* Църквата приканва вярващите да се помирят с хората, с които са имали неразбирателства, за да прекрачат пречистени прага на Великия пост и да посрещнат най-големия християнски празник - Възкресение Христово
На 17 март 2024 г. отбелязваме празника Сирни Заговезни, наричан още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Той винаги се чества 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.
В деня след Сирни Заговезни започват великденските пости, по време на които не се яде месо, както и животински продукти. Най-важната традиция в този ден повелява да се иска и дава прошка.
Според народните вервания, през цялата седмица от Месни до Сирни заговезни по-младите могат да искат прошка от по-взрастните си близки и роднини. Повечето хора обаче, изпълняват този обичай в самата неделя и затова мнозина наричат празника Прошка.
Традицията повелява на този ден цялото семейство да се събере около празничната трапеза. По-младите искат прошка от своите родители, баби и дядовци, по-големи братя и сестри, кумове и др. като е прието този акт да е спроводен с лек поклон и целуване на ръка на този, от когото искаме прошката. След ритуала, членовете на семейството си пожелават "сладки заговезни" и " пости".
Празничната трапеза на Сирни заговезни обикновено е богата на ястия, приготвени с разнообразни млечни продукти и яйца. Различни видове бананови кексове и всевъзможни други блюда и печива. Това, без което не може да мине празникът, са варените яйца и халвата, необходима за хамкането.
Какво представлява хамкането?
На греда или на полилея над масата се завързва дълъг конец, който да виси. В долния му - свободен край, се прикрепя здраво парче твърда бяла халва или сварено и обелено яйце. Конецът се завърта силно в кръг и всички членове на семейството (и най-вече децата), подредени около масата, се опитват да хванат с уста въртящото се яйце или парче халва. При изпълнение на хамкането не се позволява да си помагаме с ръце.
На Сирни заговезни се изпълняват още много ритуали и обичаи като гадаене, измиване на лицата с водата от сварените яйца, палене на конеца от хамкането, палене на пречистващи и гонещи зимата и злото заговезнишки огньове (в неделя вечерта), прескачането им от мъжете, играенето на весели хора около тях, пеенето на песни край огня и много други. Повечето от тези традиции обаче, все по-рядко се изпълняват и за съжаление много от тях потъват в забрава. Въпреки това, Сирни заговезни си остава ден, който почти всички българи празнуват.
Прошка е колкото народен (с всичките му обичаи, някои от които запазени още с езически времена), толкова и църковен (религиозен) празник. В последния ден преди най-дългия пост в годината, Църквата приканва вярващите да пречистят душите си - искайки и давайки искрена прошка. Да се сдобрят и помирят с хората, с които са имали неразбирателства, за да прекрачат пречистени прага на Великия пост и с чисти сърца и души да посрещнат най-големия християнски празник - Възкресение Христово (Великден).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
