Стачката на миньорите върна спомените отпреди 40 години, когато Маргарет Тачър потуши едногодишния бунт на британските им колеги. Независимо от патоса, с който в днешно време се величае героизма на Желязна лейди, успяла с упоритост да закрие 20 000 нерентабилни мини и да върне останалите миньори в забоите, поуките от трагичните събития в средата на 80-те години на миналия век трябва да бъдат направени, а фактите - да не бъдат премълчавани. Има поне 5 големи разлики от днешните бурни времена на енергийна трансформация с онези, по времето на стачката, която Маргарет Тачър потуши с помощта на цялата държавна машина.
Първо. Кървавата стачка. Тя погуби и рани стотици миньори, а Тачър оцеля на косъм след бомбения атентат в хотела в Брайтън. Разтворените досиета от онези дни днес разкриват, че за да усмири бунтовниците, премиерът на Великобритания е подготвяла армията да се намеси в размириците.
Второ. Разделението на нацията. То си пролича и на погребението на Желязната лейди, когато докато светът се покланяше пред останките й, докато синдикатите ликуваха отвън.
Трето. Индустрията. 20 000 миньори останаха без работа след стачката във Великобритания,
но тогава закриха неефективните мини, а не цялата въглищна индустрия. Затова и потърпевшите днес са поне 10 пъти повече. Четвърто. Икономическата доктрина. Тачър започна битката със синдикатите в началото на втория си мандат като част от програмата й за ново икономическо развитие на Великобритания, в която в ключов момент бе приватизацията на държавните предприятия. Устоя на критиките, умело управляваше рецесията и я превърна в растеж с поредица от индустриални мерки, насочени към малките и средни предприятия.
Пето. Подкрепата. По онова време тя управляваше лично държавните финанси, но и паричната политика. Имаше опозицията в парламента, но на нейна страна беше кралското семейство. Макар Елизабет II да не бе напълно съгласна с действията й, Кралицата майка й даде мощно рамо и застана до нея в най-трудните моменти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
