Близо 90% от българите отдават значение на здравословното хранене, а 60,6% са променили своя хранителен режим през последните няколко години. Тревожна е обаче тенденцията, че над 68 на сто не поставят ограничения в храненето на своите деца. Резултатите са от национално представително проучване за навиците на хранене у нас, инициирано от "Лидл България" и проведено през януари от изследователската агенция "Блу пойнт" (Blue Point) в партньорство с Медицинския университет "Проф. д-р П. Стоянов" - Варна, Национална асоциация по практическа диетика и интегративна медицина (НАПДИМ) и Асоциация "Родители".
Изследването дава старт на дългосрочна кампания на Lidl под надслов #ХраненеСмисъл. Целта на веригата магазини е да постави основите на сериозен и систематичен обществен разговор по темата за осъзнатото хранене, който разглежда аспекти от грижата за здравето на хората, както и какво потребление е по-щадящо за планетата.
В самото сърце на нашия бизнес е добрата храна -
заяви при представянето на резултатите от проучването Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на "Лидл България".
"Темата за осъзнатото хранене е съществена част от стратегията за устойчиво развитие на Lidl. От години работим, за да осигурим по-качествени и здравословни хранителни продукти на достъпна цена. И тъй като всеки ден достигаме стотици хиляди клиенти, нашата кампания #ХраненеСмисъл ще популяризира осъзнатото хранене", каза Драгийска.
Националното представително проучване "надниква", по думите й, в нагласите и навиците за хранене в България. "Резултатите са обнадеждаващи. Те говорят за все по-внимателно отношение към храненето у нас, а ние се гордеем да допринасяме към тези положителни промени с избора, който предлагаме на потребителя. С Lidl потребителите могат да пазаруват умно, а ХраненеСмисъл е лесно постижимо - качествено, вкусно, достъпно и близо до хората", категорична е шефката на Лидл България.
Захар, чипсове, снаксове, газирани напитки, бърза храна и др. ограничават в храненето на децата си 33,6% от запитаните родители, участвали в националното проучване на хранителните навици и нагласи на българина. "Когато става въпрос за децата, повечето участници в изследването нямат селекция на храната. Това са 68,4 процента. Важно е детето да яде. Но както знаем хранителните навици
Всички имаме ангажимент в тази насока. Разговорите с децата за храненето започват най-често след злоупотреба с определени храни. Няма превенция", констатира Юлиан Добрев, управляващ директор на изследователската агенция "Блу пойнт". Проучването е проведено през януари, обхващайки 800 респонденти от цялата страна, от възрастова група между 16 и 70 години. Според данните като напълно здраво се определя по-малко от една трета от населението - 27, 9 на сто. "Това сигнализира, че възпитаването на хранителните навици има смисъл и в един много по-дългосрочен план от гледна точка на това да бъде нацията здрава", посочи Добрев. По отношение на това какво консумира родният потребител челните места заемат плодове, зеленчуци, млечни продукти, месо и месни продукти, хляб, тестени изделия. Разнообразието от храни остава на по-заден план, което според Добрев е сигнал в каква насока да се води разговор и да се възпитава обществото. На седмична база близо 80% от българите използват сурови пресни продукти, като своето място имат замразените храни, а консервите и полуфабрикатите изостават.
Българинът предпочита домашната храна и храненето у дома, като 43% от запитаните отговарят, че винаги приготвят сами храната си. Същевременно 14,3% приготвят винаги храната си вкъщи и си я носят, когато са на работа, училище, а 35,3% правят това спорадично.
За съжаление, българинът има недотам добрия навик
- 45,4%, а закуската често да бъде пропускана. Близо 90% от българите потвърждават, че здравословното хранене е важно, което значи, че има чуваемост в тази насока. Основният канал за получаване на такава информация е интернет, докато диетолозите и лекарите остават по-назад.
Според проучването, когато българинът чуе здравословно хранене, най-често го асоциира с плодове и зеленчуци. Интересно е, че следващият най-посочван отговор е балансирано хранене, както и че се появява темата за дозата - консумация в разумни количества.В случаите, когато българинът селектира храната, най-често изключва захарта, тестените изделия, а консумацията на месо е в много по-малка степен засегната на този етап. "Голяма част от хората не съзнават, че захарта е доста навлязла в нашето ежедневие и дори да не я консумираме пряко, тя присъства в много храни", уточни Добрев.
Близо две трети от изследваните лица отговарят, че в последните три-четири години са се случили промени в тяхното хранене, като провокатор за тази промяна на първите две места в резултатите са посочени намаляване на теглото и здравословни проблеми. Положително е, че 14,7% отговарят "за да съм здрав и да се чувствам по-добре", което значи че има мисъл за превенция. "Това е един от светлите лъчове, които идентифицирахме в нашето проучване", отбеляза Добрев.
Изследването сочи още, че 68,3% от българите отчитат
и смятат за важно проследяването на тази връзка. Същевременно обаче едва 17,1% обръщат внимание на обозначенията за рециклируемост, екологосъобразност на опаковката. "Имаме осъзнатост, отворени сетива, но има изоставане по отношение на конкретни действия, превенция и начина, по който ще отгледаме нашето бъдеще - децата си", посочи Добрев.
Според Боряна Герасимова, представител на Национална асоциация "Практическа диететика и интегративна медицина" (НАПДИМ), фактът, че повечето българи рядко закусват, а най-обилното им хранене е вечерята, носи сериозен риск от заболявания. Тя отбеляза също, че почти всеки втори българин спазва диета, която се изразява най-вече в ограничаване на сладки и тестени изделия. Въпреки това Герасимова подчерта, че търсенето на информация най-често в интернет не е притеснително, тъй като има много специализирани интернет страници, а положително е и че доста хора се обръщат към специалисти. Тя все пак отчете като един от тревожните резултати именно детското хранене, тъй като 25% от родителите разчитат единствено на предпочитанията на децата.
От своя страна Зорница Трифонова, експерт по детско развитие в Асоциация "Родители", отчете, че важна е и възрастта на децата - в ранна възраст е лесно детето да бъде ограничено, то обаче пораства и контролът на родителя намалява. Детето започва само да избира с какво да се храни. "Тук е важно какво е говорил родителят му и на какво го е научил. Но същевременно е важно не само какво говорят родителите, а какво показват. Това е модел на подражание", каза Трифонова, допълвайки, че е също толкова важно родителят да има баланс в говоренето, защото понякога прекалено много говорене, най-вече в определена възраст, може да има обратен ефект. Трифонова посочи, че
на детската градина, където хранителните навици се изграждат.
Главният изпълнителен директор на "Лидл България" Милена Драгийска смята, че тяхната ангажираност като компания трябва да лежи на сериозни факти, от които да могат да изведат истинските полета за действия. Именно тук идва мястото на кампанията им #ХраненеСмисъл.
"От гледна точка на обществената ни отговорност осъзнаваме, че без да повдигнем разговор в широк мащаб вероятно и това осъзнаване ще трае години, а то е много съществено. Затова искаме да повдигнем обществен разговор с експерти, институции, лидери на мнение и самите потребители", коментира Драгийска.
По думите й най-големият смисъл от тяхната дейност, който са открили през годините, е цялостното повдигане на качествената линия за храна. "Увлякохме и другите участници на пазара да предлагаме качествена храна на достъпна цена. Полагаме много целенасочени усилия освен да е достъпна и качествена, тази храна да е и устойчива", каза шефката на "Лидл".
Тя заяви, че изпитват висока отговорност по тази тема и поради факта, че в техните магазини на седмична база
Според главния изпълнителен директор на "Лидл България" храненето с мисъл е постижимо, затова искат да опровергаят мита, че то е скъпо, иска много време и внимание.
-
Промяната е бавна, 68% от българите не поставят ограничения на децата си
-
Веригата прави мащабна кампания #ХраненеСмисъл
- с мисъл за хората, но и с мисъл за природата
- започват да се изграждат в детска възраст
- най-обилното му хранене да е вечер
- връзката между храната и околната среда
- важна е и ролята на училището
- общият брой потребители е над 1 400 000
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
