- Знаково изказване на турския президент по време на сесията на ООН
- Структурната трансформация повдига въпроса за нова Конституция, смятат анализатори
Когато миналата година на сесията на ООН турският президент Реджеп Тайип Ердоган заговори за глобална стратетия на страната, ребрандирайки я като Тюркие, мнозина го обявиха за предизборен трик. И се усъмниха в неговата победа на предстоящия вот. Затова и посещението му в Ню Йорк, макар да беше наситено със срещи, не влезе във фокуса на световните анализатори.
Днес обаче, година по-късно, интересът към Ердоган по време на 78-мата сесия на ООН, се оказа огромен. След летните му визити - първо при Байдън, а после и при Путин, пълна зала очакваше изказването му, а после опащка от световни лидери се изредиха, за да стиснат ръката му.
Накрая, преди да отлети за Анкара, той събра журналистите на импровизиран брифинг в "Турския дом" в Ню Йорк, за да обобщи визитата си. Няколко актуални теми влязоха във фокуса на коментарите му, а след като се върна в Турция, се повдигна и завесата за новата му стратегическа цел.
Ситуацията в Нагорни Карабах
Ердоган припомни, че започнатите от Азербайджан в региона на Нагорни Карабах антитерористични мероприятия са завършили с успех за по-малко от 24 часа. Той отбеляза, че проведените мероприятия нямат нищо общо с министър-председателя на Армения Никол Пашинян и Армения. "Действията на Азербайджан бяха насочени срещу "бандитските групировки" в региона на Карабах", каза Ердоган и добави, че опитът на сепаратистите в Карабах да проведат т.нар. "президентски избори" е предизвикал сериозно безпокойство и у Азербайджан, и у Пашинян. Според него, въпреки многобройните предупреждения от страна на Азербайджан, сепаратистите не са спрели провокациите си в Карабах. Той каза също, че участието на арменския премиер Никол Пашинян на церемонията в Анкара по встъпването му в длъжност, е било от важено значение.
Поканата към Илон Мъск
Президентът на Турция разкри, че в кулоарите на Генералната асамблея на ООН е провел среща с американския предприемач Илон Мъск. Двамата
обсъдили инвестициите в Турция и съвместните стъпки в областта на космическите изследвания.
"По време на разговора Мъск подчерта, че Турция е постигнала успех в производството на дронове. Той също така каза, че Турция е постегнала напредък в областта на висиките технологии", каза турският президен и съобще, че е поканил Илон Мъск за фестивала в Измир.
Турция и Катар
"Русия остава да е един от най - големите световни производители на зърно и този факт не може да бъде пренебрегнат" каза Ердоган като припомни, че благодарение на Черноморската зърнена инициатива от Украйна са изнесени 33 милиона тона зърно.
Според Ердоган Русия планира да изпрати 1 милион тона зърно в Африка и че Турция смята, че обемът на тези доставките може да се увеличи.
"В момента работим по този въпрос. Ще обсъдим този въпрос с Катар и ще направим стъпка в тази посока", каза Ердоган.
"Европа изпитва сериозен недостиг на природен газ. Ние, напротив, не изпитваме недостиг на природен газ за промишлеността и т.н. Сега идва зимният сезон. Надявам се, по-вече да не се сблъскваме с такъв проблем", каза той.
Визатата на Нетаняху
Говорейки за срещата си с израелския премиер Бенямин Нетаняху в Ню Йорк, Ердоган отбеляза, че е поканил израелския държавен глава да осъществи отложеното си посещение в Турция. Ердоган каза още, че след визитата си Нетаняху ще направи и ответна визита в Израел.
"Надяваме се, че ще направим това без особени забавяния и ще започнем с Израел сондажни работи в сферата на енергоресурсите. Ще започнем да използваме маршрутите за доставка на енергоресурси не само в Турция, но и през Турция в Европа", каза той.
Според Ердоган сътрудничеството с Израел в областта на енергетиката може да позволи и на двете страни да открият различни хоризонти.
Вирусът на расизма
Ердоган отбеляза, че глобалната система, изградена в съответствие с атмосферата на Втората световна война, е престанала да бъде актуална. Турският лидер подчерта, че Съветът за сигурност на ООН е престанал да бъде пладформа, където се обсъждат мирни инициативи, "а се е превърнал в място, където се изясняват отношенията".
"Ако ООН не може да извърши реформи и да се адаптира към съвременния свят, тя няма да може да изпълни мисията си за осигуряване на мира. Войната между Русия и Украйна е най - нагледният пример за това", подчерта той.
Ердоган акцентира и върхя това, че "вирусът на расизма" бързо се разпространява в Европа и се превръща в "глобална епидемия". Той каза, че сред основните проблеми, с които се бори светът, са расизмът и ислямобофията.
Ердоган със съжаление отбеляза, че ислямският свят не е показал подобаваща реакция на провокациите срещу ислямските светини.
Повратната точка
Изказванията на Ердоган и пред медиите, и пред Общото събрание на ООН дават ясен знак на глобалните и регионалните приоритети на турската външна политика, пише в анализ ТРТ. Във време, когато глобалната и регионална конкуренция за власт се засилва, глобалната несигурност се диверсифицира и регионалната геополитическа среда на Турция е оформена от кризи на сигурността, държавата трябва да преформулира външната си политика под ръководството на Ердоган.
Според анализаторите президентът Ердоган вече дава ясен знак накъде ще върви външната политика. В центъра на новата парадигма е консолидирането на стратегическата автономия на страната, за да се постигне голямата цел, изразена като "турската ос".
Целта на тази ос е да превърне Турция в глобален играч в променящата се международна система, в ефективна икономическа, военна и дипломатическа сила.
Турската ос
Президентът Ердоган гони две цели едновременно във външната политика. От една страна, за извършване на фина дипломация, която ще защити основните интереси на страната в конфликтната и конкурентна геополитическа среда. От друга страна, разработване на нови инструменти, които ще адаптират Турция към промените. Постигането на тези две цели едновременно има символично значение като нова стратегическа цел, смятат анализаторите.
Според тях тя изисква от президента както да извърши структурна трансформация на Турция, така и да изгради нова регионална и глобална роля, подходяща за тази структурна трансформация през следващия петгодишен мандат.
Докато структурната трансформация изисква отговор на въпроса каква трябва да е Турция, новата регионална и глобална роля повдигат въпроса каква външна политика да има страната.
В исторически план съществува силна връзка между глобалните системни трансформации и вътрешните структурни трансформации на Турция. В този контекст страната като цяло реагира на системните трансформации в исторически повратни моменти с цялостна вътрешна трансформация. Затова и могат да бъдат отгатнати елементите й.
Нова конституция
Една от най-важните области, които могат да направят възможна структурната трансформация, е нова конституционна инициатива. В момента Турция се управлява от Конституция, изготвена след военния преврат от 1980 г., въпреки че са направени десетки промени. Това обаче създава много проблеми. Като се има предвид, че Турция преминава от парламентарна система към президентска система, новата конституция се разглежда като стратегическа необходимост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
