Случайна среща във влака променила съдбата на Дора Габе

Яворов е редактор на първата й стихосбирка, тя го признава за най-добрия си учител

През 2023 г. отбелязваме 40 години от кончината на Изидора Пейсах Габе, поетеса, писателка и преводачка от еврейски произход, известна като Дора Габе.

За датата и годината й на раждане има много спорове. Авторитетното издание на Българската академия на науките "Енциклопедия България" посочва 28 август 1888 година. През 80-те години на ХХ век се налага мнението, че Дора Габе е родена на 24 август 1888 година. За мястото на раждане няма спорове - с. Харманлък, днес Дъбовик, Добричко. Баща й Петър Габе е преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет и следва френска филология в Женева и Гренобъл. След дипломирането си се завръща в България и започва работа като учителка по френски в Добрич.

В своите спомени писателят Петко Росен (псевдоним на Петко Георгиев Чорбаджиев) разказва за първата си среща с младата поетеса и за нейните първи стъпки към попрището на словото. Историята му започва с това, че качвайки са влак от Варна за София в неговото купе се качва "един благообразен господин на около 40-50 години с прошарена черна брада и твърде смирен мисловен вид". Двамата мъже се заприказват и неусетно от политически теми преминават към литературни. По едно време господинът подал тетрадка със стихове и казал на писателя Чорбаджиев: "На един мой племенник са, прегледайте ги. Той е още твърде млад, за да бъдете твърде строги към него". Петър Росен прегледал стиховете и казал: "Стихотворецът е слаб, но поетът е отличен. Има надежда". След това мъжът слязъл на гарата в Шумен.

Няколко дни по-късно, след пристигането му в София, при него отива млада госпожица и му подава писмо. Накрая то завършва с инициалите П. Габе. Чорбаджиев се сеща за своя събеседник от влака, който също му се представил с това име. Младата дама заявила, че е дъщеря на въпросния господин, а той й препоръчал Петър Росен да стане нейн литературен наставник.

"Тъй започна нашето познанство с Дора. От този момент ние бяхме добри приятели. За мене тя представляваше и това удобство, че бе най-близката приятелка на Невена Томова, едно от моите нещастияЕ По бунта в Университета ние манифестирахме винаги подручка. Често ходехме в ателието на вуйчо й - прочут скулптор, който отиде в Палестина. Запознах я с Яворова, със Славейкова. Дадох им стиховете й. Яворов ги пооглади, поизпра и ето ги в "Мисъл". А да напечаташ стихове в "Мисъл", то значи, никой вече да не може да ти оспорва правото на поет", пише в своите спомени писателят Петър Росен. Ето как я описва той:

"Дора бе средна по ръст, добре сложена, но не особено развита. Хубаво, някак четвъртито лице с приятен маслинен (смуглий) цвет на кожата, приятен звучен гласЕ Обичаше да ми пее и свири на китара".

През 1908 г. издава първата си стихосбирка "Теменуги", носеща белези на символизма, чийто редактор е самият Пейо Яворов. "И Вазов ме е учил, и Йовков, и Боян Пенев, но моят единствен учител си остава Яворов! Най-големият ни български поет".

Боян Пенев се запознава с поетесата на среща, която тя си уговаря с Яворов. Той идва по-рано от него и успява да направи впечатление на Дора, което Яворов не му прощава никога. Боян е доцент в университета, предлага ? брак и не се отказва дори когато става ясно, че булката трябва да се прекръсти в православната вяра, за да получат благословията на Църквата.

Ето как описва бъдещата си съпруга изтъкнатият литературен критик и историк през 1908 г. в писмо до приятеля си, психолога и философ Спиридон Казанджиев, съпруг на Сестрата на Дора - Бела: "Колко хубаво звучи това име - Дора! То ми напомня златния отблясък на вечерното слънце, пурпура на зората, огъня на индийските молитви и хилядолетното безмълвие на ВисвамитраЕ Една дума, която е изпълнена с нежни нюанси на най-сладостни тонове и звуци - богато одарена, умна, музикална, поетеса, която тепърва ще прояви силите си".

От началото на 20-те до края на 30-те години името на Дора Габе става популярно и с много стихотворения, разкази, пътеписи, есеистична проза, импресии, отзиви за концерти и театрални постановки, статии за българската и чуждестранната литература, спомени за писатели и поети, отпечатани на страниците на списанията "Златорог", "Съвременна мисъл", "Изкуство и критика", "Добруджански преглед" и много други, както и вестници, и детски периодични издания.

През целия си живот тя твори и за малките читатели - с любов, нежност и грижа за тях. С книгите й са отраснали и пораснали духовно няколко поколения българи. "За деца започнах да пиша, когато моята 6-годишна племенница ме упрекна, че не пиша за нея" - споделя поетесата, чийто спомен откриваме в архивния фонд на БНР. "Не смятах тогава, че тия стихове могат да се наричат литературни произведения. Пръв ми поиска детски стихове за печат художникът Александър Божинов и ги напечата в своята "Златна книга на нашите деца". След това ме подири Ран Босилек за сп. "Детска радост", а към 1922-23 г. вече ме търсеха от всички детски списания". Книгите ? за деца, писани между 20-те и 60-те години - сборници с разкази, повести, приказки, стихове, залъгалки, мемоарните импресии, събрани в книжката "Някога", са част от детската литературна класика. За всеки творец в полето на детската литература стихотворенията на Габе са еталон, школа, критерий и вдъхновение. Ценен принос в българската култура са и преводите ? на творби на полски, чешки, руски и съветски, френски и гръцки автори. Именно тя открива за българския читател полската поезия с антологията си "Полски поети" (1921), както и творчеството на класици на славянската литература и световноизвестни гръцки автори.

Творби на Дора Габе са преведени в Австрия, Аржентина, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Канада, Куба, Ливан, Перу, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Чехия.

В едно интервю, публикувано през 1977 г., Дора Габе отговаря на въпрос за бъдещето на литературата така: "Аз не мисля за бъдещето. То само ще се сътвори. От настоящетоЕ Все пак, има едно начало. То е, че животът непрекъснато върви напред. Литературата също се развива. Иначе не може да бъде! Аз абсолютно оптимистично гледам на това. И ми е жал, че сега не съм на тридесет години, за да започна отначало. А животът върви. С всичките грешки. Не може без грешки. Ако нямаше грешки, нямаше да има противоречия, нямаше да има живот. Когато си спомням миналото, казвам: "Благословени страданията ми! От тях израсна и заякна духът ми".

Публикуваме някои от стиховете на Дора Габе:

КАТЕТО И ДЖОРИ

/първото детско стихотворение на Дора Габе, включено в "Златна книга за нашите деца", съставена и илюстрирана от Александър Божинов/

Тичат с колелата
Катето и Джори,
всеки се отдръпва
път да им отвори.
А отзад ги гледа
Шарко и се чуди:
вятъра ли гонят
тез дечица луди!

ОБИЧ

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!
Ти ли, моя майчице направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?
Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя, с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга, на златен сърп извита.
Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!
Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце миЕ