Никоя война не е благословена, защото носи смърт, разрушение, много мъка и болка по целия свят
Дни преди големия християнски празник Рождество Христово беседата ни е с Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. За вярата, делата на любов, трудностите и кризите, през които преминахме през 2023 г., както и как да се борим за мир, разговаряме в нашето Рождественско интервю.
- Ваше Високо Преосвещенство, правим това интервю в края на 2023 година. Как Вие изпращате годината?
- С много удовлетворение от служението ми зад граница, защото с Божията помощ успяхме, наред с всички пастирски задължения, църковно-административните и стопански въпроси, да стартираме важни за диоцеза и въобще за историята на нашата епархия проекти.
Това са закупуването на храма за българите в град Щутгарт и паралелно с това разширяването и преустройството на съществуващия параклис в Българското посолство в Лондон, в един наистина благолепен храм за нашите сънародници зад граница, които живеят в Лондон и околностите му.
Естествено тази година бе белязана с най-различни изпитания, особено войната в Украйна и случващото се в последните месеци в Ивицата Газа. Това са конфликти, които няма как да подминем с лека ръка, защото те са свързани със загубата на човешки животи. Знаем, че никоя война не е благословена, защото войната носи смърт, разрушение, много мъка и болка по целия свят. Всички помнят, може би тези, които вече са в преклонна възраст, пагубните последствия от Втората световна война.
И затова Църквата се моли Бог да възстанови мира в сърцата, особено на онези, които поради гордост, тщеславие или пък поради човешките немощи и слабости, са допуснали тези грешки.
Няма как и в края на тази година да не отправим горещи молитви за Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, който поради влошено здравословно състояние бе приет във Военно-медицинската академия. Църквата призова всички вярващи да се молят за здравето на Негово Светейшество Първойерарха на народната ни църква.
През тази изминала година, участвах редовно в заседанията на Св. Синод. Мога да кажа, че с братята архиереи устояхме много ценности, които българинът притежава и се борим за тяхното запазване, чрез настояването за въвеждане на предмета "Религия" в българските училища.
В отговор на нашата готовност ние изготвихме в Св. Синод, чрез Културно-просветния отдел, всички учебни помагала, които са нужни за преподавателите. Така, че да може без никакво оправдание, при желание и в удобно време, да стартира предметът. През изминаващата година започнахме и нови инициативи с Министерството на труда и социалната политика, след среща с министъра г-жа Шалапатова. Тогава ние очертахме границите на нашето сътрудничество в услуга и полза на онеправданите, хората в нужда, в беда, защото църквата най-добре знае как може да протегне ръка и тази ръка, наистина, да донесе повече надежда, упование и вяра в хората.
- През 2023 г., Вие споменахте, че се навършиха десет години от започването на служението Ви като митрополит в Западно- и Средноевропейската епархия. Когато сега погледнете назад кое е нещото, с което се радвате, и нещото, с което не толкова?
- Най-много се радвам, когато погледна назад, да виждам младите свещеници в епархията. Защото доста млади хора ръкоположихме в епархийската ни църква,които пожелаха да тръгнат по пътя на благодатното свещенство.
Много нови църковни общности се отвориха, утвърдиха, установиха. Още доста такива се основават в различни места на епархията. Естествено това, което ми се иска, е да има още повече свещеници. Защото служението зад граница е мисионерско и изисква повече енергия, съсредоточеност, повече отделяне на внимание на общностите. Защото сега имаме свещеници, които отговарят за повече от една общност и така те се разпокъсват между обгрижването на тези общности.
Естествено, иска ми се да имаме още повече собствени храмове, дай Боже, през следващите години. Защото това е политиката на нашия диоцез - или да закупуваме, или да построим там, където е необходимо, където нямаме собствени храмове, които не само да градят и пазят авторитета на Българската православна църква, на българската държава, но да бъдат едно устойчиво постоянно място, което наистина хората да чувстват като свой дом, чийто домакин е самият Христос.
- А можем ли да кажем, че за тези десет години Вие успяхте да привлечете и вниманието и на държавните институции към Западно- и Средноевропейската епархия в тази част - държавата всъщност да подпомогне закупуването на храмовете, да подпомогне материално свещениците?
- Разбира се, мога да кажа, че през тези десет години неуморен труд на всички нас, говоря не само за епархийския архиерей, но и на свещенослужителите на българските църковни общини по места. Успяхме да покажем, че нашата епархия е наистина място, в което живеят много наши сънародници - млади, енергични, мотивирани, интелигентни, които имат нужда да живеят на дело тази вяра, която са наследили от своите родители, баби и дядовци, които са живели в страната до момента, в който са напуснали.
Нашата епархия има една голяма отговорност да се грижи за тези наши сънародници, които са далече от своята Родина. Ние се стараем да бъдем техни приятели и духовни бащи, за да можем наистина да им предоставим до колкото е възможно този духовен комфорт - да се чувстват както са се чувствали преди да заминат от нашата родина.
Благодарен съм на българската държава за разбирането, което проявява към нашата мисия, която не е лека. Защото вън от България много по-трудно е да се постигнат поставените цели.
Ако у нас БПЦ е традиционно установена и утвърдена, работата с общините и с държавната власт се случва целогодишно.
А тук, зад граница ние сме сами, естествено не сами в онзи смисъл на самота, защото Бог е с нас, но се стараем доколкото можем да устояваме достойнството на Българската държава, на Българската православна църква и да защитаваме най-вече духовните интереси на нашите сънародници.
- Вие наскоро се срещнахте и с премиера Николай Денков, който каза, че държавата ще продължи да подпомага и през идната година епархията. Какви са проектите, по които ще работите през 2024 година?
- Основният проект, по който ще работим през 2024 година е завършването на ремонтните дейности и освещаването на новият храм в Лондон, посветен на покровителя на всички българи - Св. Йоан Рилски.
Това е един доста амбициозен проект, с който за пръв път по този начин се изгражда църква в диоцеза в ново време. Църква, която да отговаря на всички архитектурни изисквания на християнското изкуство. Това е нашият основен проект. Наред с това, разбира се, ще продължим да развиваме нашата дейност. Предстои през март месец да осветим вече придобития закупен храм за българите в Щутгарт, който в момента благоукрасяваме с всички необходими елементи на християнското изкуство на интериорния дизайн за един православен храм. За да могат нашите сънародници, които прекрачат неговия праг, да се чувстват като да са наистина в православен храм. С иконостас, архиерейски трон и всичко необходимо.
Развиваме мисията на църковните ни общности в Швейцария, Люксембург, в Испания в Навара, Пампона.
Още много проекти имаме да започнем и да завършим. За да може наистина нашите народници да имат едно дългосрочно устойчиво бъдеще като православни християни в Европа.
- Ваше Високопреосещенство, Вие сте в Западна Европа, в страни, които доста по-бързо са се развили и се развиват дори в технологично отношение спрямо на нашата страна. Как християнинът и църквата възприемат тази дигитализация и въобще модернизацията? Какъв е отговорът на православната църква?
- Естествено това е един път, който дава доста възможности. Дигитализацията, разработването на IT сектора и въобще технологиите дават много възможности. Защото човек за по-малко време може да свърши повече неща. Но те размиват фокуса понякога, когато хората безцелно се ползват от всичко това, което ни осигурява техническия напредък.
Защото в крайна сметка знаем, че е важно да ползваме нещата от света с разум - по думите на св. апостол Павел, който казва - всичко ми е позволено, но не всичко е полезно. Да ползваме в услуга тези постижения на технологиите, които ще ни помогнат да достигнем до повече хора. Както използваме социалните мрежи, социалните платформи за посланията на Църквата, за да достигнат те в реално време до все повече и повече хора. Проповедта да достигне до повече хора. За да могат хората да се докоснат до благодатния неизчерпаем извор на Словото Божие, което е в Свещеното Писание.
А от друга страна това е и голяма съблазън за неукрепналите, за подрастващата младеж. Виждаме че много от децата губят своята личност именно в тези мобилни устройства, в компютрите, в които като че ли не могат да излязат от тях и по този начин пропиляват своето време и годините на младостта. Защото много да се възпита правилното чувство за добро и зло в човека.
Всички трябва да ходим в една посока, загрижени за бъдещето на подрастващата младеж, да ги възпитаваме в добродетели, а когато те завършат и своята пълнолетна зрялост, да могат наистина да изберат правилния път.
А пътят, истината и животът е Христос.
- През празниците около Рождество Христово погледите на всички ще бъдат насочени към Витлеем, където се е родил Спасителят. Празнуването на Рождество ще бъде под сянката на войната там. Знаем какво е посланието на Църквата за войните и конфликтите, но как според Вас ситуацията може да се успокои, да се промени към добро и в този регион да настане дълготраен мир?
- Нашето основно оръжие в кризите е молитвата за мир. Знаем ангелската песен: "Слава във висините Богу, а на земята мир - между човеците благоволение". За този именно мир ние се молим постоянно, особено на светите земи, които периодично през годините са разкъсвани от тези конфликти и противопоставения.
Религиозните лидери, во главе с Йерусалимския патриарх Теофил III, призоваха за мир. Обединиха се и отправиха своето послание. Надяваме се Бог да смекчи по някакъв начин сърцата на тези, които са се ожесточили и жадуват тази пагубна война.
И за мен е по-важно в този момент, когато на различни места по света има такива конфликти да се стараем, доколкото можем да се справим и със своите вътрешни конфликти в нашите души и сърца, както и помежду ни. Защото знаем, че конфликтите, които човек има в себе си, се пренасят и в отношението му с хората. А тези отношения пък от своя страна се пренасят и на още по-голямо ниво.
И затова Христос ни призовава да живеем доколкото е възможно в мир с всички човеци, но и като такива, които Бог ни е дал разум с който да разсъждаваме. Дал ни е слово, с което да славословим Бога. Да се опитваме чрез личен пример, в разговори доколкото е възможно да умиротворим хората около нас чрез Духа на мира, който е основата на Христовата любов и да свидетелстваме - чрез делата на ръцете, че сме миротворци и Христови ученици.
- На Рождество Христово обръщаме повече внимание и на хората, които са сами, към бедните, страдащите, социално слабите. Как християнинът помага на човеците да не изпадат в униние и депресия?
- Църквата помага на онеправдаваните, хората в нужда, на възрастните през цялото време на годината, но особено, когато наближат тези светли християнски празници, които са свързани със семейството и дома. Трябва да знаем, че независимо от изпитанията, през които преминаваме в житейския ни път да имаме вяра в Бога, всекидневно да предаваме нашия живот в Неговите ръце, защото това са най-сигурните ръце.
И каквото и да ни се случи, стига само да претърпим, да проявим търпение, да не похулим Бога и да го обвиним, то Той ще ни възнагради за нашето търпение. Вярата е нещо, което се изгражда в човека. Няма как един човек, който не вярва в Бога да го убедиш, че трябва да вярва тук и сега, по време на празници или пък извън тях. Вярващият човек никога не е сам, защото носи Христос в неговото сърце.
В моменти на трудности той има утеха, в моменти на радост, той има още по-голяма радост. Изпитанията преодолява с твърда вяра и усилване на молитвата. Църквата призовава всички към добротворство в навечерието на светлите празници.
В дни, когато виждаме, че се усилва неправдата между човеците, да може да възтържествува тази божествена правда в нашите дела. Но за нас празникът на раждането на Христос е новото начало, надеждата, упованието. И за това се надяваме, че това Рождество Христово ще донесе много повече мир, много повече любов, много повече упование в по-добрите бъднини за всички човеци по света.
- Какво е вашето послание, пожелание не само към сънародниците ни зад граница, но и към всеки един българин за празника Рождество Христово?
- Да съхраним вярата в Бога, да усилим любовта си към Бога и ближните, да свидетелстваме чрез делата на ръцете си, да бъдем миротворци, да бъдем онези, които да сеем щедро семето на вярата в сърцата и душите на всички, а по този начин то да даде своите стократни плодове. Да загърбим егоизма си, да усилим най-вече вярата си в Бога, а Бог ще облагороди сърцата ни и ще ни дари с още повече вяра, надежда и любов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
