- Обезобразеното лице на Дебора роди българското МеТоо
- Публично всички заклеймяват насилието, а то се оказва през къща, дори през етаж
- Борбата срещу насилието започва от възпитанието в семейството
Нали няма да умра? До края на живота си д-р Стоян Петров от Спешното отделение в Стара Загора ще се буди нощем от тези думи. Медикът излезе в отпуск, след като три часа през сълзи и на почивки правеше 400-те шева, спасили 18-годишната Дебора Михайлова. И той като нея остава белязан за цял живот. Тя - от насилието, гаврата и унижението. Той - от необходимостта да се превърне в изкуплението му.
Не съм си и представял, че някой някога може да извърши такова зверство, каза лекарят, изумен от садистичната прецизност, с която ръката на 26-годишния Георги е направила 21 разреза по тялото и главата на момичето. Цяло чудо е, че нито един от тях не е засегнал феморалната артерия. Иначе смъртта щеше е за минути.
Най-зловещо е, че нарезите са с еднаква дълбочина, повечето над два сантиметра.
Кръв до четвъртия етаж
където отскубналата се от изверга Дебора намира помощ. Обезобразено лице, счупен нос, обръсната коса. Дебора никога няма да е щастливата млада жена, чиято лъчезарна усмивка грее от снимките, обиколили мрежата.Макетното ножче на Георги обезобрази една красавица. Пречупи завинаги живота й, но отвори и Кутията на Пандора, насичайки обществената съвест на хиляди парчета. Роди българското МеТоо. Една след друга, жертвите на насилие у нас започнаха да говорят. Оказа се, че Стара Загора има страшни тайни - не една красавица е била "наказана" да ходи по улиците с гола глава.
Тези дни именитият проф. Андрей Чорбанов смрази държавата с признанието, че откритата в куфар Евгения е била неговата племенница. В четвъртък стана ясно, че мъжки юмруци в корема са отнели бебето на бременна жена в Бургас. Северозападът поиска
линч за 19-годишния Радослав Антонов
който заключи, преби и обръсна главата на приятелката си във Видин. Красавицата Славка Росенова (22 г.) също ще сънува кошмари до живот, защото както се разбра, злодеят в леглото й я е биел и искал да я обеси.Ела зло, че без тебе по-зло е казал в своята премъдрост народът ни, видял и препатил какво ли не през времето. Зверството в Стара Загора разкри обществен цирей. Публично всички заклеймяват насилието, а то се оказва през къща, дори през етаж.
Родено е в дрога, алкохол и гняв
И е обградено от страх и безчувствие. Жертвите не смеят да говорят, сковани от ужас и срам. Околните не искат да си цапат ръцете, уверени, че на тях това никога няма да се случи.
Садистичното нападение в Стара Загора запали фитила на обществения катарзис. 40 града излязоха по улиците, за да търсят сметка на онази съдийка, за която 400 шева са лека телесна повреда.
Депутатите прекъснаха лятната си ваканция, за да задишат наказанията и да вкарат в Закона за домашното насилие, че то съществува и трябва да се наказва дори когато е без брак и съвместно съжителство. Защото не зависи нито от общото домакинство, нито от широкото легло.
Изведнъж се оказа, че психопатът убил с един куршум в лицето психолога Иван Владимиров - Нав, може светкавично да се окаже обвиняем, въпреки че делото се точи от февруари. По най-бързата процедура примката на Темида се затегна за апалативния прокурор от Варна, хванат с пари и боеприпаси. В един миг се разбра, че правосъдната машина може да работи, стига да иска.
Нищо чудно и прокурорското синче, което показа среден пръст на цялата държава, накрая също да усети строгостта на закона.
Въпросът е докога?
Докога ще чакаме да се случи някоя ужасна трагедия, за да се променят законите, да заработят институциите, да се създаде нетърпимост. Достигнахме ли онази критична точка, от която връщане назад няма. И ще направи от сбора егоисти в държавата гражданско общество.
Защото, няма какво да се лъжем, борбата с насилието не започва с Наказателния кодекс и не свършва в съдебната зала. Тя тръгва от семейството и началото й е в най-ранна възраст. Тя минала през уважението и спазването на граници. Продължава в училището и в социалните групи. Зависи дори от хора като Джизъса, които нямат скрупули да си оставят името на Колизеума.
В противен случай ще направим поредните кръпки - на законите, на нормите, на съвестта си. И ще се питаме защо Георги Господинов е прав, когато произнесе присъдата си за насилниците: "Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им - смърт".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
