Държавата трябва да припознае балнеоложкия, спа и здравния туризъм като целогодишен и много перспективен, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ бившият вицепремиер и дипломат от кариерата Меглена Плугчиева
- Ресорът на г-жа Екатерина Захариева за бъдещ член на Европейската комисия е перспективен
- След като беше взето решението за смяна на председателя, БСП незабавно трябваше да свика конгрес
- Не бих искала да съм скептик, но избирателната активност на вота на 27 октомври може да е тревожно ниска
- За разлика от политиката, където се работи с къс времеви хоризонт, в горите перспективата е 100 - 140 години напред
- Родопите са природна климатична клиника и това трябва да се развива
- Г-жо Плугчиева, как очаквате, че ще премине предизборната кампания за 51-я национален парламент и има ли шанс след вота да бъде излъчено редовно правителство?
- За съжаление предизборните кампании в България се превърнаха в ежедневие. Честите повторения и липсата на ясно формулирани ангажименти от страна на политиците не стимулират обществото за активно участие на изборите и затова сме свидетели на задълбочаващо се разочарование. Проблемите на хората стават все повече, а те не се припознават във фалшивите политически театрали. Това е тревожна оценка. От друга страна се наблюдава разпад в икономически, в социален, в обществен план. По официални данни свиването на производството в различните сектори е между 2 и 40%. Ние сме експортно ориентирана страна, която е зависима и от връзките си с европейската икономика, а последната също е в незавидно състояние. Най-голямата европейска икономика, германската, отново е на ръба на рецесията. От това се спасява само сектор услуги, както показват анализите.
По данните на ЦИК на изборите ще участват 24 партии и 9 коалиции - огромен брой политически актьори. Не бих искала да съм скептик, но ако по време на кампанията не прозвучат конкретни ангажименти, които отговарят на очакванията на гражданите, на изборите ще сме свидетели на още по-ниска избирателна активност от тази на предишния вот и ще останат да гласуват само тези, които кандидатстват за парламента. А това би било опасна равносметка. Обществото и бизнесът трябва да бъдат много активни на изборите и настоятелни към желаещите да управляват, за да настъпи исканата промяна. Крайно време е, задължително е да имаме редовно правителство, да се намерят начини да се постигне консенсус между партиите, които ще влязат в парламента. Предстоят належащи и сложни решения и във вътрешен, и във външнополитически план, където все повече губим позиции. Иска се воля, опит, отговорност и почтеност от онези, които ще попаднат в парламента.
- Повечето от хората Ви познават в качеството Ви на дипломат. Но Вие тръгнахте от БСП. Какво се случва в лявото политическо пространство?
- С голяма болка следя събитията там. Преди години бях принудена да напусна БСП и бях една от първите. Процесът продължи и всички видяхме колко сериозни и качествени личности се оттеглиха от БСП или бяха принудени да си тръгнат като мен. Това стана причина за нарояване на нови леви формации, които сега са заедно в коалиция "БСП - Обединена левица".
- Но и те вече се разделят.
- Да, и това не е добър знак. Защото очакванията на обществото отдавна са за една много здрава левица с ясен профил. Тук ще отворя скоба и ще кажа, че криза в лявото пространство се наблюдава в цяла Европа. Особено в Германия. Тотално е разочарованието от управлението на канцлера Олаф Шолц. Неодобрението към него и воденото от него правителство достига до 78 процента, показва полит-барометърът през септември т.г. Социалдемократическата партия е с незадоволителни резултати на последните избори от този месец в Тюрингия, в Саксония, в Бранденбург.
Ако погледнем какво стана у нас? БСП продължи да губи избори след избори и се стигна до принудително отстраняване и изключване на досегашния председател на партията. Сега имаше исторически шанс за катарзис и да се върви към истинско обединение, за да може левицата отново да се върне в първите места на ранг листата на политическите ни партии. Притеснена съм, че този шанс се проиграва. Според мен след като се взе решението за смяна на председателя, трябваше незабавно да се свика конгрес. Това е органът, който избира лидера на партията и дава насоки за политиката на партията.
- Сега има временно ръководство.
- На практика има само смяна на лицата, но не и на поведението и стила на управление. Така няма да се върне истинското доверие не само на членовете и привържениците на БСП, но и на непартийни хора, които имаха очакване, че левицата ще се възроди, особено при кризите в другите политически партии.
- А защо се случва така, че всички лидери на БСП впоследствие биват прокудени встрани от партията: Жан Виденов, президентът Георги Първанов(2002 - 2012 г.), Сергей Станишев, Михаил Миков, а сега и Корнелия Нинова?
- Според мен трябваше да има открит и искрен разговор в партията и да се ползват всички, които могат с експертизата си и общественото си признание. Щеше да е добре да се обърне повече внимание и на кметовете, издигнати от БСП, на Троян, на Монтана, Русе и други, които са се доказали и се ползват с доверието на хората. Позволих си да отправя такъв апел публично още преди месец.
- Но го направи Бойко Борисов, тъй като ГЕРБ издигна за водачи успешните кметове на Бургас Димитър Николов, на Стара Загора Живко Тодоров, на Смолян Николай Мелемов.
- Не мисля, че Борисов ме е чул и затова го е направил. Но смятам, че това е подход, който подсказва, че си се вслушал в гласа на хората. Защото тези кметове управляват по няколко мандата, а и не бива да забравяме, че градоначалниците са един микро министър-председател долу на място. Те разбират и от социална, и от икономическа политика, и от обществени въпроси, транспорт, екология и т. н.
- Сега начело на листите на левицата има доста млади хора. Но доколко е нужен баланс с вече компетентните?
- Разумният баланс е задължителен. Защото само с млади и неопитни хора, особено в условия на криза, няма как да се върви напред. Лично аз все пак очаквам левицата да намери сили, да събере разпиления си потенциал и да се върне на политическата сцена като истинска голяма партия, действаща в новата променена политическа, икономическа, но и геополитическа ситуация.
- А какъв е шансът на предложения от България и одобрен за изслушване в Европарламента кандидат за еврокомисар Екатерина Захариева?
- В цялата сложна и кризисна ситуация, в която започва новият мандат на ЕК и ЕС, за България това е много добро решение и г-жа Захариева има всички шансове. Ресорът, свързан с иновациите, е перспективен, той пряко кореспондира с най-важната политика на ЕС за следващите 5 години. Какво имам предвид? Икономическата политика ще бъде основен приоритет наред с политиката за сигурност. Защото за съжаление в предходните години ЕС изгуби много от своята конкурентоспособност, от икономическата си мощ, от индустриалната си такава, изостана в новите технологии. За това предупреди в доклада си първо Енрико Лета още през април т.г., а неговите констатации и препоръки бяха потвърдени и в доклада на Марио Драги, оповестен сега през септември. Друг е въпросът защо г-жа Фон дер Лайен не допусна докладът на Драги да бъде разгледан през юни, преди тя да оповести своите приоритети като преизбран председател на ЕК. Това е тема, която поставя въпросителни и буди известно съмнение дали всички предписания от доклада на Марио Драги ще бъдат реализирани. В доклада му има например препоръката, че за да се върне икономическата и индустриална конкурентоспособност на ЕС, трябват инвестиции в ЕС от 800 милиарда евро годишно и да се сложи фокус на иновациите и новите технологии. Как ще стане това? Дано ЕС да успее. Ние всички сме заинтересовани. Българският принос ще бъде важен.
- През 2025 г. година България ще бъде домакин на 47-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Как оценявате този жест и какво трябва да направят държавниците ни, за да утвърдим името на страната ни на световната карта?
- Това е голямо признание за държавата ни не само за участието ни в ЮНЕСКО като член, но и за съкровищницата на България, записана официално в списъците на организацията. Държавата ни ще има възможността да направи реклама на богатството, с което разполагаме. То е световно признато и е българският дан към природното и културно историческо наследство на света. Това е прекрасна възможност България да работи за положителен имидж навън зад граница и ще е добре да стане лайтмотив в нашите медии, а и за нашите политици през следващите месеци.
- Бихте ли припомнила кои са нашите стратегически обекти в списъка на ЮНЕСКО?
- Голяма част от тях са от материалното наследство и тук непременно трябва да спомена, че сред тях са Национален парк Пирин, Национален парк Централен Балкан. Длъжна съм и да обърна внимание колко е важно ние да ценим и да стопанисваме добре тези територии. Уникалните горски екосистеми в тях са причина тези национални паркове да бъдат в списъка на ЮНЕСКО. Горите като природен ресурс са безценни с екологичната си значимост за климата, за водния баланс, за опазване на почвите, като жизнено важна база за туризъм, за поминък в планинските райони, за високопланинско земеделие и т. н. Трябва освен реклама, да се води реална политика за отговорно стопанисване на тези територии и на всички гори. Това лято ние имаме тежки поражения от опустошителни горски пожари. Бяхме на второ място в ЕС. Да не забравяме , че тези едроплощни пожари са микроекологични катастрофи с поражения върху качествената характеристика на горите и загуба на биоразнообразие. Наложителна е бърза реакция, залесяване, подпомагане на естественото възобновяване на тези гори и др.мерки. Докато политиците мислят с времеви хоризонт от 4 години, нашите даже минаха на 3-6 месеца, в горите се работи с времева перспектива от 100 - 140 години напред. С това, което сега унищожаваме, лишаваме поколения напред от уникален природен ресурс, който е най-важен средообразуващ фактор, особено в условия на неблагоприятни климатични промени.
Наред с горите имаме около 2000 минерални и термални извори, което ни поставя на второ място в Европа след Исландия. Този рядък и изключително важен ресурс е високо оценен в международен план. По мнение на експертите това може да бъде сърцевината на нашия туризъм и с този потенциал той има всички предпоставки да стане целогодишен. Имаме инфраструктура и качествен персонал на място, иска се държавата да припознае балнеоложкия, спа и здравен туризъм като приоритетен. По този начин ще има икономически ползи за България, което индиректно ще води до политически и имиджови такива за страната.
- Това би означавало на практика удължаване на туристическия сезон.
- Да, нека припомним и пост Ковид ситуацията, която особено тежко се отрази в Западна Европа. Нашите туристически центрове информират за природо съобразни начини за терапия и това ни дава големи шансове, както и климатолечението. По оценка на чужди експерти Родопите например, са една природна климатична клиника и това трябва да се развива. Природният потенциал трябва да бъде стопанисван и ползван правилно и добре рекламиран зад граница. По такъв начин ще постигнем наистина устойчив туризъм, както с ползи за туристите, така и за стабилно икономическо развитие на отделните райони в страната.
- А ще успеем ли и на какво да се надяват хората, които очакват работа в споменатите региони?
- Нужни са обединени усилия. Освен качествена услуга за туристите, всички други сектори по веригата печелят от това: биоземеделие, високо планинско селско стопанство и животновъдство, билкарство, съпътстващи търговски услуги и др., осигуряват се необходимите работни места. Насърчителна политика в това отношение трябва да водят както общините, така и държавната власт. Само тогава, с координирани и общи усилия можем да успеем.
Като българи сме силни индивидуалисти. Във всички сектори има десетки съюзи и асоциации, но те нямат т. нар. "шапка-организация", което изненадва в чужбина и е голям минус, защото се разпиляват усилия и финансов ресурс. Трябва да знаем, че делението, фрагментацията и индивидуализмът не ни помагат и имаме нужда от обединени усилия в бизнеса, в обществото, на местно и на национално ниво.
Ще завърша с екстравагантен за нас, българите, пример, но практикуван в Швейцария. По времето когато бях посланик там в предизборна кампания за парламент на един плакат бяха едновременно снимките на представители на социалдемократите, на консерваторите и на либералите. Тримата кандидати идваха от бизнеса. И за тях нямаше значение от коя партия са. Важно им беше да влязат заедно в парламента, за да могат да помагат на бизнеса, на икономиката. И аз като българка, поради национална обремененост, бях силно изненадана, как така ще се прескочат линиите между три различни партии, как ще им позволят партийните централи???. Хората ми обясниха: за нас е важно швейцарската икономика да работи и да бъде в челните места на световните класации! И в мен възникна въпросът: Готови ли са нашите партии да ползват швейцарския опит за просперитета на България?!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
