Нови факти за Разпятието. Тайната история

Нови факти за Разпятието излязоха на бял свят. Римски ръкопис, написан само 91 години след смъртта на Спасителя, открива нови доказателства за приковаването на Христос на кръста.

Произведението на римския историк Тацит "Анали" съдържа уникална информация за живота на Исус, включително разпъването му на кръст и преследването на ранните християни, съобщава Daily Mail. 

В книга 15 от "Аналите" Тацит 

описва подробно големия пожар в Рим и обвиненията срещу християните, сред които се споменава и Исус. 

Един от фрагментите казва, че "Христос е бил подложен на изключително наказание по време на управлението на Тиберий по заповед на нашия прокуратор Понтийски Пилат". Този пасаж е важно потвърждение за разпъването на Исус, което съвпада с библейския разказ. 

Освен това Тацит описва бруталното преследване на християните, започнало по време на управлението на император Нерон. Той говори за мъчения и екзекуции, включително разпъвания на кръст. Подчертава се тежестта на натиска върху последователите на новата вяра в Римската империя. Предишни доказателства за живота и смъртта на Исус идват от трудовете на историка Йосиф Флавий, но това откритие добавя важни подробности, които укрепват връзката между събитията и библейския текст. 

Някои от тях са добре известни, около други все още тегне мистерията на вековете. Всич­ки зна­ят как 

Пи­лат Пон­тий­ски из­ми­ва ръцeте си

за да де­мон­стри­ра сва­ля­не на отговор­ност от се­бе си за раз­пъ­ва­не­то на Богочо­ве­ка Исус Хрис­тос. Но мал­ци­на зна­ят, че Спа­си­те­ля оставя трай­на сле­да в се­мейс­тво­то на римлянина. Съп­ру­га­та му Клав­дия Про­ку­ла не само ста­ва рев­нос­тна хрис­ти­ян­ка, но и е каонизи­ра­на за све­ти­ца от пра­вос­лав­на­та църква под име­то Све­та Прок­ла. Па­мет­та й се чес­тва на 27 ок­том­ври. В 27-а гла­ва на Евангели­е­то по Ма­тей за нея пи­ше: "Меж­ду това, ко­га­то той се­де­ше на съ­дий­ския прес­тол, же­на му пра­ти да му ка­жат: не пра­ви ни­що на Тоя Пра­вед­ник, за­що­то днес на­сън мно­го пострадах за Не­го" (Мат. 27:19). За ней­но­то об­ръ­ща­не към хрис­ти­ян­ство­то пи­шат мно­го църков­ни ав­то­ри - Ори­ген, бла­же­ни Ав­гус­тин, Йо­ан Ма­ла­ла, Ата­на­сий Ве­ли­ки и дру­ги. Бла­же­ни Те­о­фи­лакт Бъл­гар­ски пи­ше в сво­е­то тъл­ку­ва­ние на Еван­ге­ли­е­то: "Не са­ми­ят Пи­лат ви­дял съ­ня, но же­на му... И то­зи сън бил де­ло на Бо­жия про­ми­съл, впро­чем, не за да бъ­де ос­во­бо­ден след то­ва Хрис­тос, но за да се спа­си та­зи жена".

За­па­зе­ни­те вер­сии за жи­во­та й се раз­ми­на­ват. Спо­ред ед­на­та тя за­вър­ши­ла мир­но жи­во­та си като хрис­ти­ян­ка, ка­то про­по­вяд­ва­ла Евангелието за­ед­но с дру­ги­те Хрис­то­ви ученици. Спо­ред дру­га вер­сия Прок­ла пострадала мъ­че­ни­чес­ки за вя­ра­та си.

Ле­ген­ди­те раз­каз­ват, че Клав­дия умо­ля­ва­ла Пилат да пус­не Хрис­тос. Вяр­ва­ла, че Исус ще спа­си бол­но­то й де­те. Но Пон­тий­ски от­ка­зал. Един­стве­ни­ят му син ум­рял. Да­ли по-къс­но Пилат е

при­ел то­ва ка­то въз­мез­дие

- не е яс­но. Но спо­ред пре­да­ни­я­та той се самоу­би­ва в днеш­на Ви­е­на, стиг­нал до край­ния пре­дел на чо­веш­ко стра­да­ние и са­мо­та, изоставен от съп­ру­га­та си, ко­я­то след­ва­ла собстве­ния си път на хрис­ти­ян­ка.

Спо­ред дру­го пре­да­ние Пи­лат се раз­ка­ял, обърнал се с мо­лит­ва към Хрис­тос, в знак на ко­е­то гла­ва­та му след от­си­ча­не­то би­ла при­е­та от ан­гел.

Кой е Пи­лат Пон­тий­ски? Спо­ред еван­гел­ски­те раз­ка­зи то­ва е рим­ски­ят про­ку­ра­тор на Юдея, кой­то осъж­да Исус по об­ви­не­ние на ев­ре­и­те. Така Но­ви­ят за­вет хвър­ля ця­ла­та ви­на за Христо­во­то раз­пя­тие вър­ху ев­ре­и­те и пред­ста­вя рим­ля­ни­те ка­то хо­ра, ко­и­то би­ха спре­ли процеса, ако мо­же­ха. Гръц­ки и рим­ски източници оба­че го­во­рят за дру­га вер­сия и допъл­ват об­ра­за на Пи­лат Пон­тий­ски. Той е влас­тен чо­век и от­ли­чен ад­ми­нис­тра­тор. Управля­вал ед­на от най-раз­мир­ни­те об­лас­ти на Рим­ска­та им­пе­рия 10 го­ди­ни - ряд­ко дъ­лъг срок, кой­то по­каз­ва уме­ни­я­та му на ли­дер. Ко­га­то прис­ти­га в Юдея, за­дъл­же­ни­я­та на Пи­лат би­ли ос­нов­но во­ен­ни. Той тряб­ва­ло да под­дър­жа мир­на об­ста­нов­ка в рим­ска­та про­вин­ция. Как­то все­ки един рим­ля­нин, и Пи­тат Пон­тий­ски бил из­клю­чи­тел­но ре­ли­ги­о­зен чо­век. За римляните ре­ли­ги­я­та е сто­жер в съ­щес­тву­ва­не­то им и Пи­лат не се раз­ли­ча­вал по ни­що от то­ва опи­са­ние. При всич­ки уп­ра­ви­те­ли в им­пе­ри­я­та кул­тът към бо­го­ве­те и по­ли­ти­ка­та на­пъл­но се сли­ва­ли.

Сред мал­ко­то до­ка­за­тел­ства за уп­рав­ле­ни­е­то на Пи­лат е над­пис, из­диг­нат в Ке­за­рия, по времето на им­пе­ра­тор Ти­бе­рий. Мо­не­ти, се­че­ни през то­ва вре­ме, съ­що до­каз­ват, че Пи­лат Понтий­ски е ис­то­ри­чес­ка лич­ност. Спо­ред римски­те из­точ­ни­ци Пи­лат е да­леч от християнския об­раз, кой­то му при­пис­ват в Библи­я­та. Той е

зна­ел как да ужа­си тъл­па­та

и да въ­ве­де ред в оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия.

Пър­ви­те му дейс­твия ка­то про­ку­ра­тор в Юдея едва не за­вър­шват с кър­ва­ва ба­ня. Той на­реж­да в Йе­ру­са­лим да бъ­дат из­пра­те­ни рим­ски войници, но фла­го­ве­те, с ко­и­то те вли­зат, пору­га­ват пър­ви­те две от Де­сет­те бо­жи заповеди. Оби­де­ни­те ев­реи про­тес­ти­рат пред Пилат, а той пла­ни­ра да ги уп­ла­ши, за да потуши не­до­вол­ство­то. Рим­ля­ни­нът ре­ша­ва да инсце­ни­ра сблъ­сък. Ко­га­то при­е­ма ев­ре­и­те в пала­та си, не­го­ви­те вой­ни­ци из­важ­дат ме­чо­ве, ка­то про­ку­ра­то­рът се е на­дя­вал бун­ту­ва­щи­те се да се раз­бя­гат.

Те оба­че па­дат на ко­ле­не и по­каз­ват го­тов­ност да за­ги­нат, но не и да при­е­мат в Йе­ру­са­лим да има фла­го­ве, ос­кър­бя­ва­щи Мой­се­е­вия за­кон. Тъй ка­то ос­нов­на­та му за­да­ча е да па­зи ми­ра сред на­се­ле­ни­е­то, Пи­лат от­стъп­ва.

Спо­ред Еван­ге­ли­я­та ро­ля­та на Пи­лат в историята на Исус е епи­зо­дич­на. Хро­ни­ки­те обаче каз­ват точ­но об­рат­но­то.

Про­це­сът сре­щу Хрис­тос за­поч­ва въз ос­но­ва на об­ви­не­ния, от­пра­ве­ни от во­де­щи фи­гу­ри в общество­то - пър­вос­ве­ще­ни­ци­те от Си­нед­ри­о­на, ко­и­то са пря­ко за­сег­на­ти от но­во­то тъл­ку­ва­не на вя­ра­та, ко­е­то про­по­вяд­ва Хрис­тос.

А за да зву­чат те убе­ди­тел­но пред Пи­лат, главно­то об­ви­не­ние сре­щу Исус е, че се на­ри­ча Цар Юдей­ски - Цар на ев­ре­и­те.

Ка­то рим­ски чи­нов­ник, Пи­лат не мо­же да игнорира то­ва об­ви­не­ние. Но по вре­ме на разпита се убеж­да­ва, че ста­ва въп­рос за "небес­но цар­ство". И че Хрис­тос не представ­ля­ва опас­ност за им­пе­ри­я­та, за разлика от раз­бой­ни­ка

Ва­ра­ва, кой­то всъщ­ност е зи­лот - бун­тов­ник

про­тив рим­ска­та власт. Но е при­ну­ден от­но­во да от­стъ­пи пред ис­ка­не­то на тъл­па­та да бъ­де ос­во­бо­ден Ва­ра­ва, а да бъ­де ек­зе­ку­ти­ран Христос. Мо­же би за­що­то има твър­де ма­лък гарни­зон и из­рич­ни ука­за­ния да не да­ва по­вод за раз­рас­тва­не на ев­рейс­ка­та съп­ро­ти­ва про­тив рим­ско­то гос­под­ство. А че съ­вес­тта му не би­ла спо­кой­на, го­во­ри и по-на­та­тъш­но­то му поведение след ек­зе­ку­ци­я­та на Хрис­тос. Той се дър­жи гру­бо с пър­вос­ве­ще­ни­ци­те, ко­и­то оспорват пос­та­ве­ния от не­го - съв­сем съзнателно, с цел да ги уя­зви - над­пис на кръс­та "Исус Хрис­тос Цар Юдей­ски" (Йо­ан, 19:22) и от­каз­ва да пра­ти свои вой­ни­ци, ко­и­то да ох­ра­ня­ват гроб­ни­ца­та, в ко­я­то е по­ло­же­но тя­ло­то на Ме­си­я­та (Мат. 27:65).
Раз­пъ­ва­не­то на Исус оче­вид­но е пре­диз­вик­ва­ло но­ви въл­не­ния сред на­се­ле­ни­е­то на Юдея. Защото им­пе­ра­тор

Ти­бе­рий на­реж­да раз­след­ва­не на дей­нос­тта на Пи­лат Пон­тий­ски. И той в крайна смет­ка е увол­нен за нес­пра­вя­не със служеб­ни­те си за­дъл­же­ния, ка­то е до­пус­нал безре­ди­ци.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com