На 8 ноември той щеше да навърши 89 години.
В последните години от живота си, страдащ от рак и болестта на Алцхаймер, беше заобиколен предимно от скандали: наследниците му публично се бориха помежду си за наследството на все още живия актьор.
Lenta.ru припомня съдбата на един от най-колоритните красавци в историята на киното и най-добрите му роли.
Роден през 1935 г. в семейството на прожекционист и продавачка, Ален Делон още в детството си преживява неприятностите, типични за много европейци, които прекарат първите години от живота си в трудната епоха на световната война и хаоса, който идва след нея. Родителите на Ален се развеждат, когато той е едва на четири години. Майка му и баща му дават малкото момче да бъде отгледано в чуждо семейство.
Когато осиновителите му умират един след друг, малкият Ален е принуден да живее, редувайки къщите на майка си и баща си, като се оказва неудобен и за двамата. Накрая синът е изпратен в католически интернат.
Младият Ален се влюбва в музиката и започва да пее в хор, дори играе малка роля в кратък филм, режисиран от приятел на баща му. Но, както често става в живота, дете, на което през цялото време му е отказвана любовта на родителите, започва да привлича вниманието на другите по съвсем различен начин.
Ален краде и се бие, обижда учителите си, тормози съучениците си. Изключен от куп училища, той пие, буйства, бяга.
Веднъж отмъква мотоциклета на директора на поредния интернат, в който е изпратен. Накрая досието му на хулиган е толкова дълго, че още преди да е навършил 14 години Ален попада за кратко и в затвора.
Следвоенна Франция е пълна с необразовани деца и тийнейджъри, които са повече бреме за родителите си, заети да възстановят разрушения свят, но и да преоткрият и изградят наново собствения си живот. Делон не може да избяга и от следващото изпитание, сполетяло неговото поколение млади французи - войната в Индокитай. 18-годишният моряк Делон участва в прочутата кървава битка при Диен Биен Фу, завършила с поражението на Франция. В нея Виетнам прекършва френския колониализъм.
Войната го травмира не по-малко от детството му.
Според мемоарите на самия Делон от 4 години военна служба, той прекарва 11 месеца в караулката.
След завръщането си от войната той намира своето място в Париж сред гангстерите и проститутките на Монмартър и площад Пигал.
Така Делон поема по пътя, който го прави "не просто звезда, а монумент на френското кино", както го нарече президентът Еманюел Макрон. Записва името си в историята като най-красивия мъж на ХХ век.
Може би никой друг режисьор не използва външния вид на младия Делон толкова фино, колкото Лукино Висконти.
Ако в "Роко и неговите братя" Висконти прави Делон жертва на непоносими обстоятелства, то в "Леопардът", излязъл три години по-късно, той е почти пълната му противоположност - опортюнист, който не само осъзнава своята привлекателност, но и безмилостно я използва.
Друг режисьор, който вижда хищническата двойственост в Делон, е Рене Клеман във филмовата адаптация на романа на Патриша Хайсмит за Том Рипли "Под яркото слънце". В ролята на безпринципен хамелеон и убиец, ангелската външност на Делон разкрива зловеща, всепоглъщаща бездна.
Дистанцираната, ледена красота на Делон се вписва и в киното на друг легендарен италианец Микеланджело Антониони. Най-често мъжете в лентите му са пасивни, дистанцирани и от време на време изневеряват на луксозните си жени. Делон в "Затъмнение" е съвсем различен, енергичен, очарователен, импулсивен, но в същото време разкъсван от екзистенциална криза, от която страдат и други герои на италианския режисьор. Мъжката привлекателност винаги е форма на нарцисизъм, който в случая с френския режисьор често става материал за луксозна психологическа драма.
Така в "Басейнът" на Жак Дере неговият герой, писател, уморен от живота, бърка любовта с чувството за собственост и се поддава на изблик на кървава ревност, която в крайна сметка го изгаря до основи.
Делон редовно се появява на екрана в ролите на гангстери или полицаи, както и като чаровен мачо.
Жан-Пиер Мелвил в "Самурай" успява да изведе звездата отвъд границите на ролята му, като лишава героя му, убиеца Джеф Костело, от емоции и го прави призрак в класическо наметало и шапка, наметната върху него.
Мълчалив, непроницаем, воден не от банална логика, а от самурайския кодекс на честта, Костело е олицетворение на самотата, граничеща с лудост.
В същото време Делон лесно се разбира на екрана с други звезди. Той, Жан Габен, Лино Вентура играят през 1969 г. в суперхита "Сицилианският клан".
Но любовта на хората от една страна и непрекъснатите скандали около Делон от друга, повлияват на отношението на колегите към актьора с невероятно сложен характер.
Той почти не е получавал професионални награди.
Животът му през 90-те и 2000-те се състои от все по-малко и по-малко сериозни роли и участие в откровено комерсиални филми, а извън киното - съмнителни бизнес начинания и скандали, скандали, скандали. Разкрития от бивши любовници и собствените му деца, в които той изглежда като чудовище, нови криминални инциденти - било то обвинения във връзки с мафията и полицейски обиск, който открива 72 малки оръжия в къщата на Делон.
Скандалите не спират
Никой никога не е можел да казва на Ален Делон какво да пра ви. В последното десетилетие той открито подкрепя десните и дори крайно десните партии във Франция.
В редки интервюта самият Делон уморено каза, че сериозно мисли за евтаназия.
Накрая, на 18 август той видя избавление.
Фани Коларова му каза “Не”, но го изпрати в последния му дом
Погребението на легендата на киното Ален Делон беше в тесен семеен кръг на 24 август 2024 г. и без държавни почести. Волята на актьора е записана и в неговото завещание. Сред тези, които го изпратиха, беше и българската актриса Фани Коларова. Тя е била сред най-близките му хора през последните две десетилетия. Чертите на Фани Коларова, която зрителите на БНТ познават от сериала "Вина", напомнят лицата на големите любови на Ален Делон. Но вместо да бъде една от тях, тя избира да остане просто приятелка, предаде БНТ.
"Моят избор беше дали да отида да живея с него тогава заради всички тези години или не - това, което винаги бих мечтала и колкото и странно да изглежда, аз реших "не", разказа пред БНТ актрисата Фани Коларова.
Не всяка жена може да откаже на Ален Делон. Той й се сърди известно време, но Фани остава сред малкото хора, които могат да го посещават до последните му дни. Помни как възкликва, когато влиза в неговата стая, разказва Айше Сали в репортажа си за националната телевизия.
"В момента, в който ме видя каза: Ah, c'est le paradis - това е Раят. Може би носих някакъв Рай за него", сподели Фани Коларова.Казва, че противоречивата му личност е това, което го прави изключителен.
"Рядко срещан човек. Той може да бъде, както често казваше: Мога да бъда най-добрият в най-доброто и най-добрият в най-лошото", коментира още тя.
Фани Коларова знае какво е любовта за Ален Делон.
"Той беше труден човек - труден в контактите си, в приятелствата. Истината е, че е особняк. След като вчера цял ден плаках си казах: Дано най-накрая е в мир и спокойствие, защото никога не е бил", споделя Фани Коларова.
За последно тя го вижда на 7 юли. Тогава сякаш и двамата усещат края.
"Много плаках. Това беше последният път, когато го видях. Но той не видя, защото бях легнала на корема му и той галеше косата ми. Това е единственият път, когато се разплаках. Загубих един от най-близките ми хора. Светът загуби последната легенда и мохикан, един от най-прекрасните актьори, които е имал. Това е може би цяла епоха, която си отива с него!", каза още Фани Коларова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
