- Освен за добив на суровини и за създаване на колонии, тази зона може да е трамплин към мисия до Марс
Индийската мисия "Чандраян-3" завърши успешно с кацането на спускаемия апарат "Викрам" върху повърхността на Луната. С това бе прекъсната черната серия на човечеството, което от дълго време не успяваше да изпрати апарат на естествения ни спътник. "Викрам" кацна в зоната на южния полюс на Луната в 15.34 българско време. Секунди след това премиерът на Индия Нарендра Моди, който е на срещата на БРИКС в РЮА, поздрави учените от центъра за управление на полетите. Преди това "Чандраян-2" не успя да кацне през 2019 г. Неуспешни опити да спуснат апарат на Луната имаха и Япония ("Омотенаши", "Хакуто-Р") и Израел ("Берешийт"). Преди дни руската "Луна-25" се разби след като загуби връзка с "Роскосмос". Сега Индия стана втората страна след Китай, която изпраща спускаем апарат на Луната през този век. И четвъртата, която въобще е правила това - след СССР, САЩ и Китай.
Треска за южния полюс на Луната е обхванала всяка уважаваща себе си държава с развити космически технологии. САЩ, Русия, Китай, Индия - всеки се опитва пръв да достигне желаната територия и да приземи космическия си апарат. През 60-те години на миналия век САЩ и СССР се надпреварваха за господство в Космоса и на Луната. Сега полетите са по-скоро бизнес, пише Ройтерс.
- Защо е толкова желана тази дестинация?
Космическите агенции и частните компании я виждат като ключ към създаването на лунни колонии, за добив на суровини и дори за възможна мисия до Марс. Една от целите е да се увеличи познанието на учените за водния лед на спътника - потенциално един от най-ценните му ресурси.
"Луната е най-близкият небесен спътник на нашата планета - на 370 000 - 400 000 км, които с космически кораб се пропътуват за 3 дни. Луната е ориентирана така, че когато слънчевите лъчи хвърлят слънчева радиация върху нея, Южният и Северният полюс остават неогрети и на тях има кратери, които съдържат водни залежи под формата на лед. Това са дълбоки кратери, които никога не биват огрявани от слънцето. Там температурата е около минус 250 градуса. Това са места, където може човешката цивилизация да кацне, да направи лунна база и да се черпят естествени ресурси", обясни специалистът по космически науки Тихомир Димитров в студиото на "България сутрин".
"Тази вода може да бъде разтопявана, пречиствана, не е с химичния състав като на нашата планета. Търпи промяна, за да бъде годна за пиене. Може да послужи като естествен ресурс за хора, които ще пътуват и на други места. Може да бъде построена пречиствателна станция и чрез транспортно средство да бъде превозена до други места, където да има лунна база", каза Димитров. Пред Bulgaria ON AIR той уточни, че на огрятата част от Луната, която виждаме при пълнолуние, няма вода, защото там температурата е 120-150 градуса по Целзий.
Димитров разясни целта на колонизацията на Луната: "За да живеят хората по-дълго в Космоса, трябва да прекарват повече време на близко космическо тяло. Другото е Международната космическа станция, която се намира само на 400 км височина над повърхността на планетата. Ако човек отиде на Луната и живее там с месеци и години и има колония, човешката цивилизация ще бъде по-подготвена за пътуване до Марс, която е на 8-9 месеца път от Земята".
Още през 60-те години, преди първото кацане на спътника от "Аполо", учените спекулираха с идеята, че може да има вода на Луната. Пробите, които екипажите на "Аполо" донесоха за анализ в края на 60-те и началото на 70-те, изглеждаха напълно сухи. През 2008 г. изследователи от Brown University анализират отново тези лунни проби с нови технологии и откриват в тях водород в малки перлички от вулканично стъкло. През 2009 г. инструмент на НАСА на борда на сондата Chandrayaan-1 на Индийската организация за космически изследвания установи наличието на вода на повърхността на Луната. Учените се интересуват от древния воден лед, тъй като той би могъл да даде информация за лунните вулкани, за материали, които комети и астероиди са донесли на Земята, както и за произхода на океаните. Освен че водният лед може да е източник на питейна вода и да помогне за охлаждане на оборудването, водата може да бъде разпадната до водород за гориво и кислород за дишане, подкрепяйки плановете за мисия до Марс или за миннодобивна дейност на спътника.
Договорът за космическото пространство на ООН от 1967 г. забранява на която и да е било държава да настоява за собственост на Луната. Няма обаче клауза, която да спира търговската дейност. Водените от САЩ усилия за създаване на принципи за изследването на Луната и използването на нейните ресурси доведоха до създаването на т. нар. Споразумение "Артемида" (Artemis Accords), под което има 27 подписа, но не и на Русия и Китай. Резултатите от кацането на южния полюс са важни отчасти заради възможността "първите", стигнали до дадена зона на Марс, не да я притежава, но да си създадат възможност други да не ги безпокоят в територията на бъдещата им инфраструктура или оборудване от съображения за сигурност - поне това гласи Споразумението "Артемида".
- Какво прави южния полюс толкова труден?
Южният полюс - далеч от екваториалния регион, който бе цел на предишни мисии, включително и на кацанията на "Аполо" - е изпълнен с кратери и дълбоки ровове. Руската "Луна-25" трябваше да се приземи там тази седмица, но излезе извън контрол и се разби в неделя.
Русия не съобщи бюджета за първата от 47 години мисия до Луната. Космическата станция "Луна - 25" беше изстреляна в началото на август - малко изненадващо, а и според някои наблюдатели малко прибързано, в опит Москва да бъде първа на южния полюс на Луната.
- Мисията Chandrayaan-3
Провалът със загубата на "Луна-25" сложи край на дългоочаквано състезание между два апарата колкото леки коли, с множество научни прибори, опитващи да кацнат там, където не го е правил нито крак, нито машина на хомо сапиенс.
Остана само единият апарат, но всички погледи са вперени в него. С молитви и празненства милиони индийци отбелязаха очакването на мига: 15:34 ч. българско време.
Предишна индийска мисия от 2019 г. не успя. Chandrayaan-2 се разби заради високата скорост, припомня CNBC. Новата станция сега е снабдена със специални устройства, които "убиват" скоростта. Индийските учени коментират, че са си взели поука от провала на предишната мисия и са заредили повече гориво, сложени са по-големи соларни панели, които да произвеждат нужната електроенергия. На "Чандраян-3" му трябваше доста време за да стигне до Луната (мисията стартира на 14 юли), защото има маса от 3900 kg (спрямо 1600 kg на Луна-25). В края на краищата индийците стигнаха до Луната, пет пъти успешно направиха корекция на орбитата и без проблеми отделиха спускаемият апарат "Викрам" (1500 кг) , който носи и 26-килограмовия луноход "Прагян" (санскритската дума за мъдрост). От санскрит пък името на мисията - "Чандраян", се превежда като "лунен кораб". Chandrayaan - 3 е проектирана за кратък живот - между 3 и 6 месеца, на Луната. Предишната станция се очакваше да прекара 7 години.
Орбиталната станция на мисията "Чандраян-2" се намира в лунна орбита от 2019 г., т.е. сега Индия има две станции около спътника. Спускаемият апарат носи пет инструмента, които ще се съсредоточат върху откриването на физическите характеристики на повърхността на Луната, атмосферата близо до повърхността и тектоничната активност. Разбира се, индийците също ще търсят вода на Луната.
Залогът за Индия е голям. "Ако Индия успее там, където Русия се провали, това ще е нов световен ред в Космоса", коментира Питър Гаретсън, старши сътрудник в American Foreign Policy Council, цитиран от Politico. Изданието припомня, че Индия досега не е разглеждана като фактор в този сектор и ще бъде четвъртата нация след САЩ, Русия и Китай, която успява да кацне на Луната, но първата, която ще го направи на южния полюс.
В своята мисия до Луната Ню Делхи похарчи едва 74 млн. долара - нищожна сума на фона на милиардите, които инвестира Китай в своите космически програми (12 млрд. долара само за 2022 година) или SpaceX - проектa на Илон Мъск. НАСА също има забележително финансиране за мисията "Артемида", която има същата цел - южния полюс на Луната. Американската космическа агенция ще плати 93 млрд. долара до 2025 година.
- Кой пише историята
В интереса към Луната има много геополитика, но той показва и трансформацията на света от времето на американско-съветското състезание през Студената война. Индийците негласно омаловажаваха надпреварата с Русия и твърдяха, че няма такава конкуренция, но в индийското издание The Economic Times имаше заглавие: "Индия и Русия гледат към лунния южен полюс, но кой ще напише история?" Залогът за Индия е и по-бързото възстановяване след неуспеха на предишния луноход в момент, когато страната заявява желание за по-голяма тежест на световната сцена, а космическата програма с роящия се частен сектор е само един от символите на това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
