- Шанел прелъстила нацист, за да спаси племенника си, Чърчил й помага да не влезе в затвора
- Богинята на модата разкри на жените как да са красиви и желани независимо от възрастта си
Богиня на модата, еманципирана жена, шпионин на нацистите, единственият дизайнер в "Топ 100" на ХХ век на Time наред с Луис Армстронг, Пабло Пикасо, Игор Стравински...Не знаем колко от историите за Коко Шанел са истински, но постулатите й за модата и до днес са Библия не само за дизайнерите, но и за всяка уважаваща себе си жена. Тя ни завеща култовия аромат номер 5, костюмите от туид, малката черна рокля и безкрайните перлени нанизи. Сред най-известните жени, почитателки на нейните облекла, са Елизабет Тейлър, Джейн Фонда, Джаки Кенеди, Грейс Кели, Мерилин Монро, Грета Гарбо, Марлене Дитрих. Ето историята на тази уникална французойка, от чието рождение се навършват 140 г.
Габриел Боньор Шанел е родена на 19 август 1883 година в градчето Сомюр в долината на река Лоара. Тя е второто дете на амбулантния търговец Албер Шанел и перачката Жан Дьовол, които все още не са женени, когато се появява бебето. Записана е в акта за раждане като родена с един ден по-късно и тъй като и двамата родители са отсъствали, фамилното й име е записано погрешно като "Шаснел". Детството й е белязано от бедност, когато е на 12 г. умира майка й и е изпратена в сиропиталище в манастир в Централна Франция. Там монахините я научават да шие. Но преди да превърне работата с шевната машина в изкуство, минава доста време.
Габриел отива да работи в елитните курорти на Виши, където пее в кабаре. Всяка вечер изпълнява популярните песни "Ko Ko Ri Ko" и "Qui quТa vu Coco", които й носят псевдонима Коко.
Раждането на марката
Шанел използва многобройните си любовници като трамплин за създаването и развитието на своята марка за мода и красота. През 1908 г. става метреса на богатия бивш офицер Етиен Балсан и живее 3 г. в неговия замък. От скука започва да скицира и създава шапки. Открива първия си магазин през 1910 г. на партерния етаж на парижкия апартамент на новия си любовник Артър Капел, близък приятел на предишния. И докато стои зад тезгяха, Шанел започва да измисля собствени тоалети. Появява се на конни състезания облечена в габардин като английска ученичка; в казиното носи пола до под коленете, която разкрива елегантните й крака. За представление в операта облича рокля с ниска талия. Така навлиза в царството на модните дизайнери, където властват вълчите закони.
Революцията в модата
През 1913 г. Chanel отваря първия си бутик за луксозни ежедневни облекла, изработени от памук и трико. Това е революция в дамската мода, тъй като тези тъкани са използвани основно за мъжко бельо. През 1916 г. марката е толкова печеливша, че Шанел успява да върне на спонсора си всички инвестирани пари.
Коко представя първия си костюм от туид с втален жакет и пола през 1925 г. По онова време туидът също се използвал изключително за костюмите на господата. Но Шанел го превръща във вечна класика, която е включена и в днешните колекции на марката.
Малката черна рокля
Мнозина смятат, че Шанел я е измислила роклята в памет на любимия си Артър Кайпел, загинал в автомобилна катастрофа. Но този тоалет става базово облекло, подходящо за всяка ситуация - денем се съчетава с обикновени обувки, а вечер - с перли. Малката черна рокля за първи път е включена в колекцията на Chanel през 1926 г. Списание Vogue я превръща в легендата, която е днес.
Един от принципите на Коко е, че една жена винаги трябва да изглежда млада и измисля хитри начини да подмлади нежния пол с 20 г. Самата тя винаги "намалява" възрастта си с 10 г., когато се представя. Едновременно с това учи жените да изглеждат луксозни и дискретни. Облича ги например в обикновено филцово палто, което обаче е подплатено - това се забелязва само когато дамата го съблече - със самурова кожа. Залага на бежов и пясъчен цвят, който преди това се е свързвал само с мъжки гащи. Тайната на дълголетието на създадените от нея стилове е тяхната практичност: всеки елемент е плод на математически изчисления, всичко, което няма смисъл, е отхвърлено. Всички копчета са добре зашити, а джобовете са поставени така, че да е удобно да си пъхнеш ръцете си в тях.
Историята на Chanel No 5
"Дамският парфюм с аромат на жена" и днес е най-продаваният за всички времена. Автор на култовия аромат е руският емигрант Ернест Едуардович Бо - второ поколение парфюмер, баща му бил французин и работил за царския дом на Романови. Когато Коко Шанел го кани да създаде формула за първия й аромат, той представя 5 шишенца с мостри. Уханието в бутилка номер 5 печели сърцето й. Парфюмът е пуснат на пазара на 5.05.1921 г. И формулата на Chanel No 5 (включваща жасмин, иланг-иланг, майска роза, сандалово дърво и алдехиди) е революционна. Преди това парфюмите имали само моноаромат. Почтените жени носели такива с ухание на роза, а куртизанките слагали по-чувствени аромати като мускус и жасмин. Chanel No 5 разбива позицията на парфюма като показател за социално положение - вече както благочестивите съпруги, така и изкусителните любовници ухаят на едно и също.
Чантата "2.55" вдъхновена от манастира
В края на 1920-те години асортиментът от дамски чанти се изчерпвал до малки кесийки "ридикюл", които дамите държат в ръка. През 1929 г. Коко представя революционната кожена чанта с позлатена верижка, позволяваща да се носи на рамо. При създаването на модела Шанел се вдъхновява от ватираните войнишки чанти, както и от годините, прекарани в манастира в Обазин. Тъмночервената подплата напомня за монашеските обежди от онова време, а златната верижка е като онези, на които монахините носели ключовете си на кръста. Дизайнът е обновен и представен през февруари 1955 г. (оттам идва и името "2.55"). Оттогава външният вид на чантата е претърпял незначителни промени.
Каква е тя всъщност?
Човек не може да каже точно на колко години е, като я погледне. Тъмнокоса, загоряла, с високи скули, вирнат нос с широки ноздри, черни очи, блестящи като диамантени копчета. Кожата на ръцете й е мека, бяла и лъскава, но с тези мощни ръце тя може да подкове кон. Не си слага лак на ноктите, но винаги е с красив педикюр, обяснявайки, че краката най-изтощената от работа част от тялото и затова изискват по-специални грижа. Кльощавото й тяло е като рамка, върху която може да шие дрехи в пълно съответствие с прокламираните от нея постулати.
Обвинения в шпионаж
През 1940-те години племенникът на Коко Андре Паласе е пленен от нацистите. Шанел се опитва да го освободи, използвайки връзките си в германското посолство. Андре е пуснат, а Коко става любовница на германското аташе Ханс Гюнтер фон Динклаге през 1942 г.. Предполага се, че оттогава Шанел събира данни за Третия райх и дори се е опитвала да убеди Чърчил да преговаря с германците. След войната тя е обвинена в колаборационизъм и арестувана. През 1944 г., благодарение на покровителството на Чърчил, е освободена, но лишена от право да посещава Франция. Пускат я в родината й чак през 1953 г., а година по-късно тя възобновява дизайнерската си кариера.
Модно погребение
Коко Шанел умира на 87 г. от инфаркт в луксозния хотел "Риц", в който живее през последните 30 години от живота си. Погребението й е в църква "Мадлен" в центъра на Париж. Ковчегът й е украсен с хиляди бели цветя, а сред присъстващите са известни дизайнери като Ив Сен Лоран, Пиер Балмен и Кристобал Баленсиага.
Ето някои от златните съвети на Шанел:
* Колкото по-лошо вървят нещата на една жена, толкова по-добре трябва да изглежда.
* Няма грозни жени, има мързеливи.
* Жена, която не използва козметика, има твърде високо мнение за себе си.
* Основното за една жена е да работи непрекъснато. Само работата поддържа духа, а той от своя страна се грижи за тялото.
* Жена, която не носи парфюм, няма бъдеще.
* Жена с хубави обувки никога не е грозна.
* Природата ти дава лицето, което имаш на 20. Животът оформя лицето, което имаш на 30. На 50 получаваш лицето, което заслужаваш.
* Когато трябва да избираш между мъж и рокля, избери второто.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
