Производственият център от третото хилядолетие преди Христа доказва традициите в бижутерството
Открито е случайно от тракторист, променя европейската история
Когато през пролетта на 2004 г. двама археолози влизат в малко сопотско магазинче, за да си купят кафе, никой не подозира, че ще бъде направено едно от най-големите открития, свързани със съкровищата на България.
Учените провеждат разкопки на римска пътна станция край Сопот и нищо не предвещава, че престоят им в града ще бъде най-вълнуващият в живота им. Докато плащат, археолозите забелязват, че
на шията на продавачката блести
необикновено украшение - наниз от златни мъниста, които нямат нищо общо със съвременните ланци, колкото и едри да са те. Откъде го имате, питат изумени учените, споделяйки набързо помежду си и учудени погледи, и изумлението: "Древно е...". О, нищо особено - отвръща, мъжът ми го намерил, докато орал...
Така от дума на дума става ясно, че докато обработвал земите си в село Дъбене, трактористът Иван Димитров открил наниза от златни мъниста. Без да подозира, че е попаднал на бижу, принадлежащо към едно от най-големите и прочути днес златни съкровища на България, мъжът подарява нежната огърлица на съпругата си.
Силно заинтригувани, археолозите поискали Иван да им покаже точно къде е открил мънистата. И скоро там започват разкопки, водени от археолога Мартин Христов. "Малка" пречка е фактът, че съкровището се намира на земеделска земя и проучването трябва да бъде съобразено със селскостопанските дейности. Но това не спира учените.
В периода 2004-2007 година на мястото са открити
над 20 000 златни находки
от 18 до 23 карата - мъниста, златни халкички от огърлици, обеци, спирали, фиби за коса, малки златни амулетчета с форма на тесла и други украшения с много фина изработка, най-малките достигат диаметър от едва 1,5 мм. Нещо немислимо според представите ни за технологиите през бронзовата епоха.
Откритието е епохално, защото бижутата са датирани към края на III хилядолетие пр.Хр. Така става ясно, че Карловското поле по онова време е било населявано от високо развита цивилизация. Най-вероятно в района, който и днес е златоносен, е имало мощен добивен и производствен център, който според някои учени е снабдявал със злато и украшения от благородния метал цяла Средна и Южна Европа.
Особен интерес обаче предизвиква самото място, в което са направени откритията. Защото в него няма никакви следи нито от селище, нито от пожари, нито дори от древен некропол. Познатото на археолозите праисторическо селище от IV-III хилядолетие пр.Хр. се намира на километри встрани.
Находките са намерени в малки могили, в които
няма следи от човешки кости
или керамика, което води учените до заключението, че това не са ритуални погребения. Вероятно златото е било заривано в земята като жертвоприношение към някое божество. Учените смятат, че почитта е била към Великата богиня майка на траките. Съдовете са били заравяни и над тях ритуално са били разпръсквани златните нанизи, а после са заривани с пръст като дар към богинята.
Проблематично се оказва точното определяне на произхода на златото. Надделява мнението, че то е прототракийско - дело на предците на траките, древните пратраки.
През 2006 г. полето край Дъбене дава нов повод на археолозите да ликуват. Те откриват уникален златен кинжал с много висока проба на метала. Той е с дължина 16 см в предната си част е отрязан и заточен, а в задната личат двете дупки чрез които е била закрепена към него дръжката му, най-вероятно от кост или дърво. Сплавта, от която е изработен е достатъчно твърда, за да остане добре наточен през хилядолетията и с достатъчно силно съдържание на злато, за да се запази в перфектно състояние - без патина.
Кинжалът е единствен по рода си в целия свят
символ на царската и жреческа власт.
Следващата година - 2007, също дава невероятни открития. От дълбока и запълнена с камъни яма излизат осем различни по вид и размер керамични съда, една чаша и златна спирала с много висока проба на златото. Тя блести с изключителната си и изработка. Направена е от златна тръбичка.
Златото от Дъбене е изключително ценно не само със свидетелството за технологията, ползвана от древните хора по нашите земи.
То преобръща историята, доказвайки, че европейската цивилизация се е зародила именно на територията на днешна България.
Големият брой на златни предмети край Дъбене категорично решава и дългогодишния спор между учените къде са били произвеждани впоследствие
съкровищата на траките
- у нас или в Троя и Микена.
Производственият център в Карловското поле говори за традиции в добива и обработката на злато, които със сигурност не са умрели през хилядолетията.
Младежи откриват непознатото богатство на България
Програма на спортното министерство предпазва от вредни зависимости
С непознатото богатство на България се срещат млади хора от 15 до 29 години в едноименния проект на фондация "Грижа за културното наследство" по Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025 г.). Тя се реализира от Министерството на младежта и спорта.
Голямата й цел е да предпази младите хора от вредни зависимости, давайки им нова перспектива за спорт, туризъм, здравословен начин на живот и непрекъснато обучение. В рамките на проекта "Непознатото богатство на България" ще бъде издаден сборник, който представя малко познати обекти от културно-историческото и природно наследство на страната ни, ще бъде организиран и младежки фестивал.
Новата програма за младите хора от 15 до 29 години, стартирана от Министерството на младежта и спорта, се финансира със средства по чл. 10а от Закона за хазарта.
Според него организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз.
Приходите от годишни вноски постъпват по бюджета на Националната агенция за приходите и се предоставят чрез трансфер по бюджета на Министерството на младежта и спорта. По бюджета на Министерството на младежта и спорта се предвиждат и разходват средства за финансиране на одобрени проекти за младежки дейности.
Предложените дейности на Програмата са насочени изцяло в полза на младите хора на възраст от 15 до 29 г. без ограничение на пол, етническа принадлежност, социално-икономическо положение и други характеристики. Програмата цели насърчаване на тяхното активно включване, инициативност, информираност, неформално образование и обучение, учене през целия живот, иновативност, творчество, солидарност и съпричастност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
