Забранените бункери по време на войната днес са скъпоценното бижу на Лондон
На 2 август 1870 година е открит жп тунелът Тауър под Темза. Това е първият тунел в първото метро в света. 7 години по-рано тръгва и влакчето от първият в света подземен влак. Приблизително 40 000 души се нареждат на опашка, за да се насладят на нововъведението да пътуват с влак под земята. След 6 месеца 26 000 души пътуват с влака всеки ден.
До 1884 г. по така наречения Вътрешен кръг (Inner Circle) - кръгова линия, която огражда централната част на Лондон - се движат повече от 800 влака. А сега, когато броят и е над 5 пъти по-голям и милиони хора достигат безопасно и бързо до своите дестинации всеки ден, лондонското метро е истинско съвременно чудо на ефективния транспорт.
Ето 10 мита за метрото в Лондон:
- 1. Метрото е под земята
Не, по-голямата част от лондонското метро не е под земята. Цялата мрежа е дълга приблизително 400 километра, в нея работят повече от 4100 влака и свързва 270 станции. Но само около 45% от тези километри са под земята.
Всеки влак изминава около 180 000 километра годишно. Това е около 4,6 обиколки около света. Най-дългото разстояние между съседни станции е приблизително 6 километра - от Чешам до Чалфонт и Латимър.
- 2. Битката при Ватерло
Най-късото разстояние е около 300 метра, между Лестър Скуеър и Ковънт Гардън по линията Пикадили. Тъй като Ковънт Гардън обикновено е претъпкана, по-добре е да слезете на Лестър Скуеър и да се разходите пеша.
Всяка година в лондонското метро се извършват около 1,3 милиарда пътувания. Най-натоварената станция в мрежата е Ватерло, на която се возят около 100,3 милиона пътници годишно и битката да се качиш там е почти като в историята на Франция. Най-малко използваната е Роудинг Валей.
- 3. Тайните на жената без лице
Доказано е, че в метрото живеят около половин милион мишки, но те не са единствените вредители. Комарите, които живеят в метрото, са от различен и малко по-злобен вид от своите братовчеди на повърхността. Те дори са дефинирани в специален вид - Culex pipiens molestus.
Предполага се, че лондонското метро е дом и на група подземни лондончани, които, подобно на хората- къртици от нюйоркското метро, са заживели в тунелите и с времето са мутирали. Твърди се, че метрото е дом и на множество призраци, сред които Жената без лице на станция Биконтри, Зъбатият човек на депото Чанълси и Крещящото привидение на станция Фарингдън.
- 4. 320 стъпала до входа
Вярно е, че най-бърсите влакове се движат със скорост над 100 километра в час. Най-бързата линия е Метрополитън, по която влаковете могат да развият голяма скорост. Но средната скорост на мутрисите е само около 35.
Най-дълбоката станция на метрото е Хампстед, по Северната линия, която се намира на около 192 фута под нивото на улицата. Има асансьор, разбира се, но и аварийно спираловидно стълбище с повече от 320 стъпала, в случай на спешност (или пристъп на мания за упражнения).
- 5. Страстта на Кралица Елизабет
През 1969 г. кралица Елизабет II отбелязва откриването на линията "Виктория", като управлява един от новите влакове от Грийн парк до Оксфорд Съркъс. Това обаче не е първото й пътуване под земята, а второто. За първи се качва в метрото, когато е на 13 години и е придружена от сестра си и тяхна гувернантка. Вероятно е возила много добре, тъй като 8 години по-късно кралицата отново е допусната в кабината на влак по линията Пикадили, когато открива разширението на линията.
- 6. Паметникът на ескалатора
Първият стандартен ескалатор в метрото е построен през 1911 г. на станция Ърлс Корт, но четири години преди това на станция Холоуей Роуд е монтиран спираловиден такъв. Той не издържа много дълго - всъщност издържа само един ден - и никога повече не е използван от обществеността. Останките му се намират в депото на Лондонския музей на транспорта, което е отворено за посетители само няколко пъти годишно.
Най-дългият ескалатор на метростанция пък е 197-метровото подвижно стълбище на Ейнджъл в Ислингтън по Северната линия.
- 7. Четириметровият Мики Маус
Сред най-странните неща, събирани от Службата за изгубени вещи, са буркан със сперма от бик; мотор за лодка; три мъртви прилепа в кутия; комплект за вазектомия; харпун; гръдни импланти; изкуствени зъби и изненадващ брой протези. Твърди се, че най-странно обаче е как пътник загубва четириметров Мики Маус. Това обаче не е най-шокиращото. Оказва се, че разсеян лондончанин забравил във вагона урната с праха на починалия си брат. Около 5 години са отнели на властите, за да стигнат до наследниците, за да им я върнат.
- 8. Странният случай на Джери Спрингър
Лондонското метро е популярно с факта, че стотици жени са родили в него, акуширани от сестри и лекари, пътуващи случайно с тях. Най-известен обаче е случаят с покойният вече легендарен водещ Джери Спрингър. Той е роден на гара Хайгейт на Северната линия на 13 февруари 1944 г. Болките на майка започват при една от въздушните нападения по време на Втората световна война. Тя изтичва за помощ на гарата и там намира съграждани, които и помагат да роди сина си. Джери многократно е правил репортажи точно от мястото, където е вдишал първия в живота си въздух.
- 9. Забранените бункери
Говорейки за въздушни нападения - през септември 1939 г. правителството забранява на хората да се крият в метрото, като твърди, че станциите трябва да бъдат ползвани само за транспорт. Хората обаче заобикалят правилата, като просто си купуват билет и отказват да напуснат перона. Месец по-късно правителството осъзнава, че забраната е неприложима и жестока, и дава разрешение станциите да се използват като бункери.
До края на войната подслоняването в метрото става толкова редовно, че е въведена специална схема за продажба на билети, за да се предпазят хората от паника на опашките, а на станциите в цялата система са инсталирани над 22 000 двуетажни легла, за да се осигурят места за спане.
- 10. Тайната на електронната платка
Емблематичната карта на лондонското метро, която няма никаква връзка с действителни топографски или географски характеристики на гарите и маршрутите, е проектирана през 1933 г. от Хари Бек.
Предполага се, че инженерът-чертожник, който е работил в службата за сигнализация на лондонското метро, се е вдъхновил от електронните платки за начина как да подреди линиите.
Службата отхвърля първоначалното предложение с твърдението, че то е твърде радикално и Бек получава за работата си нищожната сума от 15 долара. Две години по-късно и след някои промени обаче метрото приема картата и я използва и до днес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
