Екатерина Костова е писател и журналист, в момента - продуцент на сутрешното предаване "Добро утро, Европа" на Euronews Bulgaria. Тя е носител на награди и в двете области. До тази книга е автор на 3 романа : "Платното на Пенелопа" (1994 г.) "Писма под възглавницата" (2014 г.), "Свети Никола от Залива на подковата" (2017 г.) и на 3 стихосбирки: "Думите ме носят" (2016 г.), "ОБРАТ-но в себе си" (2019 г.), "Кръстопът на тишината" (2023 г.).
"Време. Кръв. Пясък." е седмата ?книга. Тя излиза под знака на издателство К ПР1. Редактор: Красимир Димовски, дизайн: Юлиан Георгиев, художник: Юли Шумарев.
В нея българинът Никола Зеков, прехвърлил 65-та си година през 2014-та, се събужда на плажа в чужда държава и друг век в новото историческо фентъзи "Време. Кръв. Пясък". То ни пренася в Испания по време на Гражданската война - време на омраза, идеологеми, братоубийства. Това е роман за времето, което гримира с кръв лицата на своите деца. Сюжет за невъзможни срещи между хора от различни националности, между"един цървул от Черноморец" и писателите Ърнест Хемингуей и Джордж Оруел.
Кога чуждата война става твоя лична, какво значи приятелство и търсене на враг сред своите, кой ръководи страха, защо обратното на смъртта не е живот, а любов? А тя спасение ли е? Все въпроси, чиито отговори може да потърсите с героя на романа.
Книгата е посветена на проф. Светлозар Игов и е написана с подкрепата на Министерството на културата по Програма "Творчески проекти в областта на литературата".
АВТОР: Екатерина Костова
"Тази сутрин, докато излизаше с поредните покупки от единственото място, в което го гледаха приятелски, внезапно го жегна прозрението, че няма да я намери. Значеше ли това, че няма да намери смисъла на въпроса защо беше тук и какво правеше Вой на сирена обаче прекъсна въпросите му, а и отговорите. Успя да натика в джоба рестото и хукна към къщата с Апостола. Влетя, грабна я под ръка, метна подготвения до вратата сак с най-необходимите дрехи и суха храна, и се затичаха навън.
Апола беше укрепнала под грижите му. Цветът на лицето й се бе върнал, бе напълняла едва забележимо, рамото й почти вече не я болеше и тя се чувстваше напълно готова още следващата седмица да замине за Мурсия при Васил. Сега обаче сирената виеше заплашително. Сърцето на Никола се качваше в гърлото му и той нито забелязваше хората, които бягат край тях, нито чуваше виковете им. Не усещаше и острите лакти, с които го блъскаха при напредването им към скривалището. То беше съвсем близо, на няколко преки, но му се струваше, че никога няма да го стигнат.
Първата бомба удари в съседната улица. Дори не бе усетил, че над главите им е прелетял самолет. Притисна Апостола с тялото си към земята, разперил ръце над нея. Над тях хора се спъваха, падаха и ставаха, тичаха, крещяха...
Сирената виеше, а Никола чуваше само и единствено съскането на разгарящ се огън. Сякаш някой беше увеличил стократно звука от него в съзнанието му. Той се наведе над Апостола, пое я като малко дете и я понесе накъдето тичаха всички.
И тогава, почти до вратата на бункера, видя чернокъдрата. Стоеше като икона в рамката между два клона на близкото дърво и белите й устни трепереха.а
Той почти натика в убежището Апостола.
- Вземи торбата и влизай. Ще дойдаа след малко.
Тя го погледна объркано, но той й махна и се обърна към изхода. Два самолета прелетяха ниско над парка и се отдалечиха. От съседната улица се издигаше дим и огнените езици облизваха алчно върховете на къщите.
Самолетите бяха направили заход и отново се отправяха насам. Никола единствен вървеше в обратна на скривалището посока. Трябваше да намери чернокъдрата. Сега или никога.
Бомбата падна още по-близо от предишната. Каменни отломъци и керамични парчета се разхвърчаха на всички страни като в облак, примесен с дим. Някой крещеше на метри от него - не можеше да се различи мъж или жена. Никола
пое към вика, но я видя. Стоешеа изправена, вцепенена като тогава. С ръце, притиснали устните. Небесносинята й рокля се вееше като на забавен каданс, очите й сякаш горяха.
- Ветке! - Извика името на жена си Никола и се хвърли към испанката в мига, когато с нов заход още един самолет се спусна над сградите и металното му туловище скри небето.
Грабна я на ръце и я понесе. Не усещаше нито краката, нито ръцете си.
Нямаше нищо в прегръдката си - носеше цялото синьо небе на света.
Жената с черните къдри върху бяло лице и още по-белите устни се казваше Роза. Апостола научи от нея, че е сама в Аликанте. Че синът й е на Балеарските острови, а мъжът й - в местния затвор.
- Той е политически затворник, поддръжник на Франко - обясни българката на Никола, докато палеше цигара в деня след бомбардировката. Бяха отново на тихо и чисто място. Никой не можеше да ги чуе. Въпреки това Апостола му разказа всичко, което бе научила, почти шепнешком.
Предната вечер спаха в бомбоубежището със стотици хора. За Никола те бяха фон. Важно беше, че Роза и Апостола подпираха раменете си на ръка разстояние от него. Те бяха единствените му близки. Струваше му се, че ако ги загуби, ще загуби смисъла на живота си тук и сега. Стоя буден цяла нощ.
Взираше се в затворените очи на Роза, сякаш искаше да проникне в душата й.
Мислеше за Ветка. Когато я бе грабнал под снижаващия се корпус на самолета, испанката не прояви никаква съпротива. Сви лице в прегръдката му и замря. Само след няколко крачки, когато почти бяха стигнали скривалището, мощна ударна вълна буквално ги изстреля навътре. Стоманената порта зад тях се затръшна, а земята се разтресе под краката им. Бяха оцелели. Бяха вътре - в тази тъмна утроба, в която Никола можеше да се закълне, че мирише на страх. Причината за него продължаваше да бушува отвън. Мъжът си запроправя път през хората.
Виждаше лицата им като в мъгла. Всички си приличаха - върху тях бе ударен печатът на ужаса.
- Васил ще дойде - прекъсна спомена му Апостола. Беше седнала в края на плюшения стол и го наблюдваше в огледалото.
- А! Добре, добре, camarada - отвърна машинално. Оставаше в спомена от предната нощ.
- Днес ще дойде. Даже сигурно ей сега, след малко - упорстваше да го откъсне от това, което бе изписано на лицето му, Апостола.
- Ти как разбра? - попита я като в унес. Продължаваше да е в скривалището с ужасените хора.
- Знам го. Винаги го предчувствам! - сряза го тя, но в гласа й вече се прокрадваше нежност. Като не й отговори, след минутка Апостола се обърна към него:а
- Роза е красива. Но не е от нашите, Никола. Ако научат, ще я убият. Нея или теб.
Вдигна глава и сините му очи я опърлиха.
- Не го и помисляй - каза тихо. Не му отговори. Усещаше някаква твърдост в него. За първи път, откакто го намери на плажа, виждаше в очите му решилност. Точно каквато се проявяваше и у нея, щом помислеше за Васил и желанието си да е с него, независимо през какво трябваше да премине. Нима можеше за толкова кратко Никола да се бе влюбил в непозната чужденка? И дотолкова, че да е готов да я брани? Не го проумяваше. Но можеше ли да разбереш изобщо сърцето си? Защо забързва, когато видиш човека, когото харесваш, по какъв механизъм запрепусква в галоп, щом те приближи и как притихва, щом дъхът му те опари?
Вратата рязко се отвори. Сърцето на Апостола щеше да изскочи през куртката. Ярка червенина обгoри страните й и тя побърза да се наведе надолу, за да я скрие.
- Salud, другари -а изпълни пространството Васил и широко се усмихна.
- Здравей, camaradа - поздрави Никола. Апостола чоплеше припряно панталона си в опит да си овладее пулса. Този път изобщо не козирува.
- Апола, здравей и на теб - пристъпи навътре Васил и сложи ръката си на рамото й - Мислех за теб.
Тъкмо се беше успокоила и сърцето й отново заблъска в слепоочията.
- Мислех дали Никола се е погрижил да не си гладна и да оздравееш. Момичето стисна зъби. Не си представяше точно тази мисъл. Не искаше такава да е грижата му.
- По-добре ли си? - повдигна брадичката й той.
- Salud, camaradа - отвърна му, избягайки да го гледа. Репликата не прозвуча на място.
- Май си се уплашила много от бомбардировката, а? - взираше се в очите й Васил. Постави длан на челото й, малко след това оголи китката, за да премери пулса.
"Глупачка" - надсмя се наум над вълнението си Апостола. Какво си беше помислила! Какво, по дяволите й ставаше, откакто Никола Зеков дойде и взе да подозира за чувствата ?.
- Не беше, като да идеш на кино - отговори вместо нея Никола. Чак сега Васил забеляза издрасканото му лице. Видя му се отслабнал и с по- дълбоки бръчки на челото.
- Малко ти е висок пулсът, Апола. Но изглеждаш добре. Дори по-добре, отколкото преди да замина. Този другар добре се грижи за теб. И, Никола, благодаря ти, човече - кимна му.
- Докторе, може би е по-добре Апостола да дойде с теб в Мурсия. Тук е опасно - проговори Никола. Отдавна беше наумил, че ще му каже това. По всичко личеше, че след две бомбардоровки за три седмици, сирените ще започнат да вият по-често.
- Мислех за това. Тази атака е била доста по-мащабна от предишната.
На тях ли им казваше? Апостола беше в скривалището малко след началото й, но Никола беше излязъл за Роза, после още пет пъти в протежение на целия ден, за да помага на хора да намерят убежището.
- 16 самолета, camaradаs. Гадовете са ви ударили с 16 Юнкери.
- Знаеш ли дали има жертви? - Попита Апостола.
- Трима са убити. Знам и за 26 ранени. Някои ги докараха в Мурсия.
Оперирах едно момче на 17, ще живее с ампутиран крак. Едно момиченце на 5 с разкъсано ухо оцеля като по чудо и ще стане приказна красавица. Имаше и няколко мъже и жени на моя възраст. Поизрязах рани, извадих парче от бедрото на една жена, доста кръв се наложи да прелеем. Ей така, заради едната фашистка разходка из въздуха. - Гласът му беше тих. Никола видя, че е свил юмруците си: - В червата си ги мразя тия изроди. Как стрелят срещу невинни жени и деца! Да се бият на фронта, защо тук?
- Да се бият, ама не се бият само на фронта - включи се разпалено и Апостола. Кръвта се беше върнала в главата й и сега отново заливаше страните.
- Повече от 150 бомби, помляли са хубавия град, и Табарка даже - продължи, вече малко по-овладяно, Васил.
- Какво е Табарка? - попита Никола.
- Остров, един малък остров тук до Аликанте - обясни Апостола с изопнато лице.
(Откъса от романа "Време. Кръв. Пясък." публикуваме със съдействието на авторката. Заглавието е на редакцията )
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
