултати в бъдеще, не държавата, а ние като общество трябва да превърнем образованието и културата в основни наша ценност и приоритет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
