Призрачни видения, изоставени кораби, изчезнали самолети. Въпреки напредъка на науката и технологиите, няколко мистерии остават неразгадани и до днес.
1. Странният случай на „Мари Селесте”
В корабоплаването има много загадъчни случаи, но никой от тях не може да се сравни с историята на кораба-призрак „Мари Селесте“. Първоначално бригантината носела името „Амазонка“, но била преименувана след серия злополуки, включително внезапната смърт на първия капитан и сблъсък с друг кораб.
На 7 ноември 1872 г. 282-тонният съд отплавал от Ню Йорк към Генуа. На борда били капитанът Бенджамин С. Бригс, жена му Сара и 2-годишната им дъщеря София, заедно с 8 души екипаж.
На 5 декември 1872 г. моряците от британския военен кораб Дей Гратиа забелязали изоставено корито, което се носело от вълните близо до Азорските острови, на около 1000 мили западно от Португалия.
Когато се качили на „Мари Селесте“, намерили всичко в идеален ред. На борда имало храна и вода, достатъчни за 6-месечно пътешествие. Дори дрехите на екипажа били прилежно сгънати, а чайниците били още топли. Но хората липсвали.
Времето и условията за плаване са били прекрасни, а екипажът на „Мари Селесте бил съставен само от опитни моряци. Какво се е случило с тях е мистерия. Сякаш всички се изпарили с едно щракване с пръстите. Единствената улика била дупката в трюма и липсващата спасителна лодка.
Но защо опитен капитан като Бригс ще изостави кораба си? Това може да се случи само при изключително тежки обстоятелства.
Така се родила една от най-трудните за разгадаване мистерии на морето, за която няма отговор повече от век и половина..
Появяват се най-различни версии – че моряците са отвлечени от извънземни, че са изядени от морски чудовища, че са отровени, че ги е застигнало проклятие. Говори се за нападение на пирати или на гигантски октопод., изплувал от морските дълбини.
Някои историци смятат, че 1 700-те бъчви алкохол на борда започнали да изпускат изпарения, а екипажът се притеснил от възможна експлозия и напуснал. Но капакът на люка бил здраво затворен.
Други твърдят, че екипажът изпил алкохола и се вдигнал на бунт. Но нямало признаци за насилие.
Версията за пиратска атака също издиша, тъй като на кораба имало все още ценности.
В крайна сметка „Мари Селесте“ се прочува като кораба-призрак и никой моряк не иска да се качи на борда му. През следващите 13 години е препродаден цели 17 пъти.
Накрая на безценица го купил капитан Паркър, известен в морските среди като любител на бързите и лесни пари. Той натоварил трюма с всевъзможни боклуци и застраховал кораба в цели пет компании за 34 хиляди долара. После насочил „Мари Селесте“ към бреговете на Хаити и го разбил в рифовете. Прокълнатият кораб обаче не потънал.
Тогава Паркър се опитал да запали кораба, но той не изгорял. Измамникът бил арестуван за опит за застрахователна измама и застанал пред съда. Вината му била напълно доказана и по тогавашните стандарти го грозяла смъртна присъда.
Историята на „Мари Селесте“ е вдъхновила много творци, сред които са писателят Артър Конан Дойл и режисьорът Алфред Хичкок.
2. Австралийският ТИТАНИК и Летящият холандец
Изчезването на лайнера SS Waratah остава една от най-големите морски мистерии на всички времена. През юли 1909 г. пътническият параход отплава Австралия под командването на капитан Илбери. Оставя пасажерите си в Сидни и натоварен с 6500 тона стоки, потегля към Дърбан, Южна Африка, след което трябвало да поеме курс към Лондон.
В Дърбан се случило нещо любопитно. Бизнесмен на име Клод Г. Сойер, който е бил резервирал пасажерското си място от Австралия до Англия, ненадейно слязъл от кораба с багажа си. Някой от пасажерите разказал, че странният господин имал повтарящи се кошмари, от които всяка нощ се будел ужасен.
От Дърбан корабът отпътувал за Кейптаун с 211 пасажери и екипаж на борда. Очаквало се да пристигне на 29 юли, но това не се случило. Корабът изчезнал, и то безследно.
През септември 1909 година започнало издирване, но без резултат. На официалното разследване в Лондон като свидетел се явил Клод Сойер и разказал за странните си сънища. Явявал му се изпръскан с кръв рицар на кон, който се издигал от вълните с вдигнат меч в едната ръка, а в другата държал напоен с кръв парцал. Мъжът с доспехите викал на Сойер: "The Waratah! Waratah!". След това изчезвал. Никой в Лондон не се присмял на тази история, тъй като Сойер бил единственият оцелял от австралийския "Титаник" и то по необясними причини.
През втората половина на XX летец от Южноафриканските военновъздушни сили съобщил, че близо брега видял очертанията на транспортен съд. Пилотът твърдял, че е разпознал Waratah.
Изследователят Емлин Браун в продължение на десетилетия търси отговор на въпроса какво се е случило с Waratah, но след задълбочени сонарни изследвания и многобройни гмуркания през 2004 г. обявява поражението си.
Някои предполагат, че Waratah е попаднал във водовъртеж, получил се от комбинацията от ветрове и теченията край югоизточното крайбрежие на Африка. Но няма доказателства, че е възможно да се появи въртоп с такава мощ, че да засмуче океански лайнер с дължина 450 фута.
Мореплавателят Филипс, комодор на Clan Line, обяснява изчезването с Летящия холандец, който от векове ужасява моряците. Теорията му кореспондира със съня на Клод Сойер за рицаря фантом, оплискан с кръв, който го накарал да се откаже преждевременно от пътуването си и така спасил живота му.
3. Кралският Галеон и изчезналото съкровище
На 23 септември 1641 г. край бреговете на Корнуол потъва английският галеон Merchant Royal, натоварен със злато и сребро.
Причината за гибелта му е лошото време. В дълбините потъват злато и сребро на стойност около 1,3 милиарда долара. Огромното богатство не е открито и до днес.
Merchant Royal е построен в Кралската военноморска корабостроителница в Дептфорд и е спуснат на вода през 1627 г. За капитана Джон Лимбрей не се знае много, освен че след потъването живее в Лаймхаус, Лондон. През 30-те години на XVI в. капитан Лимбрей се възползва от период на стабилност в отношенията между Англия и Испания, за да търгува с испанските колонии в Новия свят, включително и в Карибския басейн. На връщане към Англия с кораба, пълен с богатства, Лимбрей се отбил в Кадис в Испания за дълъг престой. Там капитан Лимбрей сключва изгодна сделка с испанските власти за транспортиране на сребро и злато до Антверпен, за да плати на 30 000 души хабсбургски гарнизон там. Корабът е имал течове, като ремонтът е бил извършен в Кадис. Очевидно обаче проблемът не е отстранен, тъй като след напускането на Кадис корпусът на кораба отново е протекъл. При бурно море и неизправни помпи корабът започва да се пълни с вода. На 23 септември 1641 г. край западния бряг на Корнуол, "на десет левги [около 34 мили] от Ландс Енд", той потъва.
Осемнадесетте щастливци от екипажа са спасени от друг кораб, но вероятно без да спасят ценното съкровище, тъй като се говори, че капитанът след това бил съкрушен. В брошура от 1641 г., съхранявана в Британската библиотека, пише, че "Merchant Royal" е потънал с "300 000 готови боливара" (кюлчета) и "100 000 лири в злато и още толкова в скъпоценности". Това съвпада с оценката, дадена в държавни документи на Чарлз I от 30 септември 1641 г., в която загубата на товара се описва като "най-голямата, която някога е претърпявал един кораб, като стойността ? е поне 400 000 лири [400 000 GBP]". Мястото, където е съкровището, остава една от най-големите загадки.
През март 2019 г. край бреговете на Ландс Енд, Корнуол, бе открита котва, за която се смята, че е от The Merchant Royal. Това дава нова надежда на търсачите на съкровището. Възможно ли е златото на кораба на стойност 100 000 паунда и 400 кюлчета сребро някой ден да бъдат намерени? 384 години след потъването на кораба търсенето продължава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
