Не затваряй очи!

Двамата творци и техни съмишленици стартират художествени проекти, които имат благословията на Патриарх Даниил

М. Р.: На най-важния житейски път няма знак
И. К.: Изповедникът ми ми каза: три пъти се помоли, три пъти се поклони и решението ще дойде
М.Р.: Дълбоко емоционален съм
И. К.: Когато човек е в болест, в отчаяние, винаги се обръща към Бога

Историята на филма "Не затваряй очи" се разгръща паралелно в две сюжетни линии. Проследява живота на Петър от 90-те години, и този на Павел от настоящето.
Петър - обвинен в обийство, за което е невинен, намира временна утеха в Бачковския манастир. Отец Павел се изправя пред най-големия си страх - възможна загуба на вярата си, докато сестра му се бори с най-големия си враг.
По Божия промисъл двете истории се преплитат. В търсене на отговора на въпроса "Има ли надежда?" и през християнската призма навлиза в темите за вярата, любовта и изцелението.

Екранът споделят легенди на българското кино и театър като: Павел Попандов, Ирен Кривошиева, Кръстю Лафазанов, Ирена Милянкова, Мария Каварджикова, Христо Гърбов, Владислав Карамфилов - Въргала, Добрин Досев, Александър Кънев, Михаела Павлова, Николай Урумов, Марин Янев, Иван Петрушинов и др.
А натуршчикът (не актьор, а истински герой от живота) Яни Малинов, който играе младия Петър, е избран за ролята докато се е молел в църква.
"Режисьорът ме избра, а на мен ми беше много интересно", споделя Яни.
Режисьор и продуцент на лентата е Николай Егерман, който е и богослов.
Филмът е заснет по едноименния бестселър на Мартин Ралчевски, който е и богослов.

- Г-н Ралчевски, разговаряме минути след края на прожекцията на "Не затваряй очи", който на практика е и първият български православен игрален филм у нас. Как се снима толкова сложна продукция?

М. Р: - С много вяра и любов и с надеждата, че това, което ние не можем да направим, Господ ще помогне да се случи. Такъв беше и случаят с намирането на малкия Петър - актьора Яни. Той е дете със специални образователни потребности. Намери го режисьорът Николай Егерман. В църква, по време на литургия.

И други подобни примери имахме по време на снимките. Случваха ни се малки чудеса, които ни подсказваха, че Господ ни е благословил и ни помага, за да се случи този филм.

- Ирен, знам от години влечението ти по християнството. Как се намерихте с екипа?
И. К.: - Актьорът по принцип е наемник. Аз знаех за този филм много преди да започнат снимките. Режисьорът ми е говорил за него. Впрочем, Николай е кадърен млад човек, който работи у нас и има участие в много американски продукции. Работният процес стартира и дори едно от момиченцата - Ева Мария - Станчева от моята театрална школа играе. Впоследствие в Бачковския манастир се срещнахме с Кръстю Лафазанов. С него сме добри приятели и продължихме снимките след като първата част на лентата вече беше готова.

- Г-н Ралчевски, разбрах, че Вие от 15 години копнеете за появата на филма.
М. Р.:- Така е. В началото таях идеята за християнски игрален филм в себе си. После станах по-дързък, казах на моята съпруга, на порасналите ми деца, после се осмелих да разкажа на родителите ми (тогава и двамата бяха живи, сега е само един), постепенно споделих намерението си с някои от приятелите ми. Преди около 5-6 години усетих, че трябва да изляза от писането на книги и да се случи нещо по- мащабно. Тогава вече започнах да говоря и публично за филмовия си сценарий.

Хората обикновено съветват: "Не разказвай за мечтите си!". За да се сбъдне, нали?! Но аз си казвам, че когато намеренията ми са чисти, по-скоро някой ще помогне, отголкото да навреди. Хората, които бяха срещу мен ме гледаха с насмешка. Но Господ благослови. Намери се режисьор, после зад проекта застанаха много сериозни хора. И нещата се случиха. Този филм е по третия мой сценарий. Другите два чакат някъде, а след този има още един. Така, че имам 4 напълно завършени драматургични сценарии за игрални филми.

- В ръцете си държа Вашата първа книга "Безкрайна нощ". На титулната й страница цитирате Чарли Чаплин: "На най-важните житейски кръстопъти обикновено няма пътни знаци!". Защо?
- М. Р.: - Когато ти е най-трудно и не знаеш накъде да погледнеш, погледни към небето и Господ ще ти покаже пътя. Ще дам пример. Да речем, човек се чуди дали да де ожени. Той трябва да реши дали иска да стане монах и да отиде в манастир, или да се ожени и да има деца. Това е нещо като черно и бяло, ляво и дясно, горе и долу. Това са противоположни пътища. То не е като да се чудя дали искам да си купя кола опел или форд. Все ще ме вози. Така, че на най-важния ни житейски кръстопът обикновено няма знак. Човек трябва да погледне вътре в себе си и да чуе съвестта си. Бог говори чрез човешката съвест.

- И. К.: - Аз трудно взимам решения. Скоро споделих това на изповедника ми. А той вика: три пъти се помоли, три пъти се поклони и решението ще ти дойде. Вече имам тази практика и наистина формулата работи перфектно.

- Филмът е тежък. Струва ми се, че хората в салона пречупваха случващото се с героите на екрана с тяхната лична съдба. Как работихте в тази силно емоционална продукция?
- М. Р.: - И аз имам епизодична роля във филма. Бил съм на терена под напрежение - нещо да не стане, да не се обърка нещо само и само да се завърши филмът. И понеже бях силно сугестиран от тази мисъл, не можех да се насладя и да се потопя в самия снимачен процес. Дълбоко съм емоционален.

- И. К. : - Режисьорът е най-силната фигура в екипа. Когато той знае какво прави, нещата се случват. Снимахме в малък апартамент в краен софийски квартал. Във "Фондови жилища". Мизерия, тясно коридорче...Хората се уморяват. Но всички заедно точно в този момент решавахме да останем и съответният епизод да се довърши.
- М. Р.: - Защото утре ще трябва да си с други дрехи, с различен грим.
- И. К.: - И режисьорът изведнъж като един звяр захапа и каза: Няма да си ходите!
- А кога точно усетихте, че имате Божията благословия?

- И. К.: - Ще цитирам прекрасния ми колега актьорът Ники Урумов, който каза: "Чувствах се недостоен да нося това расо, този филм ме преобърна" (б. ред. Н. Урумов играе отец Павел). Представи си колко е трудно да се играе под расо.
- Подготвяйки се за разговора ни разбрах, г-н Ралчевски, че когато сте снимал филма "Троя" с Брад Пит се е родила идеята за първата Ви книга.
- М. Р.: - Да, това беше през 2003 година. Написах първата, последваха я още 11.

- Ирен, Господ ли е последната надежда на човека?
- И. К.: - Той е единствената. Когато човек е в болест, в отчаяние, винаги се обръща към Бога.
- Българският патриарх Даниил е гледал "Не затваряй очи". Какво Ви каза той след премиерата?
М. Р.: - Аз говорих с него и го попитах: Ваше Светейшество, има ли във филма богословски грешки. Той каза: не, издържан е богословски.

След прожекцията изрази искрено мнение, че българският народ има нужда от такъв филм, който трябва да стигне до хората които не ходят на църква, които са от т. нар. номинални християни.

- А не сте ли мислили за игрални филми, посветени на православието? Сега БПЦ и образователното министерство са на път да въведат часове по религия в прогимназиалните класове.
И. К.: - Религия е едно, вяра - съвсем друго. Аз преподавам на деца в Драгалевския манастир. Те са възцърковени. Често пъти ходим на обучения в Синода. Те казват религия, което значи да избереш една от религиите. Не, вярата е една. Православието е едно.

- Г-н Ралчевски, всички Ваши книги ли се уповават на вярата?
- М. Р.: - Да. "Не затваряй очи" има вече готово продължение. С главната героиня Николина и нейната малка дъщеричка Анна. Казва се "Последно обещание". Бях на лична среща с негово Светейшество, разказах му сценария. И той каза: "Аз благославям този проект да се превърне в следващия игрален филм. Може би ще минат години, но въпросът е че имам благословение от Патриарха.

-И.К.: - Имаме и пиеса, която Мартин също е написал. Патриарх Даниил благослови всички наши поредици.

- А какво е за Вас благовестието?
- М.Р. - Да стигаме до всеки човек, защото ние имаме благовестието на Светото евангелие. Всеки може да си го купи, да си отвори телефона и са го прочете абсолютно безплатно, но това не се случва. Просто такива са обстоятелствата на нашия 21 век. Благовестието е чрез съвременното екранно изкуство да предложим вярата, надеждата и любовта. Но не просто вяра, не просто надежда, не просто любов. Защото и 100 години да живеем, идва край. И какво следва?