Животът на актьора е белязан с лични трагедии, за едни е идолът, а за други - проклятието на Холивуд
Майкъл Джексън го обявява за пророка на хилядолетието, бягство в пустинята завършва с изяждането на дузина чийзбургери в "Макдоналдс"
На 3 април се навършиха 100 години от рождението на Марлон Брандо, смятан за най-великият актьор на XX век. Сред най-известните му филми са "Трамвай желание" /1951 г./, "На кея" /1954/, "Кръстникът", /1972 г./, "Последно танго в Париж" /1972/, "Супермен" /1978 г./, " Апокалипсис сега" /1979 г./. Има три брака и множество забежки с най-желаните жени, включително Мерлин Монро. През 1976 г. излиза биографията му, известна с цитата: "Хомосексуалността е толкова на мода, че вече не е новина. Както голям брой мъже, и аз съм имал хомосексуални случки, от които не се срамувам".
Марлон Брандо е роден в Омаха, Небраска, в семейството на актрисата Дороти Джулия Пенбейкър и пътуващия търговец Марлон Брандо старши. За първи път бяга от къщи през лятото на 1942 г. Когато се завръща в Небраска след 3 месеца, баща му го праща във военна академия в Минесота, за да се научи на дисциплина. Но Брандо е изключен в годината на завършването си. След това се премества да живее в Ню Йорк при една от по-големите си сестри.
Водопроводчикът с потната тениска
Първият си урок по актьорски умения Брандо получава при Стела Адлер. Дебютира в Бродуей в пиесата "Аз помня мама". През 1947 г. е одобрен лично от Тенеси Уилямс за ролята на Стенли Ковалски в "Трамвай Желание". Марлон посещава драматурга в дома му, който го посреща объркан - в къщата се е спукала тръба. Брандо, влизайки в ролята на водопроводчик, се съблича по бяла тениска.
Представлението има такъв успех, че режисьорът Елия Казан решава да направи филм. След ролята на Ковалски Брандо е обявен за лицето на едно поколение, смятащо съдбата за събеседник, с когото е невъзможно да се споразумеят. През 50-те години на миналия век екранът е изпълнен с герои, стремящи се да погледнат в бездната, сякаш тя е телефонен указател или туристически пътеводител, пише "Комерсант".
Труман Капоти пише за Брандо в есето си за The New Yorker "Принц в неговото владение". През 1957 г. Капоти лети до Киото и прекарва близо 24 часа в апартамента на Марлон или Мара, както го наричат японските му прислужници, които споделят леглото му, вместо да го оправят. За една вечер, въпреки че отново е на диета, Мар яде супа, пържола, двойна порция спагети, хляб, салата, чиния със сирене, купа крекери, три кутии оризови сладки, изпива бутилка саке и не е доволен, защото иска ябълков пай. Капоти гледа как храната изчезва в устата на най-желания мъж, как пълните устни, създадени за страстни целувки, се покриват с трохи и мазнина от телешки бульон. "Спомних си как точно преди 10 години се озовах в празен театър в Ню Йорк, по време на репетиция на "Трамвай Желание". На сцената на маса лежеше мъж с бяла тениска и сини дънки и спеше. Тялото му на боксьор от тежка категория беше толкова загоряло, че главата му сякаш принадлежеше на друг. Том със съчиненията на Фройд лежеше върху гърдите му. Още не беше изиграл Ковалски, Тери Малой, Вито Корлеоне, полковник Курц. Човекът отвори очи, обърна се към залата и се прозя - в движенията му се усещаше неумолимостта на ангел-унищожител, княз на мрака, за когото светът е наследство, а хората - поданици, или по-скоро жертви".
"Бунтът на Баунти" или "Бунтът на Брандо"
Брандо отдавна кара агента си да отказва стотиците предложения за снимки. Краят на агонията и опитите да скъса със системата е "Бунтът на Баунти". Според режисьора Луис Майлстоун, филмът трябвало да се нарича "Бунтът на Брандо". Актьорът качва 20 килограма, закъснява с часове за снимките, разхожда се пред камерата със запушени с памук уши, за да не чува указанията на режисьора. Той не се интересува от филма, влюбен е в Тарита, която става третата му съпруга. И обмисля план за бягство - да придобие един от островите на архипелага и да прати Холивуд по дяволите завинаги.
"Бунтът на Баунти" завършва с такъв провал за индустрията, че Брандо е наречен проклятието на Холивуд. Той прекарва 60-те години на миналия век в забрава. През 1970 г. журналистът Лорънс Гробел посещава екзотичния му остров Тетиароа и записа интервю, в което Марлон се оплаква от комари и цитира Томас Елиът: "Ако сирените не пеят за мен, те никога няма да пеят отново."
Памук в бузите
През 1972 г. президентът на Paramount Pictures Чарлз Блудорн категорично казва на Франсис Форд Копола, че Марлон Брандо никога няма да участва във филмовата адаптация на бестселъра на Марио Пузо "Кръстникът". Копола обаче се пазари с Брандо за прослушване в дома на звездата. Режисьорът пристига с кутия пури и килограм салам и чака дълго в слабо осветената всекидневна. Внезапно тишината е нарушена от телефонен звън. Брандо се появява от нищото и моли със сицилиански акцент да се свържат с него по-късно. Той намазва разрошената си сива коса с боя за обувки и увива шал около врата си, за да скрие стар белег. Говори тихо, но властно. "Вито прилича на булдог. Ако поставим памук в бузите, това ще придаде на челюстта ми необходимия вид", казва пред смаяния Копола. След като режисьорът представя видеото на Блудорн, той възкликва: "Да, това е той".
Копола иска да представи семейство Корлеоне като династия на римски владетели. Марлон не е съгласен с романтичната интерпретация, но за първи път в живота си подкрепя режисьора във всичко. Година по-късно светът признава Брандо за capo di tutti capi. Членовете на петте нюйоркски фамилии, от които Пузо създава своите герои, копират навиците на Вито.
В сърцето на мрака
През това десетилетие Марлон участва в още два гениални филма - отново с Копола в "Апокалипсис сега" (1979) и с Бернардо Бертолучи в "Последно танго в Париж" (1972). Знаем какво се е случвало на снимачната площадка на Копола от дневниците на съпругата му Елинор - жегата, алкохолизма на снимачния екип, истерията на режисьора, изхвърлящ Оскари през прозореца, тайфуна Олга, унищожил целия декор, лъжите на Брандо, който първо отхвърля предложението, след това променя решението си и т. н.... "право в сърцето на мрака, където птиците не пеят и хората не живеят, а само убиват".
Знаем какво се е случило и в 16-ти район на Париж няколко години по-рано - от некролозите на погубената от творческите опити Мария Шнайдер, от закъснелите извинения на Бертолучи, който едва с началото на #metoo осъзнава, че човешки съдби не трябва да се принасят в жертва на олтара на изкуството, от красноречиви пропуски на Брандо, който никога не е гледал "Последното танго в Париж", изплашен до смърт от призраците, които е вдигнал от гробовете им за ролята на Пол, оставен сам с тежка екзистенциална криза след внезапното и привидно безпричинно самоубийство на жена му.
Трагедии в хола
Брандо се снима само в два филма през следващото десетилетие, а през 90-те години се появява на снимачната площадка едва когато свършва парите, които харчи главно за адвокати. Незабравимата роля през този период е изиграна пред полицията и пресата след трагедията в хола му през юни 1990 г.: най-големият му син Кристиан застрелва от упор гаджето на полусестра си Шайен, бременна в осмия месец. Пред камерите Брандо казва, плачейки: "Нещастието почука на вратата ми". Няколко години по-късно Шайен се обесва на ябълково дърво. Преди смъртта си тя дава интервю за Paris Match и обвинява баща си в сексуално насилие. Брандо не отива на погребението й.
Краят на Краля
През 2000-те години единственото му удоволствие е радиото; нощем е в ефир и говори с рибари, шофьори, пазачи. В дома му го посещават избрани хора - Джони Деп, Шон Пен, Майкъл Джексън. На 7 септември 2001 г. Брандо присъства на юбилейния концерт на Краля на попа в "Медисън Скуеър Гардън". Той е почти на 80, тежи 250 кг., придвижва се в инвалидна количка. Спектакълът започва с негова реч. По прословутия си мърморещ маниер в мрака на концертната зала казва, че този свят е обречен, в този свят децата са безмилостни.
След като 4 дни по-късно атентатори самоубийци от Ал Кайда изпращат самолети към кулите близнаци, Майкъл Джексън решава, че старецът Брандо е пророкът на хилядолетието. Той го кани заедно с Елизабет Тейлър да избягат в пустинята, защото само там може да установи контакт с висши сили и да измоли прошка. Трите легенди на XX век тръгват на пътешествие с луксозен миниван. Но Брандо иска да спрат в близкия Макдоналдс, поръчва дузина чийзбургери, изяжда ги и заспива на масата.
На 1 юли 2004 г. Лорънс Гробел, единственият журналист, на когото Брандо вярва, играе голф с 19-годишна партньорка. От края на игрището съпругата му крещи: "Марлон Брандо е мъртъв!" Гробел е зашеметен и повтаря на момичето: "Марлон Брандо е мъртъв." "А кой е той?", пита тя. "Легенда", прошепва биографът под носа си, сякаш следва заветите на Брандо.
Прахът на актьора е разпръснат над остров Таити и над Долината на смъртта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
