* Фатална страст преобръща живота на писателя, който умира на 30 ноември в мизерна хотелска стая
* Животът му е като абсурдна пиеса за викторианска Англия
На 30 ноември 1900 г., беден като просяк и забравен от света, умира Оскар Уайлд. Дори на смъртното си ложе в евтиния хотел "Елзас" в Рю де Бо-з-ар писателят не губи остроумието си и отбелязва: "Тапетът на цветенца и аз се борим със смъртта. Един от двама ни трябва да си тръгне".
Уайлд, който разбунва естетическите норми и чупи моралните правила на Викторианска Англия, си отива от този свят на 46 г., покосен от менингит. Предполага се, че го е пипнал от болно ухо. По ирония на съдбата, баща му сър Уилям Уайлд, е виден лекар, основоположник на хирургията на ухото.
Погребан е като бедняк извън града. През следващите години неговият приятел и управляващ литературното му наследство Робърт Рос успява - чрез продажбата на творби на Уайлд, включително "De Profundis", горчивото му писмо от затвора до бившия му любовник лорд Алфред Дъглас - да анулира фалита на Уайлд и да откупи за вечни времена гробно място в "Пер Лашез". Сега Уайлд почива редом с легенди на световната култура и история.
По-късно Хелън Карю, един от приятелите на Рос, познавали Уайлд в годините на най-голямата му слава, анонимно дарява 2000 британски лири за издигане на паметник. Монументът, поръчан на скулптора Джейкъб Ъпстейн, представлява 20-тонен каменен блок със статуя на гол ангел в полет, вдъхновена от асирийските фигури в Британския музей. Той е официално представен през 1914 г.
От началото на 90-те години почитателите на Уайлд започват да изразяват любовта си към него, обсипвайки монумента му с целувки и сърца от червило. Но "една целувка може да съсипе цял човешки живот", пророчески е написал писателят приживе. Червилото се превръща в сериозен проблем за монумента - мазнините от него попиват в камъка и почистването му води до постоянно износване на паметника. Първоначално тази практика се е наказвала с глоба от 9 хиляди евро. Но заплахата не е имала особен ефект върху целувачите, тъй като е доста трудно някой да бъде "хванат в крачка" и обвинен. През 2011 г., по повод 111-тата годишнина от смъртта на Оскар Уайлд и по настояване на внука му Мерлин Холънд, властите в Париж слагат стъклена преграда около гробницата, която да спре целувките.
Така за писателя, познал в живота и славата, и презрението, настъпват обрати и в смъртта.
* Ексцентрикът декадент
Оскар Фингъл О`Флайърти Уилис Уайлд е роден на 16 октомври 1854 в Дъблин. Расте сред книги, картини, история и прочути хора. Баща му е лекар, пише книги по медицина, археология и ирландски фолклор. Майка му е ирландска националистка, пише поезия и се вълнува от антична история.
До 9 годишен Оскар учи вкъщи - освен ирландски и английски, знае немски и френски. На 16, в Тринити колидж, усвоява старогръцки и латински, а в Оксфорд - култури и философия.
Когато е малък, майка му често го облича като госпожица. В Оксфорд, а и след това, той носи необичайна за това време дълга коса, носи екстравагантни дрехи, развива "естетски" и "декадентски" теории.
За него говори не само цял Лондон, но и цяла Америка - заради лекциите му върху новия английски естетизъм и пиесите.
"Името му значи Див, но поезията му е питомна", пише "Пънч" през 1881 г. по повод "Стихотворения", първата поетична книга на Уайлд.
Но светът го цени не толкова заради поезията. Пиесите му, сред които "Колко е важно да бъдеш сериозен", и досега са на почти всички световни сцени. Единственият му роман - "Портретът на Дориан Грей", спечелил скандална слава, остра критика и противоречиви отзиви на читателите от онова време, е класика в английската и световната литература. А афоризмите му пренасят в новия свят на абсурда, чието раждане се осъзнава 50 години по-късно, пише "Свободна Европа".
Но не само творчеството, а и целият му живот е като абсурдна пиеса за викторианска Англия.
Като дете Уайлд е влюбен във Флори Балкъм, която му разбива сърцето. Има нещастна любов и с актрисата Лили Лангтри и щастлива, но кратка връзка със Сара Бернар. Посещава проститутки и вероятно от тях хваща сифилис. Прави всичко, за да се излекува и лекарят го уверява, че това е факт. На 25 среща Констанс Лойд, а след три години й предлага брак. Констанс ражда сина им Сирил, но сифилисът се връща. Тогава Уайлд прекратява сексуалните отношения с жена си и на 32 се обръща към мъжете.
"Единственият начин да се отървеш от изкушението, е да му се поддадеш", твърди писателят в "Портретът на Дориан Грей". Знае го, защото вече се е поддал.
* Срещата с Боузи
Фаталната страст, преобърнала живота му, се изпречва на пътя му през 1891 г., когато Уайлд е на върха на славата си, женен, с двама сина. В северната френска провинция Руан той среща лорд Алфред Дъглас, когото всички наричат Боузи. Той е на 21 г., студент в Оксфорд, пробва се като поет и твърди, че е прочел 14 пъти "Портретът на Дориан Грей". Уайлд губи ума си по младия лорд, който е най-малкият син на маркизата на Куинсбъри и е ангелски красив - с бледа кожа, руси коси и сини очи.
През юни следващата година Дъглас иска съвет и помощ от Уайлд, защото бил изнудван. Оскар мобилизира адвокатите и приятелите си и успява да разреши проблема му. До края на декември двамата стават неразделни. Из Лондон плъзват слухове, за които Оскар нехае, а на Боузи не му пука, защото е със самия Уайлд - известен, интересен, разкрепостен и много щедър. Писателят обсипва Боузи със скъпи подаръци, дава му "джобни", задоволява всичките му прищевки. Дъглас профуква купища пари за хазарт и за компанията на момчета на неговата възраст. Но каквото и да прави, Оскар покрива безразсъдните му разходи.
"Боузи ми се струва уморен и така полегнал на дивана прилича на зюмбюл. Просто го боготворя", пише Уайлд в писмо до приятеля си Рос.
По това време "непристойните отношения между мъже" са забранени със закон. Лавина от събития, които довеждат до трагични резултати, предизвиква бащата на лорд Алфред - Джон Шолто Дъглас, Девети маркиз на Куинсбъри. Един ден, на влизане в частния си клуб, на който е член от години, на писателя е връчена бележка, адресирана за "Оскар Уайлд, позьор и содомит".
Оскар подава жалба за клевета срещу маркиза, който е призован от съда да докаже с факти, че написаното от него е истина. Джон Дъглас наема частни детективи да следят писателя и води в съда проституиращи момчета, които свидетелстват за сексуални контакти с него.
Затвор, изгнание и позор
Многоуважаваният до този момент лондончанин е изправен пред съда по обвинения в содомия и непристойно поведение и е осъден на две години в затвора Рединг. Там здравето му се влошава, освен това писателят получава рана с необясним произход в дясното ухо, която след време става причина за смъртоносния менингит. 19 месеца не му е разрешено да пише. Единствената му надежда е, че Боузи все още го обича. Дъглас обаче му заявява, че вече не му е интересен. Оскар е съкрушен. Когато забраната за писане пада, той създава най-дългото и най-прочувствено епистоларно любовно писмо-изповед на всички времена - De profundis ("От бездната"). В него описва възходите и спадовете във връзката им и разсъждава за живота си, страданието, човешката природа и артистичната натура. Правилникът на затвора не му позволява да изпрати писмото на получателя, затова Оскар предава ръкописа на Робърт Рос, инструктирайки го да изпрати копие на Боузи. De profundis е публикуван за първи път през 1905 г., пет години след смъртта на автора.
Уайлд е пуснат е свобода през 1897 г. Той сменя името си на Себастиан Мелмот и се преселва във Франция, където живее в мизерна хотелска стая. Междувременно съпругата му Констанс сменя фамилията на децата им от Уайлд на Холанд.
Въпреки унижението, което му е причинил Боузи, Уайлд отново се свързва с него и му предлага да прекарат зимата заедно в Неапол. Двамата заминават за Италия. Един ден, докато обядват в заведение на остров Капри, собственикът идва до масата им и ги моли да напуснат, за да не смущават с присъствието си редовните клиенти. Скоро всички говорят за това. Британското посолство в Италия също е уведомено, че осъден за "сексуални перверзии" британски гражданин "безчинства" на територията на страната. А когато новината прехвърля границите на Италия, на роднините и на двете страни им се налага да вземат мерки, за да предотвратят развихрянето на още по-голям скандал. Бившата съпруга на Оскар спира годишната му издръжка, а маркиза Куинзбъри лишава от доходи сина си и му нарежда моментално да се върне вкъщи.
Оскар се връща в Париж. В следващите 3 г. живее в долнопробни хотели, докато издъхва самотен.
"Всеки живее така, както иска, и сам си плаща за това", гласи един от афоризмите на писателя.
На 31 януари 2017 г. над 5000 мъже, осъдени заради различната си сексуалност в Англия и Уелс, получават посмъртна реабилитация по Закона на Тюринг. Един от тях е Оскар Уайлд.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
