“Краят на реката” сниман в украинската Венеция

Пред очите ми летяха ракети, изпитах животински страх от войната

Васил Барков е роден на 20.12.1972 г. в бесарабското българско с. Суворово (Одеска област, Украйна). Завършва гимназия в гр.Измаил. В периода 1990–1992 г. следва в Морския университет в гр.Одеса, след което научава възможността да следва в България, изостава бляскавата перспектива да стане капитан на презокеански лайнер и записва филмова и театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” (София) в класа на проф.Владислав Икономов. Завършва през 1998 г. Автор и режисьор е на редица документални филми като „Бесарабия – моя любов” (1998), „Камъкът остава” (1999), „Шекспир по-балкански” (2002), „Невиждана история” (2004), „Един изстрел” (2008) и др. Режисьор (на някои – и сценарист) на игрални филми „Славата на България” (2003, с Джоко Росич в главната роля), „Кратка история” (2006 г.), „Последно пътуване” (2007, с Васил Михайлов в главната роля).

Филмите на Васил Барков участват и печелят награди в различни номинации на редица национални и международни кино фестивали като „Документ арт” (Нойбрандербург, Германия), „Златната ракла” и „Златен ритон” (Пловдив, България), „Златната роза” (Варна, България), „Бронзов витяз” (Калуга, Русия), XI Бердянски международен фестивал (Бердянск, Украйна) и др.

Главната мъжка роля изпълнява Пенко Господинов от София, в женската се превъплъщава Катерина Молчанова от Киев

Това е разказ за човек, който има безрадостен живот в България и неговият единствен смисъл е звездното небе

Нашите приятели губят ума и дума от видяното

Местните хора са т. нар. липовански староверци

Случва се трагедия, има и любов, финалът е отворен

Асистентът на художник-постановчика загина на фронта като доброволец

- Г-н Барков, на 24 април ще бъде премиерата на първия Ви пълнометражен филм „Краят на реката“ – изстрадан творчески проект, сниман по време на Covid – 19 и приключен малко преди началото на войната на Русия, която започна на 24 февруари 2022 година. Как премина творческият прицес в Одеса, където беше по-голямата част от снимачния период?

- Отдавна се подготвях за този филм. Написах сценария през 2018 г., привлякох и съсценариста Марин Дамянов и заедно оформихме вариант, с който кандидатствахме във филмовия център. За наша огромна радост бяхме подкрепени. Но тъй като сюжетът се развива в Украйна и ни трябваха още средства, съвсем естествено аз се обърнах към приятелите ми от Одеската киностудия. Заедно с тях на два пъти печелихме конкурсни програми на укринския филмов център.
Не беше лесно! Сменях актьори и част от хората в творческия състав и в крайна сметка се спрях на чудесния български актьор Пенко Господинов, който изигра главната мъжка роля (Фори) и на Георги Керменски, който се превъплати в ролята на Тео – негов приятел.

- Бихте ли разкрил част от сюжета?

- „Краят на реката“ е разказ за един човек, който има безрадостен живот в България и неговият единствен смисъл е звездното небе. Той е любител астроном, но се случва така, че му открадват телескопа. Иска съвет от приятеля си и отиват при един човек, който има склад „Вторични суровини“. И наистина, оказва се че телескопът е предаден там от някакви бандити. Пристига жената на Бай Иван от склада, която е украинка и двамата са разведени. ...И, така е монтиран филмът, че без да разказвам подробности, нашите герои Фори и Тео заминават за Украйна – в град Вилково, който е близо до Одеса. И там, вместо улици има водни канали.

- Отиват в „украинската Венеция“?

- Да, и хората там използват старовремски лодки, за да развиват поминъка си и да се придвижват. Повечето от тях ловят риба в делтата на река Дунав. Нашите приятели губят ума и дума от видяното. Местните хора са така наречените липовански староверци. Това са руснаци, които още през 17 – 18 век бягат от блудните царе Екатерина Втора и Петър Първи, които по онова време правят църковни реформи. Така се обособява тяхната общност. В един непознат край, в едно почти приказно градче.
Но се случва трагедия. Непредумишлено героят на Пенко Господинов налита на дете и го убива...Моментът е преломен. И историята тръгва.

- А как работихте с колегите си от Одеса?

- Съдбата ме срещна с може би най-талантливите украински актьори – Сергей Денга в ролята на следователя, народния артист на Украйна Георги Делиев. В главната женска роля снимах прекрасната украинка Катерина Молчанова (Мария). Героинята й в детството си е преживяла тежък момент, в който пред очите й баща й се преобръща в лодката и загива. Оттогава тя не общува с хората чрез думи. Тя не иска да говори, един вид няма е!
Между Фори и Мария тече любовна драма на фона на непредумишленото убийство на 9 годишното дете. Върху главния герой се напластяват лавина от емоции и от атеист, в края на филма той вече е вярващ човек. Той е готов да понесе наказанието и го прави. Финалът на лентата е отворен, за да могат зрителите да се замислят за смисъла на живота, за любовта, за неочакваните пътища, към които трябва да се отнасяме много отговорно и с внимание.

- Защо започнахте снимките на „Краят на реката“ през 2021 г. по време на пика на Covid-19?

- Бяхме принудени или да се откажем от сценария, или да продължим. С копродуцентите от Одеска киностудия решихме да реализираме идеята на наш страх и риск. Не беше лесно. Но тогава украинското кино беше във възход и средствата, които се отпускаха за него, бяха солидни. Спойката между актьорите ни помогна да си спомним и да реализираме най-доброто от нашите две творчески школи.

- Знам, че на 24 февруари, 2022 година сте бил в Одеса. Как усетихте първия ужас на войната?

- Пред очите ми летяха ракети. Изпитах този животински страх. Съвременият човек до момента не знаеше какво е война.
Дай Господи, никога вече този ужас война! Асистентът на художник-постановчика загина на фронта като доброволец. Дубльорът на Пенко Господинов, който е каскадьор, се върна от бойното поле ранен.
Но вижте, украинският народ е много корав. Дори Путин не можа да ги пречупи. Мога да кажа, че Одеска киностудия отново подготвя амбициозен проект, независимо бомбите, които летят наоколо.

- Какво е режисьорското Ви послание към публиката в премиерния филм?

- Не бих искал да съм на мястото на главния герой в реалния живот. Моралият съдник ще отсече бъдещето му. Всичко има за зрителите в „Краят на реката“ – и смях, и сълзи...
Визуализацията на украинския оператор Виталий Запорожченко е перфидна. Времето ни изненадваше със снегове, ветрове, с променени водни пространства, пожарища и за мен този човек е мъжкар. Адмирации за него и за композитора Калин Николов, с когото работя за втори път след филма „Гешев“, за колегите от Одеска киностудия Андрей Осипов и Анна Дочева.