Един уж решен от десетилетия етнически конфликт в Западните Балкани е на път да се разгори заради политически причини, които го вкараха отново в дневния ред на световната общественост. Босна и Херцеговина е разтърсена от новината, че лидерът на една от нейните федеративни части - Република Сръбска - иска да се отдели от нея. Но какво предизвиква тези щения и възможно ли е отделянето?
За пореден път и по повод планираното гласуване в ООН за установяване на ежегоден ден за отбелязване на геноцида през 1995 г. над повече от 8000 босненски мюсюлмани от босненски сърби, президентът на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина Милорад Додик отправи заплаха да пристъпи към отделяне от балканската държава.
Предложената резолюция на ООН предизвика протести и силна лобистка кампания срещу нея от Додик и държавния глава на съседна Сърбия Александър Вучич. Двамата лидери твърдяха, че резолюцията заклеймява всички сърби като геноцидни, независимо че тя не споменава изрично сърбите като виновници. Сърбите имаха подкрепата на своите съюзници Русия и Китай, докато резолюцията получи рамо от САЩ и повечето други западни държави.
Додик, който е президент на Република Сръбска, обхващаща около половината от Босна, заяви в социалната медийна платформа X, че резолюцията на ООН се налага на страната от поддръжници на бошняците мюсюлмани и че тя ще раздели страната. "Босна и Херцеговина достигна своя край, или по-точно, тя беше доведена до края си от онези, които се заклеха в нея", посочи Додик. "Всичко, което остава, е всички ние да положим усилия да бъдем добри съседи и да се разделим в мир", написа той.
Додик отправи няколко подобни заплахи в миналото, че контролираните от сърбите територии ще се отделят от Босна и ще се присъединят към съседна Сърбия. Той и някои други босненски сръбски официални представители са под санкции на САЩ и Великобритания отчасти заради застрашаване на мирния план на САЩ, сложил край на войната в Босна, продължила от 1992 до 1995 г.
- Резолюцията, емоциите и реакциите
Общото събрание на ООН гласува резолюцията и създаде Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница в Босна и Херцеговина. На 11 юли 1995 г. босненските сърби превземат защитената от ООН зона за сигурност в Сребреница. Те отделят най-малко 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета от техните съпруги, майки и сестри, и ги убиват. Онези, които се опитват да избягат, са преследвани през горите и планините около града.
Босненският външен министър Елмедин Конакович отхвърли като измислица заплахите и твърденията, че резолюцията ще доведе до дестабилизация, както твърдят сръбският президент Александър Вучич и босненският сръбски лидер Милорад Додик. "Няма да има дестабилизация или "мирно отделяне", за което говори Додик", каза Елмедин Конакович и предупреди Додик, че институциите на Босна и Херцеговина ще реагират решително, ако някой се опита да осъществи неговите заплахи.
Междувременно посолството на САЩ в Сараево отговори остро на заплахите на Додик. "Това са опасни, безотговорни, анти-дейтънски действия, които излагат на риск териториалната цялост, суверенитета и мултиетническия характер на Босна и Херцеговина", посочиха от американското представителство. Те добавиха, че Додик и правителството на Република Сръбска са се опитали да обяснят това решение с лъжи и дезинформация, предназначени да изплашат обществеността да ги последва по този опасен път.
"Република Сръбска може да съществува само вътре в Босна и Херцеговина. Сецесията на Република Сръбска не означава независимост и край на Босна и Херцеговина, а означава край на Република Сръбска", добавиха от посолството на САЩ. Действията на Додик излагат на риск бъдещето в рамките на евроатлантическите институции, което искат гражданите на Босна и Херцеговина, включително на Република Сръбска, заплашиха американските дипломати.
- Политическият проблем
Действията на Милорад Додик разбира се не бяха някаква солова акция, а пряко подкрепени от официален Белград. Но какъв е интересът на сръбските власти от това - дали става въпрос за връщане на част от територията на бивша Югославия или има по-дълбок проблем? Докато Сърбия се готви да проведе ключови местни избори на 2 юни - включително кой ще управлява Белград - Босна и Косово все още са решаващи фактори в публичния политически дебат в страната от Западните Балкани, коментира тези дни Евронюз.
Нежеланието на консервативния сръбски президент Александър Вучич да се присъедини към санкциите на Европейския съюз срещу Русия заради войната й в Украйна също допринесе за обтегнатите отношения между неговата страна от една страна и ЕС, САЩ и някои от нейните съседи от друга. Потенциалното членство на Сърбия в ЕС може да бъде отложено, докато според различни проучвания на общественото мнение евроскептицизмът в балканската страна е надделял над разцъфтяващата еврофилия от началото на ХХт век.
Присъдите на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд (и двата в Хага) ясно установяват личната отговорност на лица и конкретни военни части и правят разграничение между тях и всички колективни участници, като Сърбия и Република Сръбска и геноцида в Сребреница. А и самата резолюция на ООН в памет на геноцида в Сребреница изключва сръбската колективна отговорност и то благодарение на поправка, която беше предложена в ООН от Черна гора (също бивша югорепублика).
"Сърбия се опасява, че с резолюцията може да бъде злоупотребено на международните форуми и може тя да стане "доказателство", че сръбската нация, сръбският народ и Република Сръбска носят отговорността за геноцида", казва сръбският правен експерт Милан Антониевич. Когато човек чете текста на резолюцията, разбира, че без никакво съмнение тя осъжда геноцида в Сребреница и не го свързва с нито една от нациите, участвали в конфликта. Но правното ниво и нейната формулировка са едно нещо , а политическият пиар е друго, коментира Антониевич.
- Пропуснатата възможност
След военните и политически неуспехи през 90-те години на миналия век и падането на режима на Слободан Милошевич, Сърбия започна процес на сближаване с ЕС и САЩ. По това време Русия и Китай бяха много по-малко настоятелни, отколкото днес, когато има различен геополитически контекст. Според сръбския опозиционен политик, писател и бивш сръбски министър на външните работи Вук Драшкович Сърбия е трябвало да се присъедини към инициативата и да подкрепи резолюцията. "За съжаление сръбското правителство пропусна възможността да се възползва и да подкрепи тази резолюция относно геноцида в Сребреница, обяснявайки, че сръбската нация допълнително осъжда престъпленията, защото сърбите, като народ, са били жертви на геноцид по време на Втората световна война", посочи Драшкович пред Евронюз. "Отдавайки почит на жертвите на геноцида в Сребреница, щяхме да отдадем почит на сръбските жертви през Втората световна война", обясни той.
Но изминаха повече от тридесет години от края на войната и въпросът за бъдещето на Босна и деликатния баланс между трите основни етнически общности все още е източник на безпокойство в региона. Ключът към сложната политическа система може да бъде проследен до сключеното с посредничеството на САЩ Дейтънско споразумение от 1995 г., което сложи край на кръвопролитията между босненските сърби, хървати и бошняци, превръщайки Босна в де-факто протекторат на международната общност.
Една конституционна реформа можеше да преразгледа строгото политическо разделение между босненските общности, установено от Дейтънското мирно споразумение, и да елиминира механизмите, които блокираха почти всички процеси на вземане на решения по етнически линии - основната причина за цялата политика на разделение в страната.
- Променената световна реалност
Сега, след десетилетия на опити, процесът по етническо сближаване в Босна и Херцеговина се сблъска с новата политическа нестабилност, породена от войната в Украйна. Впрочем украинската война и последиците от нея повлияха дълбоко на ситуацията в Централна и Източна Европа и възродиха неразрешените конфликти между старите противници.
"Не мога да забравя много грешното послание, предадено от Сръбската православна църква, че руснаците, каквото и да правят, трябва да бъдат подкрепяни от сърбите, защото те са наши православни братя. Ето защо Сръбската православна църква не осъди руската агресия за Украйна", каза Драшкович.
Сръбското правителство смята, че германската дипломация, водена от външния министър Аналена Бербок, изглежда оказва по-голям натиск върху Белград, отколкото други страни по много въпроси, от Косово до Русия и Босна. В края на краищата Германия беше съвносител на резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница. Сърбите са убедени, че германската външна политика, откакто Ангела Меркел се оттегли, е много по-сурова спрямо страната им. "Вярно е, че Германия все още подкрепя присъединяването на Белград към ЕС и инвестира огромни пари в Сърбия. И все пак Берлин трябва да координира повече с Белград, особено защото следващата година, 2025 г., ще отбележи 30-ата годишнина от Сребреница", припомня Антониевич.
Като дългогодишен привърженик на опозицията, Драшкович смята, че настоящата сръбска върхушка не е годна да управлява страната през следващите години и че в Белград все още има много неразрешени въпроси. "Русия прави всичко, за да отвори балкански фронт. Тя иска балкански фронт. Може да го направи, защото контролира структурите за сигурност на сръбската държава", твърди Драшкович.
"ЕС пропусна възможността да накара управляващите в Сърбия да отворят досиетата за дейността на руските служби за сигурност в Сърбия. Задължението на Европейската комисия е да наложи на Сърбия да отвори тези секретни досиета. Това трябва да бъде приоритет", настоя той .
В крайна сметка Международният ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница от 1995 г. няма да има никакво значение, според Драшкович. "Милорад Додик призна този геноцид преди петнадесет години. Той просто промени решението си", заключи бившият дисидент и сръбски външен министър.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
