ЛЮКА ШАНСЕЛ е доцент по икономика в Парижкия институт по политически науки (известен още като Sciences Po). Там той е сред водещите учени в Центъра за изследване на социалните неравенства и Катедрата по икономика. Шансел е и един от директорите на Световната лаборатория по неравенствата в Парижката школа по икономика и старши съветник към Европейската данъчна обсерватория. През 2023-2024 г. той е гостуващ лектор в Kennedy School в Харвард и в Лондонската школа по икономика.
- Част от днешните хронични заболявания са свързани с факторите на средата
- Новите неравенства са породени от климата
- Бедните домове не издържат на природните катаклизми
- Един частен самолет произвежда повече тонове въглероден диоксид на час, отколкото пътуванията на повечето хора за една година
- Новата Зелена сделка трябваше да бъде предназначена за домакинствата с ниски доходи
- Г-н Шансел, често чуваме за климатичните неравенства, но какво точно означават те?
- Мен лично ме интересува как различните видове неравенства са свързани с проблемите на околната среда. Кой замърсява? Кой е засегнат от замърсяването? Кой може да си позволи да плати за декарбонизация? Как екологичният преход се сблъсква с въпросите за неравенството?
Климатичните неравенства имат поне три аспекта. Първо - неравностойно излагане на въздействието на изменението на климата. Като индивиди не всички сме засегнати по един и същи начин. Страните също не са засегнати по еднакъв начин - някои места са изправени пред по-високи нива на затопляне от други. А за страни, които вече изпитват високи температури, допълнителен градус не е същото като за места с по-умерен климат. В рамките на отделните страни стандартът на живот, доходите и богатството значително влияят върху това колко уязвими са хората към климатичните катаклизми.
ВИЖ ОЩЕ: "Стандарт" с нов европейски партньор
Второ - неравнопоставеност в отговорността. Има много ясни разлики както между богатите и бедните страни, така и вътре във всяка държава. В богатите страни има големи замърсители, а също и множество по-малки такива. Средно бедните страни замърсяват по-малко, но елитите в новоразвиващия се свят, които обичат да се крият зад големия спектър от проблеми, често са сред основните замърсители.
И накрая - неравенствата около способността за действие. Не всички сме еднакво готови да действаме по време на прехода: да сменим колата си, да обновим дома си или да защитим къщата си при суша или наводнения. На глобално ниво Докладът за неравенството в климата за 2023 г. установява, че половината от държавите в света с най-ниски емисии - повече или по-малко най-незаможните - са отговорни само за 12% от общите вредни емисии в атмосферата. Но именно тази половина ще понесе 75% от щетите, причинени от изменението на климата, измерени чрез относителна загуба на доходи. За да платите за прехода, вие се нуждаете от активи и затова има очевидна асиметрия в готовността за действие. Това, че светът е твърде неравен, не е изненада за никого, но нивото на неравенството е поразяващо. Най-бедните 50% от държавите в света притежават по-малко от 3% от цялото богатство в глобален мащаб.
Тези три измерения на глобалното климатично неравенство - излагане на климатични сътресения, емисии и капацитет за действие - илюстрират огромните напрежения в днешния свят. Тези, които са най-засегнати, замърсяват най-малко и в същото време имат най-малък капацитет да решават проблема.
- Как въздействието на изменението на климата ще задълбочи съществуващите неравенства?
- Въздействието на климата вече изостри неравенствата между държавите. Сега средната температура на планетата е с 1,3 градуса над прединдустриалните нива, а тропическите и субтропическите страни са засегнати най-тежко. Дори на този етап по-бедните от тях биха имали повече икономически ресурси, ако не бяха щетите, причинени от покачващите се температури.
Обществата са разтърсени от изменението на климата, причиняващо поредица от шокове: горещи вълни, наводнения, бизнеси, които са принудени да се преместят и т.н. Тези сътресения имат най-голямо въздействие върху най-бедните, които нямат финансова подкрепа, за да им помогне да се възстановят. В много страни най-бедните 40% от населението са засегнати 70% по-тежко от средностатистическите жители. Същото обаче важи и за богатите страни. Екологичните бедствия засягат различни части от населението по различни начини.
От една страна е неравномерният характер на излагане на рискове. Някои населени места са по-близо до зони на наводнения, а други лежат на по-високи надморски равнища. През повечето време селищата, които са по-малко предразположени към наводнения, са най-старите и най-богатите. Разбира се, всеки може да бъде засегнат от климатичните сътресения, но те засягат най-много бедните. Ако погледнем отвъд проблема с климата, градските райони с ниски доходи са тези, които ще откриете в близост до индустриални зони и химически рискови зони като Севесо. (Промишлена авария от 1976 г. в нефтохимически завод в този северен италиански град е широко смятана за една от най-тежките причинени от човека екологични катастрофи на всички времена.)
От друга страна, има и неравенство при уязвимостта към рисковете: не само сте по-изложени, но домът ви е построен с по-нискокачествени материали и няма да издържи на по-сериозен природен катаклизъм. Едно от големите неравенства на нашите съвременни общества, независимо дали става въпрос за Франция, Уганда или дори САЩ, е, че около половината от населението няма никакви резервни средства, следователно няма как да посрещне шокове. Изменението на климата води до умножаване на тези застрашаващи живота и имуществото ситуации и следователно ще задълбочи въпросните неравенства в нашите и без това неравнопоставени общества. Но не всичко е неизбежно. Например силна социална система и форми на обществено застраховане, които осигуряват универсално покритие, могат да прекъснат това бягство към неравенството. Следователно социалната защита е едно от основните предизвикателства на нашето време.
- Как да повишим нивото на социална защита в богатите страни и как да създадем нови социални системи в по-малко богатите страни?
- Социалната държава трябва да вземе предвид новите екологични рискове, които не са били на дневен ред за нейните основатели след края на Втората световна война.
- Освен ограниченията на растежа, застаряващото население и променящата се глобална икономика правят социалните държави по-трудни за поддържане. Можем ли честно да си позволим да разширим социалната защита, за да смекчим рисковете за околната среда, както и да премахнем бедността?
- Нека си припомним нещо съществено: от икономическа гледна точка големите държави никога не са били толкова богати, колкото са днес. Истинският проблем е разпределението между частното богатство и това, което е колективна собственост на държавата, местните власти и организациите с нестопанска цел. Въпросът не е общото ниво на богатство, а кой го притежава. Ако някой твърди, че вече не можем да си позволим нищо, напомнете му, че имаме феноменални възможности за маневриране. Можем да търсим ресурси и да намираме нови приходи, особено от богатите. Капиталът е облаган с недостатъчен данък в продължение на десетилетия и размерът му непрекъснато се увеличава.
Ограниченията на растежа и демографското застаряване обаче създават реални предизвикателства. Системите за социална защита, въведени след края на Втората световна война, са създадени в свят на стабилен растеж, като " Les Trente Glorieuses" (30-годишен период на икономически растеж във Франция, започнал през 1945 г..), както и бейби бумът, който днес в западните общества се е превърнал в бум на баби и дядовци.
- Как можем да адаптираме механизмите за солидарност, изградени за минала епоха, към свят на нисък растеж или дори упадък?
- Трябва да преработим механизмите за финансиране, за да прекъснем връзката с растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) и да облагаме излишните активи, а не самите икономически потоци (които подхранват БВП). Прекъсването на връзката между начина, по който плащаме за социалната държава и БВП означава търсене на повече ресурси от най-богатите и от предаването на богатството чрез наследяване.
Трябва също така да разгледаме недостатъчно признатите проблеми, идващи от влошаването на околната среда. Например голяма част от днешните хронични заболявания са свързани с факторите на средата. Следователно подобряването на състоянието на нашата природа трябва да бъде част от мисленето ни в посока социална защита. Превенцията трябва да бъде много по-неразделна част от нашите здравни политики, като по този начин се намали натискът върху финансирането.
Реалната цена на екологичните щети е силно подценена. Вземането й под внимание ще намали разходите за екологични действия. Изкопаемите горива получават стотици милиарди евро субсидии всяка година. Междувременно разходите за здравните системи са огромни по отношение на респираторните и сърдечно-съдовите заболявания. Ако намалим субсидиите за изкопаеми горива, ще спечелим пространство за маневриране в размер на неколкостотин милиарда евро годишно.
- До каква степен неравенството обяснява новите екологични конфликти, възникващи в Европа? Да вземем като пример водния недостиг във Франция и Испания или протеста на фермерите в Холандия.
- Неравният достъп до вземане на решения е в основата на тези екологични конфликти, които са показателни за интересите на могъщи актьори на ниво елити. Както е описано от (каталунския икономист) Жоан Мартинез Алиер, който е картографирал случаи на екологична несправедливост в световен мащаб, тези екологични конфликти формират цял международен фронт. Откриваме подобни напрежения в цяла Европа, но също и в Латинска Америка и в Африка. Властта в отделните държави оправдава определени решения, използвайки икономически показатели, а не отчита предложенията за други подходи - от опазване на биоразнообразието до прилагане на повече демокрация. Защото въпросът как да се осъществи екологичният преход изисква повече демокрация в условията на извънредна ситуация, не по-малко.
- Цените на въглеродните емисии и образуването им са от ключово значение за Европейската зелена сделка и през следващите години ще обхванат жилищното строителство и транспорта. Изглежда са ефективни като инструмент, но и социално регресивни. Рискът от обратна реакция не изисква ли друг подход към проблема с климата?
- Експертите предупреждават вече 20 години, че ако няма социална реформа, свързана с ценообразуването на въглеродните емисии, тогава имаме всички предпоставки за експлозия. В разпокъсани, напрегнати общества, където хората вече се борят да се придвижват поради липсата на достъп до обществен транспорт и където скъпата електрическа кола е просто недостъпна, разширяването на ценообразуването на въглеродните емисии към индивидуалния транспорт може да бъде социално опустошително. Това беше една от искрите, които запалиха протестите на "жълтите жилетки" във Франция през 2018 г. Основният проблем с ценообразуването на въглеродните емисии е, че то е социално сляпо. Новата Зелена сделка трябваше да бъде предназначена за домакинствата с ниски доходи, но мерките за преразпределение и подкрепа, вградени в Европейската зелена сделка, очевидно не са достатъчни, за да предотвратят бунтовете от рода на този на "жълтите жилетки".
Ценообразуването на въглеродните емисии трябва да бъде средство за постигане на цел, а именно намаляване на въглеродните емисии. Междинна цел е поевтиняване на екологичните стоки и услуги и поскъпване на тези, които замърсяват. Ако няма достъпни алтернативи на замърсяващите стоки и услуги, няма да има намаляване на въглеродните емисии и покупателната способност на хората ще пострада. Другият често пренебрегван начин за намаляване на разликата в цените между това, което замърсява, и това, което не замърсява, е субсидирането на по-екологични опции. Още по-добре е да правите и двете едновременно. Американската версия на Зелената сделка - Законът за намаляване на инфлацията - залага на опцията за субсидиране. В САЩ въглеродният данък е страшилище и затова те вървят напред чрез огромни публични субсидии. Цяла част от американската автомобилна индустрия ще се възползва от субсидии за електрически автомобили и нисковъглеродно производство на енергия. В Европа имаме нужда от моркова и тоягата. Разчитането само на тоягата би било социално вредно без по-голяма подкрепа за по-бедните домакинства.
- Какво ще кажете за потреблението на въглерод от най-богатите в обществото? Докъде всъщност ще ни доведе забраната на частните самолети?
- Всеки допълнителен тон въглерод в атмосферата е от значение, така че е важно. Един частен самолет произвежда повече тонове въглероден диоксид на час, отколкото пътуванията на повечето хора за една година. Важно е да се знае, че навлизаме във фаза, в която всеки ще трябва да положи значителни усилия, за да промени начина си на живот. Как можем да очакваме средната и работническата класи да изиграят своята роля, ако хората на върха на социалната стълбица продължават да отделят еквивалента на въглерод за една година само за няколко минути?
В исторически план, когато политиците се обръщат към населението, за да поискат значителни жертви, богатите също са принудени да дадат своя дан. В реч през април 1942 г. (определяща националната икономическа политика от седем точки, предназначена да стабилизира икономиката на САЩ по време на Втората световна война), президентът Франклин Делано Рузвелт моли своите сънародници да направят огромни жертви. Той също така иска от Конгреса да гарантира, че доходите на най-богатите остават под определен лимит. Става въпрос за социално сближаване и нов обществен договор за преходен период. Във Франция авиокомпаниите вече не могат да продават билети за маршрути, които могат да бъдат изминати с влак за по-малко от два часа и половина. Но това не важи за частните самолети. Те си остават дупка в схемата.
- Трябва ли ЕС да се намеси, за да регулира този вид въпроси?
- В свят, в който проблемите са глобални, най-големият мащаб винаги е най-подходящ. Но това не означава, че не трябва да започнем на национално ниво. И това често е проблемът. Наднационалното ниво твърде често се използва като извинение за бездействие. Държавите-членки на ЕС трябва да се координират, но трябва да започнат да действат и сами за себе си. Европейското споразумение за данък върху неочакваните печалби на енергийните компании стана възможно само защото някои държави решиха да го направят самите те. Европейският политически консенсус беше изграден върху едностранни мерки.
- Градовете и регионите често се сблъскват с въздействията върху климата. Националните правителства са отговорни за данъчното облагане и социалното осигуряване. Зелената сделка на Европа очертава прехода и всички те са част от глобалните споразумения за климата и в крайна сметка нашата планетарна система. Кое е най-подходящото ниво за борба с климатичното неравенство?
- Очарователното, но и главозамайващо в този преход е, че всички нива са взаимосвързани. Трябва да започнете на местно ниво и да стигнете до национално, европейско и международно ниво. Бавният ход и разочарованието на едно ниво не могат да се използват, за да оправдаят бездействието на друго. Що се отнася до климатичните неравенства има толкова много какво да се направи на местно ниво по отношение на щетите и излагането на риск - от градско планиране и реорганизиране на райони до публични политики, които са в полза на най-бедните. Екологизирането на градовете и трансформацията на хранителните вериги ще бъдат от полза за онези, които са на предните линии и се сблъскват с горещите вълни, сушата, инфлацията при храните.
Националното ниво е подходящо за създаване на закони и предоставяне на финансови ресурси, а европейското ниво може да помогне за обединяването на рисковете. Споделянето на енергия означава мислене в най-голям мащаб. Електрическата мрежа, захранвана от вятър и слънчева енергия, трябва да бъде подсигурена с други източници, например в дните, когато няма достатъчно вятър или слънце. Но същата логика може да се приложи и към способността да се възстановявате от природни бедствия като урагани. Колкото по-голяма е групата от споделящи риска, толкова по-добре работи застраховането, точно както социалното осигуряване работи на национално ниво.
Една европейска социална държава ще ни позволи да споделяме рисковете още по-ефективно. Но това означава създаване на европейски фискални ресурси. Въпреки че това бавно се очертава, все още сме далеч от известния "Хамилтонов момент" на американския федерализъм. Европейският бюджет е около 2% от БВП, докато повечето страни-членки имат национални бюджети от около 50% от БВП. Трябва да федерализираме както ресурсите, така и разходите, за да сме готови да се борим срещу екологичните неравенства на бъдещето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
