- Разкажи ми малко за себе си. Кой е Никола Янакиев?
- Човек, който на първо място обича музиката, вярва в себе си и в Господ. Изключително религиозен, който много вярва в мечтите си и е целеустремен. Обича близките си и би направил всичко, за да са щастливи като същевременно се радва на тяхната подкрепа.
- Откъде започва пътят ти към музиката?
- Бях в първите класове и започнах да пея в един училищен хор.Когато отидох в гимназията усетих желание да се развивам музикално. Тогава се записах при вокален педагог Кина Христова в Бургас. Преди това работих с учителката ми по музика в родния град Созопол Пепа Запрянова.
Горе долу така се развих. И вече в гимназията започнах да ходя по състезания. Звучи нескромно, но след като спечелих много награди от международни и национални конкурси разбрах, че това ще бъде моят път.
За "Гласът на България" ме подготвяше Славин Славчев - победителят в X Factor от 2015 г. Той много ми помогна да развия рок звученето.
- А има ли други музиканти в семейството ти?
- Музиканти не, но баща ми има доста изявена дарба. От него най-вероятно съм го взел това - той пее много вярно и свири на китара.
- А той има ли намеса в това ти да се насочиш към музиката?
- Да, да. Всъщност той е, така да се каже, най-големият виновник. Винаги ме е учил да уважавам всеки стил музика. Пускал ми е неща, които са ми сформирали музикалния вкус като например по-старите рок банди като White snake и Deep purple, които ги слушам и до днес. Те имат голямо влияние върху вкуса ми и нещата, които ще творя занапред.
- Извън музиката занимаваш ли се с нещо друго?
- Аз съм студент трети курс по "Международни отношения" в СУ "Св. Климент Охридски". Майка ми е историк. Покрай нея се интересувам и от геополитика.
- Твърде разнородни дейности. Къде е музиката, къде са международните отношения?
- Музиката е доста преходно нещо. По-скоро на приливи и отливи е и е хубаво човек да се застрахова с повече специалности.
- След университета накъде смяташ да се насочиш?
- В момента обмислям каква магистратура да запиша. Предполагам, че ще е нещо, което е свързано с бизнеса. За да вървят с музиката паралелно. Няма да е ориентирано към дипломацията, по-скоро ще е към международния бизнес.
- Аха, значи ще вземеш по малко от всяка сфера, в която си добър и ще си направиш нещо свое?
- Точно така.
- Сега малко и за участието ти в "Гласът на България". Защо реши да се запишеш в този формат?
- Идеята дойде в момент, в който бях наблегнал повече на ученето и музиката започна да ми липсва. Един ден докато си пиех кафето видях реклама за новия сезон. От Би Ти Ви търсеха таланти. Зачудих дали да се запиша. След това бях на едно събитие в София, на което срещнах певицата Марияна Попова. Там пях и след като тя ме чу ми каза, че трябва да се пробвам и да се запиша в някое от предаванията за пеене. Казах си: защо пък не?
Много се зарадвах, когато столовете на журито се обърнаха към мен. Това се случи на предварителния кастинг във Велико Търново. Там имах възможността да работя с много добри музиканти. Изобщо атмосферата, сцената - всичко беше на много високо ниво и чувството бе неописуемо.
- А каква е добавената стойност за теб като изпълнител? Какво успя да вземеш от формата?
- Показах се на голяма сцена, придобих опит, стил. Музикантите от бенда на "Гласът на България" са едни от най-добрите у нас. Доста добри приятелства завързахме с останалите участници от предаването. Беше си красиво емоционално преживяване. Разбира се, имаше моменти, в които напрежението ни удряше повече, но успявахме да се справим със задачите си.
- Коя е опората ти в тежки моменти?
- Близките ми и вярата в Господ. Това е.
- А какво те е направило толкова вярващ?
- Баба ми ме учеше от малък, че има сила, която ни пази всички и просто трябва да чертаем пътя си напред с вярата.
- Опиши, моля те, участието си в "Гласът на България" с три думи.
- Емоционално, незабравимо и вдъхновяващо.
- Има ли нещо, от което се страхуваш?
- Като всеки човек и аз имам разни фобии. Но най-вече ме е страх да не загубя близък човек.
- Каква е мотивацията ти, за да станеш от леглото сутрин и да започнеш новия ден?
- На първо място съм благодарен, че дишам. Всеки ден е нов шанс за развитие. Обикновено, когато се чувствам демотивиран или изтощен, си пускам някоя любима песен. Тя ме кара моментално да забравя за това си състояние и да продължа деня си нормално.
- Тоест и мотивацията, и утехата, всяка една емоция те води към музиката?
- Да, тя е моето лекарство.
- Извън певческите ти ангажименти и университета с какво друго се занимаваш?
- Обичам да ходя на театър, на кино, да излизам с приятели, да се забавляваме. От Созопол съм и много обичам морето. Когато не съм в София гледам да грабя с пълни шепи от него и да му се наслаждавам.
- Има ли нещо, което те отегчава?
- Може би понякога злобата в хората, предразсъдъците, стереотипите.
- Как се отнасят към теб хората след успехите ти в "Гласът на България" - по-скоро подкрепящи или по-завистливи ти се струват?
- По-скоро са подкрепящи. Доста често ми се случва да срещам непознати по улицата, които ме поздравяват.
- Случвало ли ти се е да се срещаш понякога с тази типична, първична човешка злоба?
- Е да, нормално е. Ние сме хора на изкуството. Но по принцип с каквото и да се занимаваш, винаги се случва това. То е навсякъде. И в интернет пространството.
- Смяташ го за нещо естествено ли?
- Да, смятам го за естествен процес, но не трябва да му се обръща много внимание. Броиш до десет и това е.
- Добре, оставям на теб финалните думи. С какво искаш да завършим разговора ни като послание към хората?
- Посланието ми към хората е да бъдат добри, да намират утеха в нещата, които обичат и най-вече да се радват на живота.
- Участието ми във формата на Би Ти Ви беше емоционално, незабравимо, вдъхновяващо
- Страхувам се от загубата на близки хора, казва Никола Янакиев, финалист в "Гласът на България", който е трети курс студент по "Международни отношения" в СУ "Св. Климент Охридски"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
