Турция е най-посещаваната от българи дестинация през 2023 г., показва статистиката. Но макар да сме убедени, че познаваме южната ни съседка, тя винаги може да ни изненада със своите съкровища, които очакват да бъдат открити от пътешествениците. Прекрасните й гледки очароват очите, вкусовете й галят сетивата, а жадните за история могат да се напият до насита от неизчерпаемото културно-историческо наследство, оставено от различни народи и империи. Днешните истории са за две малки селища във вилает Бурса - Гьолязъ и Изник, които бяха спирки от инфотура на туроператори от Обединение "Бъдеще за туризма", направен по покана на турската организация "Турсаб" и с посредничеството на консулската ни служба в Истанбул. Целта на пътуването бе да се представят нови възможности за ваканция и туризъм в Турция.
Бабите са наредени като на конвейр на маси по улицата към чаршията - една меси, друга точи, трета загъва в корите сирене, четвърта пече и маже с масло. А наоколо се носи неустоим аромат на гьозлемета - същите банички, каквито правеше моята баба, а дядо ги печеше върху сач на печката с дърва.
Селцето Гьолязъ /GÖlyazi/ е на 40 км от Бурса, разположено на един от 11-те острова на езерото Улуабат /Аполионит/, свързано е със сушата с мост. Местните хора обикалят островите с лодки, пълнят мрежите с шарани и керевит - сладководен рак, а бабите пържат улова направо на улицата. Интересно е, че 30% от рибарите са жени. Въпреки че риболовът остава основно занимание за селяните, Гьолязъ става все по-търсена дестинация за туризъм заради прекрасната природа и вкусната храна. Много хора идват тук, за да се насладят на великолепните залези над езерото. Обраслите с тръстика и храсти брегове са дом за различни видове пернати, наблизо има и резерват за птици, направен от природолюбителя Мустафа Билгич, където се разхождат пауни, патици, яребици, фазани. Цъфтенето на водните лилии е празник, който събира хора от целия регион Мармара, обяснява гидът Метин, изселник от Крумовград.
Както навсякъде по тези места, и тук се разхождаме върху руините на историята. Старото име на селото е Аполония на Риндакус /Apollonia-on-the-Rhyndacus/ - по името на реката. Така го различавали от другите селища, наречени на бога Аполон, които в античността били 9 на брой.
Тук са открити останки от древния Лапедиум, местните използвали камъните от крепостните му стени за основи на къщите и за оградите си. Има и руини от некропол от V-IV в. пр. Хр.
Спомен за времето, когато по тези места са живели гърци, е православният храм "Св. Пантелеймон". Църквата дълго време е била разрушена, сега е реставрирана, но не е действаща.
Плачещият чинар е една от забележителностите на селото. Величественото дърво на 750 години е свидетел на годините, когато гърци и турци съжителствали в хармония. То е и в центъра на трогателната любовна история на местните Ромео и Жулиета - гъркинята Елени и турчинът Мехмед. Свързана е с драматичните събития от 20-те години на миналия век - гръцко-турската война /1919-1922/, малоазийската катастрофа, сключването на Лозанския мирен договор и Споразумението за размяна на население от 1 май 1923 г., белязало съдбите на около 2 млн. души.
Когато дошло време разделно и семейството на Елени било принудено да тръгне към Гърция заедно с още много православни бежанци, Мехмед помолил любимата си да се видят за последно. Влюбените си определили среща под чинара. Братът на момичето обаче пресрещнал Мехмед и го намушкал с нож. Със сетни сили момчето успяло да стигне до чинара и умряло под короната му. Когато Елени дошла на срещата и видяла любимия си мъртъв, се обесила на един от клоните. Оттогава всяка пролет чинарът плаче с кървави сълзи, разказват местните хора.
Първото любовно писмо в човешката история пък е написано върху саркофаг. Думите, за които се предполага, че са на тъгуваща съпруга, са върху каменната гробница на Антигон I Едноокия (Μονόφθαλμος).
Той служил при Филип и при Александър Македонски, основал династията на Антигонидите (306-168 г. пр. Хр.). Изключителен стратег, Антигон изиграл решаваща роля в завладяването на Персийската империя от Александър Македонски, а след смъртта му поискал да възстанови владенията му в Мала Азия. Първо бил съюзник, а след това воювал срещу останалите генерали на Александър. След като царството е разделено на три, Антигон станал владетел на Фригия, Памфилия и Ликия. Саркофагът, върху което е изписано любовното писмо, е изложен в Археологическия музей в Изник - град, разположен на едноименното езеро (Iznik Golu или Askania Limne) на малоазиатския бряг срещу Истанбул, област Витиния. В музея на 20-хилядния град се пази още едно съкровище - саркофаг, върху който са изобразени барелефи на Ахил и други антични герои. На кого е тази гробница - учените все още нямат отговор. Но тези две безценни находки са дали основание археологическият музей в Изник да бъде вписан в индикативния списък на ЮНЕСКО. Има голяма вероятност през 2024 г. той да стане част от световното културно наследство.
Създаден според Страбон през 316 г. пр. Хр. като Антигония, най-известното име на съвременния Изник е Никея - на името на жена си го нарича друг военачалник на Александър - Лизимах, когато го превзема. Именно тук през 325 г. се е провел Първият вселенски християнски събор, свикан от император Константин I, на който се приема т. нар. Символ на вярата. Никея е избран за провеждането на събора, тъй като тук се е намирала най-голямата за времето си християнска базилика.
През 2014 г. при снимки с хеликоптер под повърхността на езерото Изник са забелязани останките на сграда от IV век, за която се предполага, че е именно въпросната базилика. Плановете са тя да бъде превърната в подводен музей, включен в Списъка на световното културното наследство на ЮНЕСКО. В Никея се е провел и Седмият вселенски събор през 787 г. Тогава архиереите се събират в църквата "Света София", преправена по-късно в джамия от най-известния архитект на османската империя Синан.
През 1080 г. градът е превзет от селджуките и става тяхната първа столица. През 1097 г. тук идват кръстоносците и го предават на византийците. През 1204 г., когато Константинопол пада под властта на латините, император Теодор I Ласкарис основава Никейската империя и отново градът става столица. През 1331 г. селището попада окончателно под османска власт и получава името Изник.
Освен с хилядолетната си история, градът има още нещо, с което се гордее. Тук се прави известният изнишки порцелан - красиво изписаните плочки, с които са декорирани най-известните сгради в Турция, включително и Синята джамия в Истанбул. Преди да се появи местната керамика, плочките за декорация на най-важните учреждения в империята се внасяли от Китай. След като до ушите на султан Мурат IV достигнали слуховете, че китайският порцелан е много чуплив, той издал ферман, с който заповядал състезание между всички грънчари в империята и обещал да награди богато този, който успее да сътвори нещо по-здраво от китайските чинии. И така, съревновавайки се помежду си, турските майстори открили най-модерната за времето си технология. За първи път фаянсовите плочки и порцелановите съдове от Изник били украсени не с геометрични фигури, а с растителни мотиви, сред които любимият бил лалето. С тях декорирали дворци, джамии и всички държавни сгради през XV - XVII век. Днес тези съдове имат много висока цена на световните пазари за антики.
Разбира се, това не е всичко. В този приказен град може да преоткривате следите на не една велика империя, да търсите оставеното от мъдреците, да потънете в цветовете на сътвореното от старите майстори. Но и да се потопите в местните вкусове - гозбите, забъркани с най-хубавия зехтин и омайни подправки, ароматния чай, неустоимите баклави. И непременно да отнесете една малка част от това съкровище вкъщи - сувенир, който да ви напомня за хубавите преживявания.
- Базиликата, в която е проведен Никейския събор, открита в езерото Изник
- Бабите в Гьолязъ ще ви нахранят с гюзлеме и ще ви разкажат легендата за местните Ромео и Жулиета
Чанаккале: Истории от дъното за кораби и битки
Айвалък - истории за гъски, богове и фатална любов
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
