Петко Петков, изпълнителен директор на "Галъп": Политиците са като футболни агитки

Румен Радев трябва да влезе в ролята си на президент, а не да се състезава с партиите

Петко Петков, изпълнителен директор на "Галъп": Политиците са като футболни агитки | StandartNews.com

Най-логично е след изборите да бъде съставено правителство между ГЕРБ, ПП-ДБ и "ДПС - Ново начало", казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ новият изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл" за България Петко Петков
 

- Г-н Петков, каква е политическата снимка у нас седмица след старта на предизборната битка за 51 парламент и защо е толкова вяла кампанията? 
 

- Кампаниите са бледи от последните 4-5 избора насам. Наблюдава се безсилие. Политиците не могат да обяснят на българския избирател какво биха направили за него. По тази причина пропастта между гласоподавателите и тях е огромна.

- Ваши колеги прогнозират, че в следващото Народно събрание ще влязат между 7 и 9 формации. Какво сочат анализите на "Галъп"?
 

- Всичко ще се реши на базата на избирателната активност. Ако тя е много ниска, никой не може да знае колко партии ще преминат 4 процентната бариера. Абсолютно сигурно е, че 6 формации могат да влязат в новия парламент.

- Има ли криза за политически лидери?
 

- С просто око се вижда, че лидерите са пасивни и не смеят да излъчват послания, с които да пледират за бъдещо управление. Всеки се стреми да не обиди своите симпатизанти и избиратели. Много плахо се стъпва на политическия терен. А какво е политиката? Разговор, при който някои от играчите не се харесват, но трябва да мислят за бъдещо управление, независимо от това колко се мразят. В България подобни явления скоро не са се случвали. В момента се намираме в блато, в  което никой не желае да упражнява властта. От друга страна държавната администрация е почти спряла да работи, защото иска да има водачи и да изпълнява решенията им. Тя просто изчаква да минат дните на служебните кабинети.

- Ще си позволя да Ви репликирам, защото Бойко Борисов насъсква електората на ГЕРБ да гласува, за да има, по думите му, страната ни стабилно редовно управление.

- Новото в сегашната кампания наистина е по-смелата позиция на ГЕРБ в желанието им да управляват. Дори вече говорят за коалиция. Те знаят, че най-вероятно ще са първи на изборите на 27 октомври. И заявката им води до отговорност. Затова Борисов се опитва да даде тон на този разговор.

- А с кого реално ще може да направи коалиция ГЕРБ?
 

- Най-логично е с тези, за които Борисов даде заявка - ПП-ДБ, "ДПС - Ново начало" и евентуално някоя от малките формации. Реално следващият коалиционен съюз може да е от три партии. Политическата карта ще е доста раздробена, така че ще е много трудно първите две партии да управляват сами.

- На 2 октомври бившият премиер и лидер на СДС Иван Костов припомни свои думи от 1999 г., когато каза че Ахмед Доган е проклятието за България. Защо каза това и сега?
 

- В случая става дума за реваншизъм между Костов и Доган.  Това е стара вражда, при която сега г-н Костов иска да вземе надмощие.

- Но развитието на конфликта в ДПС на практика доказа, че Доган години наред е живял в порочни схеми на финансиране и зависимости.
 

- Настоящата ситуация по-скоро е симптом за това, че българската политическа система трябва да се промени на базата на геополитическата ситуация в света.Той е силно военизиран. Двете войни около нас спомогнаха да има вододел на геополитическо ниво. Докато преди около 10 години политиците ни флиртуваха и успяваха да балансират този сложен танц. Сега обаче реалността налага да се избере страна - на Изток или на Запад. Това днес е огромният проблем на родните политици, тяхното емоционално страдание. По тази причина някои от движенията им са, бих казал, импотентни. Ако не успеят, може наистина да се появят нови партии, които бързо да се ориентират геополитически.

- Очаквате ли наказателен вот в полза на националистически партии?
 

- У нас наказателен вот винаги е имало, но той се дължи не толкова на националистическите настроения в обществото, колкото на безидейността на политиците. Защото видяхме, че на последните избори гласуваха едва 30% от българските избиратели. При негласуващите групите са разнородни. Има успели хора, които не припознават свои политически представители. От друга страна има силно гневни и сърдити на политиците българи, които решават да ги накажат. И има трета група, която трудно свързва двата края, тя се фокусира върху оцеляването си. 

Националистическият вот е вече горе-долу обран във "Възраждане" и в част от ИТН. Но той винаги варира между 300 000 и 400 000 гласа, не повече. Така, че на този фронт не можем да очакваме изненади. В Европа ситуацията е различна. Там по-крайните формации се възраждат, но това е поради политиката на ЕС, която също има своите проблеми. Може би подобно явление би се появило у нас на по-късен етап. Защото знаем, че в България тенденциите идват години, а понякога и десетилетия по-късно. 

- Какво сочат предварителните ви социологически проучвания и има ли хора, за които се опасявате че не казват за кого ще гласуват?
 

- Ние се опитваме да сме максимално коректни и ценностно неутрални. Това е основен принцип в социологията. На тези избори сме изправени пред много кризи, за които нямаме предварителни данни.

- Набира ли скорост "ДПС - Ново начало", след като на обществото стана ясно какво се е случвало през годините в партията?
 

- В "ДПС - Ново начало" виждаме партийния апарат и голяма част от кметовете. Това е силен коз при избори. Защото успешните кметове генерират подкрепа. Това е плюс.

От друга страна при привържениците на Доган се действа по-символно и повече свързано с историята. Това също може да донесе подкрепа, но е възможен и отлив. 

Би било добре по време на кампанията и едните, и другите да говорят на симпатизантите си, а не да враждуват помежду си. Ще дам пример: когато родителите в семейството се карат в присъствието на детето, то отива в стаята си, не желае да ги слуша и се чувства натъжено. 

Не можем да знаем броя на негласуващите отсега, това ще стане ясно след края на изборния ден. Сложно е за анализ. Дори не е толкова черно и бяло. Има нюанси, които се отчитат с други методи на социологията - качествено изследване (не количествено), което освен че е скъпо, изисква повече време.

- Как Ви изглежда левицата и опитва ли се президентът Румен Радев да флиртува с нея предвид появата на негов бъдещ политически проект?
 

- Не забелязвам активация вляво. Виждате, че скандалите там продължават и след появата на "БСП - Обединена левица". Това ще доведе до отлив на избиратели.  Отделен факт е, че листите са доста спорни.  

Що се отнася до г-н Радев, той трябва да се позиционира като президент и да изразява нагласите на народа. Но дали поради слабата политическа система или по друга причина той се опитва да участва в състезание с партиите. От това си поведение държавният глава губи. Неговата функция е представителна и е съвсем различна, той трябва да е еталон.

- Вдясно как вървят процесите?

- Там нещата към момента изглеждат странно. Виждаме, че листите на ПП-ДБ са изцяло фаворизирани от ПП. Голяма част от знаковите лица на ДБ отсъстват, което може да доведе до отлив. Ядрото около Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков  говори с послания към техните симпатизанти. А посланията на ДБ са други. Сякаш това са две различни платформи и програми и не става дума за отбор. А българите са сензитивни хора и усещат липсата на екипност.  

- А Имате ли усещането, че политиците се готвят и за избори напролет?
 

- Това е едната хипотеза, която чуваме от тях. Други казват: каквото стане. Въпросът е обаче политиците да се разберат.

- На фона на войните близо до България няма ли най-сетне да настъпи разум в политическите редици?
 

- Би трябвало. Но поведението на политиците е като при футболните агитки. Толкова са конфронтирани. Дори и агитките на "Левски" и ЦСКА, които понякога правят погроми, са се обединявали около важни теми, свързани с дарителски кампании.  Докато при политиците ни такова нещо не виждам. 

Трябва мобилизация от тяхна страна, защото войните водят емигранти, следват човешки трагедии. Отсега трябва да работим за последствията, в противен случай ще страдаме и ние, и икономиката ни.

- Ще се промени ли светът след президентските избори в САЩ на 5 ноември?
 

- Светът вече се променя. Може би идва краят на т. нар. неолиберален модел, идва нормализация. Който и да спечели в САЩ - Доналд Тръмп или Камала Харис, светът ще е различен, защото и политиците в големите държави се промениха. Дано да е за добро!        

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай