Партията на Марин Льо Пен "Национален сбор" спечели на 30 юни съкрушителна победа на първия тур от парламентарните избори във Франция. За президента Еманюел Макрон резултатът от вота представлява сериозен провал, след като той заложи на това, че победата на "Национален сбор" на неотдавнашните избори за Европейски парламент няма да се повтори. Макрон не беше длъжен да вкарва Франция в сътресения с прибързаното произвеждане на избори, но той бе убеден, че е негов демократичен дълг да провери френските настроения чрез общонационален вот.
- Какво се случи на първия тур
Крайнодясната партия "Национален сбор" (НС) на Марин льо Пен отбеляза исторически успех на първи тур на парламентарните избори във Франция. НС и съюзниците му получиха 33% от гласовете, следвани от левия блок "Нов народен фронт" с 28% и центристите на президента Еманюел Макрон, събрали едва 20% от гласовете.
Това се смята за голямо поражение за държавния глава, който свика предсрочни избори, след като отстъпи зад "Националния сбор" на изборите за Европейски парламент в началото на юни. Но това дали антимигрантският и евроскептичен НС ще формира правителство, ще зависи от решителния втори тур на 7 юли и доколко другите партии ще успеят да се обединят около кандидатите с най-голям шанс за влизане в националния парламент в избирателните райони във Франция.
Лидерите, както на левия "Нов народен фронт", така и на центристкия съюз около Макрон, вече дадоха ясно да се разбере, че ще оттеглят кандидатите си в определени райони, ако друг кандидат има по-добър шанс да победи НС в неделя. И го направиха.
Крайната десница е по-близо до властта, откогато и да било преди. Льо Пен се стреми да изчисти имиджа на партията, обвинявана в расизъм и антисемитизъм - тактика, която върши работа на фона на гнева на избирателите към Макрон, високите разходи за живот и засилващите се притеснения около имиграцията. Водено от "Националния сбор" правителство ще повдигне въпроси около посоката, в която се движи Европейския съюз, предвид неговата съпротива към по-нататъшната европейска интеграция.
- Рискованият ход на президента
Той игра рисковано и загуби. Вечерта на първия тур на парламентарните избори френският президент Еманюел Макрон се оказа с много отслабени позиции след разпускането на Националното събрание, за който ход той сам взе решение. Сега държавният глава се подготвя за бурен край на петгодишния си мандат, с имидж и съдба, които трябва да възстанови.
Крайнодясната партия "Национален сбор" може да се надява на относително, а дори и на абсолютно мнозинство. "Това е неуспешен залог", обобщава Аделаид Зюлфикарпасик, генерална директорка на института за социологически проучвания Бе Ве А. Това разпускане е "едно от най-необмислените действия в историята на Петата република, основано върху най-абсурдните прогнози", допълва Венсан Мартини, политолог в университета "Ница Лазурен бряг" и във Висшето политехническо училище.
Държавният глава заложи на разединена левица и класиране на неговия лагер на второ място след "Национален сбор". Но това не се получи и за него и съюзниците му остана третата позиция. Левицата, сформирала единен фронт, се нарежда на второ място, което принуждава президентския лагер да отстъпи на редица места на втори тур, ако иска да бъде построена дига срещу крайната десница.
"Това ускорява действително падането на Макрон. Последиците за него ще бъдат пагубни. Той губи всичко", смята Венсан Мартини.
Неговото относително мнозинство - 250 от 577 места в сегашния състав на Националното събрание - ще се стопи като сняг на слънце (60 места според най-песимистичните прогнози) и ще се пренареди около други политици, какъвто и да бъде изходът от втория тур.
- Нищо вече няма да е същото
Бившият премиер и съюзник на Макрон Едуар Филип вече изрази недоволство, като го обвини, че е "убил президентското мнозинство". Държавният глава губи също така властта върху своя лагер, който се намира "между отчаянието и омразата", откакто на 9 юни взе неуместното решение да разпусне парламента, подчертава Мартини. "Много сме разгневени", отсича горчиво представител на мнозинството.
Това е и краят на хиперпрезидентството, действащо от 2017 година. Този своеобразен "седемгодишен мандат" приключва, посочва бивш министър. Независимо дали Еманюел Макрон ще влезе в "съжителство" с НС, или ще трябва да се участва в някаква форма на плаващо мнозинство или експертно правителство, нищо вече няма да бъде същото. Президентът няма да е ръководител на правителството и мнозинството, който прави всички изявления и арбитрира всички решения. Бъдещият министър-председател също ще има своя собствена легитимност.
Цялото това сътресение във Франция става месец преди олимпийските игри, заяви дългогодишен поддръжник на Макрон, който изрази опасения от демонстрации и безредици пред очите на целия свят.
В продължение на седем години Макрон демонстрираше самоувереност и убеденост в собствената си съдба. "Той вярва, че винаги можеш да обърнеш хода на събитията. И че дълбоко в себе си е създаден именно за това", обобщава центристки представител.
Изправен пред трудностите, той ще се представя за пазител на институциите и републиканските ценности, особено ако е в пряко съжителство с лидера на крайнодясната листа Жордан Бардела, а оттам и с Марин Льо Пен, водещата фигура в НС. И ще опита да намери място в историята, различно от това на президента, извършил второто неуспешно разпускане след Жак Ширак през 1997 г.
"Може да опита за една година да възстанови имиджа си и пак да разпусне парламента под един или друг предтекст, за да постигне по-благоприятно мнозинство", посочва Матилд Филип-Ге, преподавателка по публично право в университета "Лион 3". Тя казва това с уговорката, че разпускането на новото събрание няма да е възможно през следващите 12 месеца.
Избран през 2017 и 2022 г. с обещанието да бъде крепост срещу крайната десница, той има само един вариант, ако Бардела стане премиер: да направи така, че Марин Льо Пен да не стигне през 2027 г. до Елисейския дворец.
За един бивш министър, който го познава добре, няма съмнение: "той ще направи живота невъзможен (за отсрещния лагер) и ще се опита да се постави в позиция да посочи свой наследник".
Ако НС се провали през следващите две години, Макрон може да се окаже човекът, който е осигурил на Франция неекстремистки президент през 2027 г.
- Опасението за "крепостта Европа"
Резултатите от първия тур и прогнозите за втория няма начин да не предизвикат тревога в много европейски столици. Франция е един от членовете основатели на Европейския съюз, втората по големина икономика в блока и движеща сила в европейските дела. "Национален сбор" вече не се застъпва за напускане на блока, но много от предложенията ? не са в унисон с политиките на ЕС.
Друго опасение е дали френската крайна десница няма да подкопае подкрепата на Европа за Украйна и позицията й спрямо Русия. Марин Льо Пен вече е започнала да оспорва влиянието на Макрон върху френската външна политика и отбрана и неотдавна предложи президентът да играе по-скоро почетна роля като главнокомандващ на въоръжените сили.
- С поглед към бъдещето
Шансовете на НС да спечели властта ще зависят от политическите сделки, които тези дни сключват нейните съперници. В миналото традиционните десни и леви партии са сключвали споразумения за оттегляне на кандидати от втория тур, за да се избегне разпиляването на гласовете срещу "Национален сбор", сториха го и сега. Но дали тактическата стратегия за гласуване, известна като "републикански фронт", ще бъде приложена, е по-малко сигурно от когато и да било.
Според компанията за анализ на риска "Юрейжа Груп" (Eurasia Group) "изглежда вероятно" НС да не успее да постигне абсолютно мнозинство. На Франция ? предстоят "поне 12 месеца с гневно, блокирано Национално събрание и - в най-добрия случай - технократско правителство на "националното единство" с ограничен капацитет да управлява", посочва "Юрейжа Груп".
Макрон може и да е на път да загуби всичко, но явно все още се надява, че французите ще се вразумят и ще гласуват "правилно" за кандидати от центъра, когато това е възможно. Това би му предоставило слабата, но не невъзможна перспектива да създаде коалиция в парламента, която да не допусне до властта както "Национален сбор" така и твърдата левица.
Както Франция с ужас установи, президентът обича да си играе с бъдещето на страната. Този последен залог обаче може да се окаже най-несигурният - и да приключи с това, че Макрон ще се окаже безсилен да управлява през следващите три години, а начело на страната ще застане първото твърдо дясно правителство след Втората световна война.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
