"Мечтата ми е България да има национална стратегия за археологическото наследство". Тези думи на акад. Васил Николов вдигнаха на крака публиката в препълнената Голяма зала на БАН "Проф. Марин Дринов" на 26 ноември. Поводът бе представянето на първата книга на акад. Николов "Предизвикателства, позиции, праистории", която включва 135 негови интервюта в печатни медии, някои от които във в. "Стандарт", както и 26 негови статии от последнитие 30 години.
В навечерието на рождения си ден - 31 декември - известният наш археолог събра елита на нацията - изследователи, общественици, журналисти, юристи и бизнесмени - представителна извадка на всички възрасти. Политиците, по понятни причини, липсваха.
Това беше и последното официално събитие на акад. Юлиан Ревалски, чийто втори мандат като председател изтича и следващата седмица Академията ще има нов ръководител. По закон председателят на БАН има право на два мандата от по 4 години.
Това вероятно бе и причината за емоционалното слово на акад. Ревалски към своя съветник акад. Николов: " Възхитен съм от позициите, които моят приятел и учен Васко отстоява. Той има пиетет към праисторията и въпреки солидните му открития, откривам първата премиера на негова книга", каза акад Ревалски.
Думата взе акад. Петър Кендеров, според когото книгата не е научен труд в класическия смисъл на тези думи. Тя обаче може да се окаже нещо много повече, тъй като ще въздейства върху широки обществени слоеве далеч извън границите на научноизследователските групи, за които археологията и изучаването на далечното минало е мисия и професия. "Крайно време е българското общество и българската държава да оценят културното наследство на страната като национално богатство и по съответстващ начин да организират неговото проучване и опазване. При една предвидлива държавна политика то може да се превърне в сериозен източник и на национален доход от вътрешния и от международния туризъм, както това става в Гърция, Италия, Испания", категоричен бе акад. Кендеров.
Младите учени в залата изслушаха с интерес разсъжденията върху откритията на акад. Николов на акад. Светлана Куюмджиева, доц. Райкова, проф. Петър Стоянович.
Ето и част от важните заключения в книгата на акад. Николов:
- За истинските бизнесмени спонсорирането на културата не е филантропия (1993 г.).
- Преди 8000 години майсторите са вдигали сгради на два етажа без нито един пирон (2000 г.).
- Открихме най-голямата сграда на Балканите от III хилядолетие преди Христа (2002 г.).
- Трафикът на културни ценности изтрива паметта на нацията ни (2002 г.).
- Намериха глава на Богинята Майка отпреди 7200 лета (2003 г.).
- Политиците явно имат интерес да се разграбват паметниците на културата (2004 г.).
- Солта - първите пари в Европа (2008 г.).
- Битката за солта е родила Шекспирова драма (2013 г.).
- Открихме в Слатина къща на 8000 години (2013 г.).
- Да възродим частното дарителство за наука (2018 г.).
- Провадия Солницата е уникално явление в праисторията на Европа (2020 г.).
- Носим гени на 8000 години (2023 г.).
Книгата на акад. Николов е отпечатана от издателството на БАН "Марин Дринов" с финансовата помощ на Академията.
Редактор е Албена Накева, художник на корицата и графичен дизаинер - София Попйорданова.
Да си представим часовете между 31 декември и 1 януари - рожден ден, Нова година и имен ден.
На многая и светлая лета, акад. Николов! През 2025 г. да се прославим в ЮНЕСКО с откритията Ви! Да бъде!
- Иманярството с изключително бързи темпове унищожава пощаденото от времето. Такава агресия срещу наследството от миналото тези земи никога не са преживявали. Извършва се незаконно преразпраделение на националното богатство (2002 г.)
- Това, което, за съжаление, малко хора знаят, е че през VI и V хилядолетие пр. Хр. днешните български земи са в центъра на европейската цивилизация (2004 г.)
- С нашето влизане в ЕС европейците се връщат към корените си, към своята древна цивилизация. Защото европейската цивилизация възниква именно на Балканите. (2007г.)
- Едва ли вече подлежи на съмнение, че запазената марка на България е нейната култура, значително място в която заема археологическото наследство (2007 г.)
- За да има писменост, първо трябва да има необходимост от нея. Хората от късната праистория на Източните Балкани съвсем не са били глупави - това, че нямат писменост, не ги прави такива, те просто нямат нужда от нея. Напротив - те са били по-умни, защото всичко е трябвало да помнят! (2023 г.)
Акад. Васил Николов
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
