* Време е за смели решения и истински лидери
- Г-н Петков, Конституционният съд постанови повторно преброяване на изборните резултати в над 2200 секции. Доколко това ще повлияе на изборните резултати и очаквате ли да има нов политически субект в Народното събрание?
- Според мен този казус, няма да повлияе съществено на вече избраното правителство. Дори и при промяна в конфигурацията на 51-я парламент. Големият въпрос е, че констатирането на многобройни несъответствия в изборните резултати, ще подкопае още повече крехкото доверие на обществото в избирателния процес. Все повече хора започват да не вярват в честността на изборите, които се провеждат в страната. Това руши демократичните процедури и помага на кандидатите за авторитарна власт да се показват на политическата сцена.
- Месечният анализ на "Галъп" отрежда почти равни резултати за второто място между ДПС - Ново начало и "Възраждане" при евентуални избори днес. Двете партии са с коренно различни визии по отношение на външната и вътрешната политика. Какво означава това за профила на българския избирател?
- Тук чисто социологически въпросът е много интересен. "Възраждане", ДПС-НН и ПП-ДБ са доста близко електорално една до друга. Резултатите на трите партии, показват различно политическо движение и ходове на всяка една от тях. Първата причина е, че и трите формации са определени за опозиция в настоящия парламент. Този факт определя изначално и тяхното политическо поведение. Знаем от политическата наука, че опозицията трябва да бъде коректив на правителството. Тази позиция изглежда на пръв поглед лесна, защото е необходимо да се критикува настоящата власт по принцип и да се предлагат разумни политики, с които властта да се съобразява по един или друг начин.
Вторият момент обаче, е именно в процесът на обособяването на тези три политически субекта в опозиция. Тук идва трудната част. При ДПС-НН се забелязва по-плавно и фино преминаване в този период. Тази формация говори с по разбираеми думи и термини за средния българин. Темите, които поставят са от дневния ред на обществото - бедност, цени на храни и гориво, пенсии, заплати на различни гилдии и т.н. Затова и тази формация започва да става популярна, да привлича нови привърженици. "Възраждане" забелязаха това позициониране на партията на Пеевски и през последните седмици решиха да отвърнат с доста по агресивна стратегия. Последните събития, като например протестът пред сградата на ЕП в София, са доказателство за това. Костадинов и компания смятаха, че по този начин ще станат по "желаната" опозиция за народа. Според мен не успяха, защото обществото ни не харесва крайностите и започва да смята представителите на тази формация за хулигани и радикали, а това в българската социална реалност не носи гласове, а напротив води до отлив. При ПП-ДБ също е интересно. Забелязва се състояние на ступор в тяхното поведение. Те не могат да произведат нищо пред българските граждани с което да покажат, че са алтернатива и опозиция. Сляпото повтаряне на клишета и кухи фрази от нейните лидери допринася за електоралния им регрес. Ако не променят нещо в поведението си, се опасявам, че пътят им е само надолу. Ще бъде интересно и дали това поведение няма да доведе например до електорално разместване в коалицията. До сега мнозинство и тежест имаха представителите на ПП пред тези на ДБ. Ами ако това се промени? Например ДБ да изпревари ПП по влияние сред сърцата на десните в България? Това може би ще означава край на този брак.
- Бюджетът по всяка вероятност ще бъде приет от парламента, на път сме и да въведем еврото от началото на 2026 г. Това ще бетонира ли кабинета "Желязков" или напротив?
- Този кабинет не може да разчита на политическия комфорт на предишни правителства. Той може да се опита единствено да зададе посока към стабилни основи за заздравяване на демократичните процеси в страната. Да приема балансиран бюджет, да започне да подменя съставите на институции с изтекли мандати, да подобри с подходящи мерки икономиката и доходите на работещите. Тогава кабинетът може да мисли и за по дълъг политически хоризонт. Единствения плюс на настоящия състав на Министерски съвет е положителните нагласи на обществото към него. За първи път от много редовни кабинети, сегашния има симптоми на доверие на гражданите. На какво се дължи това е отделен въпрос. Ако правителството изпадне в дребнотемие и конфликти, то неговия живот ще бъде кратък.
- АПС на Ахмед Доган подкрепя правителството, но в същото време иска постове във властта. От управляващата коалиция твърдят, че това са едва ли не емоционални изблици. Възможно ли е тази партия да взриви кабинета, оттегляйки подкрепата си, при положение, че хората на Доган нямат интерес от нов парламентарен вот?
- Определено представителите на АПС нямат никакъв интерес от нови избори. Ако те се случат в скоро време, тази формация рискува да гледа Народното събрание отвън.Тяхното поведение по-скоро е проектирано от миналото. Хората около г-н Чакъров се опитват да действат в ролята на балансьор, какъвто беше ДПС през последните три десетилетия. Това е добра роля, но тя има своята логика в триада, т.е. при три субекта. В тази коалиция обаче, те са четири. Това обрича на провал и такъв тип поведение. Със самата спекулация за излизане от правителство не може да бъде постигнато нищо. Спокойно може да влезе в управлението нов субект. Кандидати не липсват. Така, че за мен това е просто трик, който за съжаление е като кадър от миналото. Нищо повече.
- Как ще приключи битката между партиите за регулаторите?
- Аз лично се надявам да започне плавната подмяна на регулаторите. Тези, при които е необходимо мнозинство от 121 гласа мисля, че за тях ще се получи. Тези обаче, при които са необходими 160 гласа, не съм особено обнадежден. И то не заради самата процедура, а заради нагласите и настроенията на самите политици. Те дори не могат да осмислят замисъла на конституцията по този въпрос. За да се избере някого с мнозинство от 160 гласа, това не е просто механичен сбор. Тук става въпрос за голямата идея, личността която ще бъде овластена с тези гласове, да бъде широко консенсусна. Представете си силата на мандатността която се възпроизвежда с факта, че тази личност е избрана освен от представители на мнозинството, и с гласове на малцинството. Това поражда сила и власт, която сама по себе си е свръх легитимна. Ние имаме нужда от такава власт, като общество за да докажем на самите себе си, че можем. Сегашните депутати като че ли не могат да го осъзнаят и осмислят в дълбочина.
- Бойко Борисов заговори за мандат под наем и като че ли се опитва да се дистанцира от кабинета. Влизането на страната ни в еврозоната или изборите за президент в края на следващата година ще са отправна точка за задаване на нов дневен ред в политиката на България?
- Мисля, че поведението на г-н Борисов е много правилно в настоящия момент. За първи път от доста време се поставя политическият въпрос: на кого е едно правителство? Прекалено много свикнахме в годините правителството да е на пряко подчинение едва ли не на лидерите на партии. Това не е така. Поставя се въпросът изначално за политическата отговорност. Тя се носи от Министерския съвет. Хубаво е политиците да го знаят и да го повтарят по често. Тук това няма нищо общо с темата за разграничение от този или онзи. Тук въпросът е за политически граници, което е много положително като явление. Дано повече политици да го правят в бъдеще.
- Видно е, че войната в Украйна приключва до седмици. Доколко и как българското правителство стои стабилно в геополитически план в качеството си на член на ЕС и НАТО?
- Тук имаме двоен проблем. Първо в момента не виждаме единна позиция и поведение от ЕС по процеса на войната в Украйна. Разнопосочни са действията на Брюксел и към САЩ. Това е възможно да доведе до сериозни щети на водената до момента политика на ЕС. Трябва сериозен завой да се взима, а не се вижда да има идея как точно да стане това. Вторият проблем е, че България от години няма координирана и целенасочена външна политика. Състоянието, в което се намираме, е меланхолия. Трябва да се събудим и да търсим стратегия и визионерство за бъдещия нов свят. Имаме тази възможност и от нас зависи дали ще го осъществим или отново ще изпаднем в поредната "сфера на влияние" от големите геополитически акули. Време е за смели решения и истински политически лидери.
- Как може да бъде защитен българският национален интерес така, че да се окажем предвидим партньор на международната сцена?
- България е страна с изключително геополитическо и географско положение. Ние винаги може да се възползваме от това. Но трябва да знаем как. През последния век ние танцуваме танц с политически силния играч на деня. Това води до доста национални катастрофи. Сега имаме исторически шанс, живеем в ЕС и при правилно отстояване на нашите български позиции през призмата на обща Европа може да успеем. Бъдещето на България е в Европа, не на изток.
- А как виждате бъдещето на Европа в новия дневен ред на света след като Доналд Тръмп се завърна в Белия дом?
- Европа в момента е в шок от поведението на Тръмп. За съжаление, тази реакция издава единствено неподготвеност и травматизъм, получен от заиграването с крайния либерализъм. Ще е необходимо време, за да може Европа да се усети, че може да има прекрасна възможност за икономически и политически възход. Засега обаче, ние не виждаме нищо, освен хленчене и мекушавост. А сега са времена на възможности в процеса на "нормализирането" на света.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
