* Привличаме хора, които слушат поезия и музика в градска среда
- Здравейте, Деси и Петко.Търся ви по повод събитието "Лайф на червения диван", което организирате заедно. Бихте ли разказали повече за него?
Петко Славов: - Да, разбира се. Това е нещо, което започнах преди 11 години. Идеята ми беше да записвам артисти, които свирят акустично в градска среда извън концертните зали.
В книжарници, на улица, в нетипични пространства. През 2013 г. в книжарница Greenwich в София стартираха подобни инициативи. В продължение на 4-5 години записах около 30 артиста. В YouTube канала "Лайв на червения диван" всичко може да бъде видяно.
В един момент обаче спрях, тъй като се самофинансирах и средствата недостигаха. Преди 4 години се срещнах с Деси Алексиева, която е собственичка на книжарница "Фоксбук кафе". Тя доста ме мотивира и с помощта на Столична община продължихме да работим. От 2020 г. сме доста по-активни.
Направихме четири летни събития на знакови места в столицата - в градинката при храм "Св. Седмочисленици", "Западен парк", "Южен парк" и "Борисовата градина". Това бяха малки концерти съпроводени с литературни четения. Сега отново сме подкрепени от общината, през юли организирахме две събития, престоят още две през септември.
Деси Алексиева: - Всъщност, Петко записваше при нас клип за новата си песен "Краят на една утопия". Разговорихме се и той сподели, че има формат, наречен "Лайф на червения диван". В моята книжарница има такъв, показах му го и така започнахме. Оттам нататък направихме много лайфове, 12 видеа. С различни музиканти говорихме за хитовете им, за това къде пада тежестта в песните им - върху музиката или върху текста. Имахме такъв разговор и с Георги Димитров от "Остава". Беше наистина изключително вълнуващо.
Сега направихме поезията и литературата на битническото поколение. Летният ни лайф е посветен на поетите Атанас Далчев, Александър Геров, Александър Кутимски и др.
При нас нещата винаги са свързани и с градската среда. Важно е хората да слушат поезия, тъй като тя представлява синтезирана философия и по някакъв начин ги кара да се замислят.
Концепцията проекта ни е да отидем при хората чрез творчеството, чрез културата в градската среда.
- А защо точно в градска среда?
П.С.: - Защото там и артистът, и зрителят могат да бъдат провокирани. Изпълненията на живо крият изненади и това лично на мен ми харесва. В скандидавските страни, където често пътувам, правят подобни събития. Винаги се връщам тук очарован от тях. Защото изкуството, макар и за малко, вади хората извън реалността и те се променят много бързо. Друг е въпросът кога трансформацията е успешна и кога не е.
Д.А.: - Вървейки през града ние винаги сме забързани. По тази причина правим концертите си в пространства, където повечето от нас се разхождат и отмарят. Предразсъдъкът срещу уличната култура го има навсякъде. Затова нерядко преценяваме какво да е съдържанието на място.
- Добре, а как Ви хрумна изначално идеята?
П.С.: - По онова време пътувах често до Норвегия и в един момент попаднах на акустичен концерт в една стара къща, която едва ли не бе изоставена. Беше звън града, в гората. И там свиреше един от най-известните местни изпълнители - Сондре Лерке. Имаше около 100 човека. А по принцип Лерке събира десетки хиляди почитатели в публичните си изяви. И тогава си казах, че и аз мога да правя подбни спектакли, които провокират истинска и неподправена интимност.
- Какво стои зад мотивацията ви да провокирате чрез изкуството?
П.С.: - Искаме хората да почувстват този екстаз, да надскочат монотонното си съществуване. Желанието ни е да навлезем в света на емоциите, тъй като съм сигурен, че всеки от нас таи нещо в себе си. През годините ние се учим да го прикриваме, тъй като животът ни кара да заровим всичко по-емоционално и по-чувствително в себе си. Иначе сме раними, а искаме да бъдем силни.
Д.А.: - Истината е, че у нас на практика досегът с българската литература и поезия приключва със завършването на 12 клас. Тогава повечето от хората спират да четат завинаги.
Изключително съм щастлива, че Далчев е един от поетите, който вече се изучава в училище. Млади хора са ми споделяли, че чрез творчеството си той ги докосва, харесва им. Казват: "звучи невероятно". И това са младежи, които са в период на търсене. Далчев ги е докоснал, върнал ги е към поезията, което е много ценно. Това е истината. Знаете, че чрез музиката ние можем да променяме настроението си - да се натъжим, или да се възторгнем. По тази причина поезията и музиката са много ценни за нас, хората. Те променят средата ни.
- Какви реакции наблюдавате в публиката?
П.С.: - Трудно е да събереш много хора с едни и същи предпочитания, но все по-често доволните се увеличават. На събитието ни през юли т. г. в "Южен парк" дойде едно момче,което слушаше с интерес, накрая каза: "Беше страхотно". За мен това е достатъчно като мотив да продължа.
Д.А.: - Винаги е вълнуващо, защото едно такова събитие изисква доста сериозна подготовка. Ние сме добре стиковани, знаем как да жонглираме с музиката и поезията. Те трябва да бъдат съобразени с градската среда и да се допълват.
Говорим за спектакъл на открито без билети за вход.
В "Северен парк" например, хората питаха от коя политическа партия сме. Те вече са толкова свикнали, че нищо не може да се случи отвъд преизборни кампании, че когато се срещнат очи в очи с културата, за тях е глътка въздух.
- Какво е отношението на младите хора към вашите спектакли на открито?
П.С.: - В началото някои от зрителите проявяват непукизъм. Но това е поза. Въпросът е защо се е стигнало до там. По-скоро това ме притеснява.
- Имате ли предположения как се е стигнало до там?
П.С. : - Важни са семейната среда, училището.
Когато обаче останеш сам и се разплачеш на дадена песен, ти не искаш да го покажеш на никого, нали? Младите днес крият чувствата си.
Емоционалността при тях не е на мода.
Д.А.: - Трябва да им се обясни какво се случва, за да бъдат те спокойни без да плащат за това. Тоест, ние имаме ниво на недоверие, с което трябва да се преборим.
- Каква е добавената стоеност за обществото от провеждането на събития на открито като вашите?
П.С.: - Есенцията е: парите не са всичко. При нас зрителят получава изкуство, на което трябва да повярва, да му се отдаде.
Нищо повече.
- Г-н Славов, разбирам, че Вие сте позитивен човек. Каква е формулата Ви за щастие?
П.С.: - Ох, само да я имах! Просто трябва да живеем живота си с лекота.
- На какво ниво е културата в България?
П. С.: - Иска ми се всеки град да е като София. Културният календар да извира от събития. Иначе е известно, че положението в българската култура не е цветущо.
- А какви са трудностите, които срещата в организацията на културни събития?
П.С.: - На първо място са финансовите. Понякога медиите не проявяват интерес, тоест липсва попуряризиране. Ти може да правиш гениални неща, но ако те не се видят и чуят, ще останат около теб.Това е проблемът на независимите артисти. Оттам нататък е преценката на хората.
Д.А.: - За мен винаги най-трудното е привличането на нови аудитории. Ако поканим приятелите си, да, те ще дойдат и ще слушат.
Въпросът е обаче да стигнем до т. нар. културна аудитория и да задържим вниманието й.
- Г-жо Алексиева, Вие ли се занимавате с подбора на текстовете?
Д.А.: - Да и това за мен е изключително ценно. Не можем да прочетем един роман на открито, но поезията е много благодатна в това отношение.
- А имате ли определен тип аудитория?
Д.А.: - Ние искаме събитията ни да са достъпни и за майките с деца, и за по-възрастните хора.
Подбираме качествено съдържание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
