Румънски дипломат от кариерата, Козмин Боянджиу е изпълнителен директор на Европейския орган по труда (European Labour Authority) от две години. В биографията му се включва служба в румънското министерство на външните работи от 1996 г.
От април 2016 г. до декември 2020 г. е бил заместник - постоянен представител на Румъния в Европейския съюз и като представител в Комитета на постоянните представители I (COREPER I).
Боянджиу е посланик на Румъния в Република Словения от 2012 г. до 2016 г. Представлявал е страната си в ООН и НАТО. Козмин Боянджиу получава няколко награди за своя дипломатически принос и има докторска степен по икономика на изменението на климата.
Сътрудничим си с националните власти, предстои да се кооперираме и с общинските
Съществуват проблеми с мигрантите от страни извън ЕС, казва изпълнителният директор на Европейския орган по труда Козмин Боянджиу в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Трудовата мобилност - благословия за Западна Европа, проклятие за Източна. Г-н Боянджиу, променя ли се това и как Европейският орган по труда помага за една такава трансформация?
- Промяна има и тя е особено видима в последно време. На първо място има повишено търсене на работна ръка в Европа, не само в Западна, но и навсякъде. В която и посока да погледнете - от Финландия до Кипър, от Португалия до България - виждаме високо нарастване на търсенето на работници. И всяко едно място печели популярност и привлекателност, затова хората трябва да мислят много преди да предприемат стъпката към преместване в друга държава. Искаме да стимулираме това разпространение на работната сила, но също и мобилността по отношение на завръщане към родните места - да има хора, които да се връщат в собствените си страни, да се включват отново в пазара на труда там, защото възможностите сега са много.
- Каква е ролята на Европейския орган по труда в насърчаването на този процес?
- Първо трябва да се убедим, че когато хората решат да напуснат и да отидат да работят в друга държава, няма проблеми, свързани с такава стъпка - да няма бариери, да няма административни тежести. Важно е хората да са уверени, че когато отидат да работят зад граница, ще имат същите права като в родината си, че ще бъдат третирани на равна нога с местните. Това е нашата мисия и тя е особено важна, за да направим така, че гражданите на ЕС да вярват в мобилността и да не усещат вътрешни граници. Притеснения при местене от една страна в друга винаги има, но нашата институция се стреми да покаже, че хората не трябва да се притесняват, че ще срещат подкрепа от нас и от националните власти, че ще имат свободата на движение и равните възможности.
- Европейският орган по труда е сравнително нова институция. Съществува 5 години, а реално върши своята работа от по-малко време. Кои са най-ярките примери на европейски граждани, обръщащи се към вас за подкрепа или разрешаване на спорове?
- Обикновено гражданите се обръщат към националните власти и смятам, че така е най-добре, за да бъдат адресирани техните проблеми от най-пряко отговорните институции. Хората се страхуват, че ако се обърнат към властите за подкрепа, може да изгубят работата си и да им се наложи да се върнат обратно в родината си. Но не бива да имат тези страхове, а трябва спокойно да се обръщат към властите по места и ако няма помощ от тях, тогава може да се намесим ние, за да разрешим някакъв трансграничен случай. И да, въпреки, че сме млада институция, имаме много интересни случаи, включително и с участие на български граждани, в които съвместни инспекции - между нас и местните власти - водят до разрешаване на някои от проблемите. Например, базирани в България фирми, създадени от небългарски граждани, наемат тук работници и ги превеждат на работа в трети страни от ЕС и забравят да спазват правата им като работници, да уважават правото им на равни доходи, на социално осигуряване. Ето такива случаи откриваме и съвместните инспекции и усилия дават своя резултат.
Друг пример е този с българските шофьори на камиони. Имахме проверки, инициирани от български инспектори (напр. в Белгия и Холандия). Оказа се, че когато българските шофьори разберат, че в проверките участват техни сънародници, говорещи техния език, те веднага стават открити и споделят проблемите си, които пък стигат до местните власти. Така че това е приносът на Европейския орган на труда и осъществяваните съвместни инспекции - хората вярват повече на властите, че правата им ще бъдат защитени.
- Като стана дума за шофьорите и трансграничните спорове, виждате ли недопускането на България в сухопътния Шенген като вид пречка за решаването на проблемите в тази сфера?
- Това не е пряко в нашата сфера, но разбира се отчитаме пречките пред трудовата мобилност, произтичащи от този недостатък. Да се надяваме, че проблемът ще бъде решен на държавно ниво, защото сега хората са с ограничени възможности за свободно движение. В по-широк план пречките се забелязаха по време на ковид пандемията, когато хората имаха работа в различни държави, но не можеха да се придвижват, а съответно компаниите не можеха да разчитат на служителите си. Мобилността е ключова за всяка една икономика в ЕС, затова когато има ограничения, има проблем. Що се отнася конкретно до шофьорите на камиони, макар това да не е точно в нашата компетенция, опитваме се да се уверим, че те и операторите спазват новото законодателство в Евросъюза, отнасящо се до трудовата мобилност. Гледаме дали се спазват и условията на труд при водачите - например времето за шофиране и почивка, които са важни не само от гледна точка на трудовите права, но и що се отнася до безопасността.
- Всяка държава в ЕС има своя уникална система на социално осигуряване и това е основен проблем при трудовата мобилност. Какви са споровете в тази област и как се решават те?
- Споровете са много, защото наистина системите се различават, те се прилагат по различен начин и понякога възниква проблем именно по това - как влиза в действие едно или друго законодателство. Основен наш инструмент, разбира се, е медиацията и миналата година например имахме първи успешен случай, в който посредничихме между две държави-членки на ЕС - Германия и Кипър - и постигнахме първото необвързващо решение, прието от страните, което е успешен пример. Непрекъснато приканваме администрациите на различните държави да се обръщат към нас за медиация, когато има спорове. Но също така разчитаме и на опосредстваното от нас сътрудничество, така че да не се стига до спорове на междудържавно ниво, а проблемите да бъдат решавани между администрациите. Това важи в особена степен за социалното осигуряване, където имаме стотици случаи, разрешени чрез сътрудничество между държавите и Европейския орган по труда. И е важно, защото когато хората отиват на работа от една държава в друга, трябва да са уверени, че в крайна сметка ще се възползват от всички предимства на социалната система.
- Ако погледнем като цяло на европейския пазар на труда, има ли някакъв генерален недостатък и как може да се преодолее той?
- Разбира се, бизнесът винаги се стреми да максимизира печалбите си и да ограничи разходите, включително тези за труд. А служителите трябва да търсят най-добрата възвращаемост за своите способности и квалификация. В това отношение няма недостатък по отношение на трудовата мобилност, защото тя помага за гъвкавост на пазара. Но е важно всички правила да се прилагат - работниците да са запознати с правата си, за да правят информиран избор. Фирмите трябва да се съобразяват с тенденциите в заплащането на труда, особено сега, когато има огромно търсене на работници навсякъде в Европа. Виждаме внос на повече работници от страни извън ЕС, но не виждаме напълно реализиран потенциала в рамките на самия Евросъюз. А също и вътре в самите държави, защото на местно ниво също има мобилност и тя е важна за всяка една икономика.
- Кои икономически сектори са най-големите нарушители на правата на работниците, когато става въпрос за трудовата мобилност?
- Разбира се, най-много нарушения има в най-големите по отношение на мобилността на труда сектори - селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, строителството и транспорта.
- Както вече споменахте, сериозен е проблемът с мигрантите от страни извън ЕС. Те са готови да работят за по-ниско заплащане, не са така чувствителни и към социалноосигурителните си права. В крайна сметка се нарушават и правата на работниците, които са си от ЕС? Как виждате разплитането на този възел?
- Да, проблемът стои на дневен ред, но в много сектори нещата се разрешават чрез колективни трудови споразумения, правила за минималната работна заплата, спазване на стандарти. Всичко това трябва да се спазва за всеки нает - включително и за идващите от страни извън ЕС. Ако си дошъл законно да работиш в Евросъюза, трябва да имаш право на същите придобивки като гражданите на Съюза. Има различия по отношение на миграцията и затова, че работниците от страните извън ЕС не могат да се възползват от правото на свободно придвижване. И тези хора трябва да се стремят да получават максимума от работодателите в страната, в която са дошли да упражняват труд.
- А незаконните мигранти? Колко голяма грижа са те за пазара на труда?
- Очевидно има грижи и те са свързани основно с незаконната трудова експлоатация, защото обикновено заетостта им не се декларира никъде и въобще се допускат много нарушения на законодателството. Ако сте незаконен мигрант, работодател може да се възползва от незавидното ви положение. Разбираме това, но няма как една институция, съблюдаваща трудовите права, каквато е нашата, да адресира тези проблеми. Да, откриваме нарушения, но в такива случаи се обръщаме към други власти - полицията, наднационални полицейски органи като Европол - за да може да бъде предотвратена експлоатацията на нелегални мигранти.
- Що се отнася до регионалния пазар на труда, какво е участието на институциите на ЕС и вашето конкретно в насърчаването на заетостта?
- Понеже сме все още сравнително нова институция, все още съгласуваме дейността си с тази на другите агенции в рамките на ЕС, учим се да взаимодействаме с тях. Ето например, много сме доволни от сътрудничеството си с българските институции. Страната ви е водеща и една от най-активните в Евросъюза, и за мен и за колегите ми сте пример за другите държави - как прилагате законодателството, как инспектирате пазара на труда, каква политика по заетостта провеждате и как се спазват социалноосигурителните права. България има и отлични професионалисти, които с гордост споделят опита си с другите държави от Евросъюза.
- Има ли сътрудничеството на общинско ниво, как стоят нещата там?
- Засега основно работим с централната власт, но се стремим да изместим фокуса и върху общините, да работим повече с тях, и има много причини за това наше желание. Водеща сред тях е желанието ни да постигнем добра информираност на хората, които са решили да предприемат стъпката да работят в чужбина. Това е по-ефективният начин. Те трябва да знаят предварително какво да очакват, когато отиват в друга страна, но също и да са наясно с всички възможности, да не се подмамват по сенчести оферти за работа. Трябва да са информирани за подходящите възможности за труд, за правата им в социалноосигурителната сфера и др. И тук виждаме ползата от по-тясно сътрудничество с общините. С тях трябва да се кооперираме и за да участваме, ако е възможно разбира се, в запълването на пазара с липсващи работници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
