Музеят, признат от ЮНЕСКО, затваря до 2037
Мащабен ремонт ше бъде направен на Пергамския архитектурен ансамбъл в Германия
Мащабен ремонт ще бъде направен на Пергамския музей в Берлин, съобщиха на 22-ри октомври немските медии.Реконструкцията започна преди около 10 години.
Секция А, в която се намира Пергамският олтар, трябва да бъде достъпна отново през 2027-ма г. Секция Б обаче, ще остане затворена поне до 2037-ма година.
Общата стойност на ремонта може да достигне до 1,5 милиарда евро, твърдят от управата на един от най-впечатляващите и посещавани музеи в Германия - Пергамския.
Почти милион местни граждани и туристи го обхождат всяка година. Той е и част от известния архитектурен ансамбъл Музеен остров и е внесен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Създаден е по нареждане на германския кайзер и крал на Прусия Вилхелм II. Построен е от архитектите Алфред Месел и Лудвиг Хофман.
В музея са разположени античната колекция с прочутия Пергамски олтар, Музеят на Предна Азия и Музеят на ислямското изкуство.
Историята
Първият музей Пергамон е построен през 1897 - 1899-та г. от Фриц Волф. Открит е на 18-ти декември 1901-ва г. от кайзер Вилхелм II. Атриумът на сградата на музея по това време съдържа архитектурните образци от Пергам, Приен и Магнезия на Меандър.
След събарянето на първия музей през 1908-ма г. експонатите временно са разположени в източната колонна зала на Новия музей и се намират там до влизането на новата зала в експлоатация.
Тя е изградена в периода 1907 - 1909-та г. Островът на музеите, плод на въображението на пруския крал Фридрих Вилхелм ттт-ти, е разположен на северния край на остров Шпрее. Именно там, през XIII-ти век се заражда и първото Берлинско селище. От петте музея на Острова, Пергамон е безспорен фаворит. По ирония на съдбата, след 20-годишно строителство той е изграден последен - през 1930-та г. Това е мястото, където най-добре могат да се видят различни образци на религиозното изкуство.
Новата сграда
Вилхелм фон Боде започва да планира построяването на новата музейна сграда година след назначаването му за генерален директор.
Старата сграда се оказва неподходяща и недостатъчно голяма за намерените обекти при разкопките във Вавилона, Урук, Ашур и Египет. Работата по създаването на нова монументална музейна сграда започва през 1907-ма г. Архитектът Алфред Месел при проектирането следва концепцията на Вилхелм фон Боде за здание в неокласически стил. През 1909-та г. той умира като проектът се поема от неговия близък приятел - берлинският градски съветник по строителните въпроси Лудвиг Хофман. В работата по интериора вземат участие няколко специалисти - те разработват архитектурата на изложбените отдели и залите за Пергамския олтар, Милетската порта и фриза от двореца Мшата. Строителството започва през 1910-та г., но Първата световна война, Германската революция през 1918/1919-та г. и силната инфлация през 1922/1923-та г. водят до неговото забавяне.
Строителството на трите крила завършва едва към 1930-та г. и в сградата се настаняват колекциите на четири музея.
Сред класическите антики определено впечатление прави Пергамският олтар (шедьовър на елинистичното изкуство от II-ри в. пр.н.е.), който е един от най-красивите религиозни паметници в света и е толкова огромен, че заема цяла зала в музея. Повече от 20 години са били нужни, за да се съберат отделните фрагменти, открити в днешния град Бергама, на Егейското крайбрежие на Турция. Първите сведения за Пергамския олтар се появяват едва през Средновековието. Той е създаден между 180-та и 159-та г.пр.н.е. в Пергам (днешна Турция) от цар Евмен II-ри в чест на боговете Зевс и Атина. През XIV-ти век, италианецът Цириакус от Анкона твърди, че е намерил руини на изгубено царство. През 1625-та г., Уилям Пети донася части от олтара в Англия на колекционера на изкуство - граф Арундел. Колекцията в крайна сметка е забравена в продължение на десетилетия, когато археолози откриват панел в стената на дома му в Уорксоп. Оказва се, че е фриз от Пергамския олтар. Вторият панел е намерен в неоготическите руини в Оксфордшир.Повече от 200 години по-късно, Османската империя поръчва на Карл Хуман - немски инженер и страстен любител археолог - да изгради крайбрежна улица. Той забелязва древни руини, стърчащи от земята по протежение на определения маршрут.Започва разкопки и изпраща намерените антики в Берлин. Няколко години по-късно, султан Абдул Хамид II-ри продава на чуждестранни археолози правата за опознаването на културата на Мала Азия, дава и разрешението да изпращат някои от своите открития в Германия. Германците плащат висока цена за Пергамския олтар в неговата цялост.Той е реконструиран и фрагментите от фриза са събрани в правилния ред. През 1901-ва г., "Битката между гигантите и олимпийските богове", изсечена от камък, е публично открита. Поради установяването на пропуски с конструкцията на музея, той е затворен отново само седем години по-късно. През 1930-та г., Пергамският олтар е открит за обществеността отново, този път в наскоро построения Пергамски музей, но не за дълго. С оглед защитата на античната структура по време на Втората световна война, той е преместен в бункер, близо до зоологическата градина на града. Съветския съюз иска Пергамския олтар след края на войната, местейки го в Ленинград (сега Санкт Петербург). Пергамският олтар е върнат в Берлин през 1958-ма г. През 1998-ма г. Турция отправя искане античният храм да се върне на първоначалното си място, като повтаря запитването 3 години по-късно. Пруската фондация за културно наследство обаче, която ръководи Берлинските колекции, е категорична, че олтарът е закупен законно и не следва да бъде репатриран.
Пергамският олтар е посветен на Зевс и се е издигал на акропола на древногръцкия град. Стълби от партера на музея отвеждат към колонадата. В основата й се намира една от най-интересните гравюри - битката на боговете от Олимп с титаните. Сто и петдесетте фигури в човешки ръст впечатляват с реалистичността на изображението. Тези монументални фризове от апогея на "елинистичния барок" представляват един от най-ценните шедьоври на древногръцката скулптура.
Друга забележителност в отдела е Пазарната порта от Милет (от II-ри век пр. н.е) - монументалната южна врата от пазара на древногръцкия град Милет, пренесена в началото на XX-ти век в Берлин и възстановена от археолога Теодор Виганд. Интерес предизвиква статуята на богиня с нар в ръце (575-та г. пр. н. е), открита в Южна Атика, Гърция. Независимо, че е престояла повече от 2000 години под земята, автентичната боя по одеждите й е все още добре съхранена. В Музея на ислямското изкуство може да се види фасадата на двореца Мшата (VIII-ми в.) от Йордания, както и дърворезби, миниатюри и цветни ръкописи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
