Управителят на БНБ препоръчва резерви и буфери в разчетите
Екзотичните идеи на Асен Василев за "бонус-донос" и "безплатен обяд" отпадат
Бюджет 2024 влиза в пленарната зала с планиран дефицит от 3% от БВП на касова основа и 2.9% на начислена. Министерството на финансите залага ръст на икономиката от 3.2%, а средногодишната инфлация да достигне 4.8%. Приходната част е намалена с 2,4 млрд. лева заради опасения, че таксата за пренос на руски газ няма да бъде събрана. Със същата сума ще бъдат свити и капиталовите разходи - до 9.98 млрд. лв. Новият дълг, който ще бъде взет, е под 11 милиарда лева.
Догодина се залага ръст от почти 29% на минималната работна заплата до 933 лв. Пенсиите ще бъдат увеличени с 11% от 1 юли. Увеличава се и максималният осигурителен доход до 3750 лв. От догодина работодателите ще плащат само първите два дни от болничните на служителите си.
Пред бюджетната комисия Асен Василев подчерта, че за разлика от предходните години, в които България е разчитала най-вече на взаимодействието си с другите европейски икономики, то сега все по-сериозен фактор става вътрешното потребление.
Предложенията на Асен Василев как да се харчат парите на държавата и данъкоплатците през 2024 г. срещнаха и критики, и похвали. С най-голямо нетърпение обаче очакват приемането на Бюджет 2024 кметовете заради заложените 1 млрд. лева за общински проекти. За първи път е ясно разписано и какви пари за капиталови инвестиции ще получат общините, както и за какво точно ще бъдат изхарчени.
След като финансовият министър спеши новите градоначалници, над 800 проекта от 255 общини бяха изпратени само за 24 часа, за да бъдат включени в разчетените за 2024 г. 1 млрд. лева. Василев обеща, че всички проекти, които отговарят на условията, ще бъдат "пуснати към парламента като приложение към бюджета". Целта е да се избегне съмнението, че пари ще се раздават на кметовете по партиен принцип.
Искането за финансиране от местната власт е за близо 2 пъти повече пари - 1,9 млрд. лева. Според министъра на регионалното развитие Андрей Цеков обаче това не е проблем, тъй като някои проекти ще се изпълняват до 3 г., каквото е и условието, поставено от изпълнителната власт.
Най-много пари иска Пловдив - близо 100 млн. лева, от които 76 млн. са за стадионите на местните отбори "Локомотив" и "Ботев" и около 20 млн. за реконструкцията на "Голямоконарско шосе", пише Economic.bg. На второ място е Столична община с претенции за 66 млн. лева, а на трето - Перник /35 млн. лева/. Бургас иска 22 млн. лв., Севлиево - 30 млн., Разлог - 22 млн. лв. Сред общините, които са с проекти за големи суми, са още Сливен /21 млн./ и Габрово /20 млн./ Списъкът обаче може да претърпи промени между двете четения на законопроекта за бюджета. Предвидено е той да бъде преразгледан еднократно от парламента до 1 март догодина.
Национални проекти
Над 1 млрд. лв. са заложени в Бюджет 2024 за изграждане на нови магистрални отсечки.
Х Най-голямата сума - малко над 300 млн. лв., е за започване на строителството на най-новия аутобан между Русе и Велико Търново, което ще стартира с отсечката Русе - Бяла.
Х Близо 234 млн. лв. са за магистрала "Хемус".
Х Близо 400 млн. лв. са заделени за скоростния път Видин - Ботевград.
Х 284 млн. лв. са предвидени и за довършването на магистрала "Европа".
Х 269,5 млн. лв. са предвидени за "Струма", а допълнителни 135 хил. лв. са за проектиране на ново ново трасе извън Кресненското дефиле в участъка от Симитли до Макариополско.
Х 3,2 млн. лв. са заложени за актуализация на идейния проект за изграждането на магистрала "Рила", която преди десетилетия бе лансирана и като част от забравения проект за "Супер Боровец". Аутобанът трябва да свърже магистралите "Хемус", "Струма" и "Тракия".
Х 60 млн. са за основните ремонти на тунелите "Правешки ханове" и "Топли дол".
Х 1,3 млн. лв., са предвидени за проект за бъдещо разширение на магистрала "Тракия" в участъка между София и Пловдив.
Х Над 285.8 млн. лв. е заложената сума за новия подвижен състав, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост.
Х Над 20 млн. лв. са предвидени за 10 нови локомотива.
Х Вторият етап на рехабилитацията на жп линията Пловдив - Бургас получава над 149 млн. лв.
Х ЖП участъкът Волуяк - Драгоман получава над 89 млн. лв. Той е част от жп линията София - Драгоман - сръбска граница.
Х С около 41 млн. лв. се финансира възстановяване на проектните параметри по железопътната линия Русе-Варна.
Х Големи жп проекти, финансирани по оперативни програми, получават общо 37 млн. лв. за съфинансиране. Те се разпределят за участъците Костенец - Септември, София - Елин Пелин, София - Волуяк.
Май няма да има данъчни промени
Екзотичните идеи на Асен Василев за по-голяма данъчна събираемост май ще останат за друг път. ГЕРБ и ДПС са вкарали свои предложения между двете четения на промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Х Таванът на плащанията в брой се запазва на 10 000 лева вместо да падне на 5000, както искаше финансовият министър.
Х Схемата "Бонус-донос" отпада.
Х Изглежда, че предложението ресторантите с повече от 1 звезда да плащат заплати само по банка, също няма да мине. Опасенията са, че то може да противоречи на Конституцията. Същото важи и за предложението работодателите с над 100 служители на краткосрочна сезонна работа (основно заведенията) да плащат заплати само по банка.
Х Да отпадне идеята касовите бележки да се използват за данъчни облекчения.
Х ГЕРБ и ДПС са против облагането на бакшишите
Х Да отпадне идеята НАП да може да определя по свое усмотрение дали един договор е трудов, или граждански и да може да налага санкции върху граждански договори, които тя приема за трудови.
Х Да отпадне идеята на Асен Василев за "безплатен обяд". "Подобна мярка има въведена само в Република Северна Македония, но няма въведена в нито една държава членка на ЕС", посочват от ДПС.
Х Ставката за ДДС на ресторантьорите ще се запази на 9%. Чуха се и призиви за удължаване на срока за действие на нулевата ставка по ДДС за хляб и брашно, възможно е да има и още предложения за преференции за отделни сектори.
Х Не е ясно дали ще бъде прието от следващата година да влезе в сила допълнителният глобален данък за големите компании с приходи от над 750 млн. евро. В България такива са 589 дружества, от тях 5 са национални, 309 са с крайни дружества майки в ЕС, а 280 - извън ЕС.
Критики за голямо харчене и липсата на буфери
Ще бъдат ли достигнати заложените приходи в Бюджет 2024, не е ли конструиран той през розови очила и не са ли прекалени харчовете, за които е планиран 3% дефицит? Това са част от критиките към проекта на Асен Василев.
Според някои анализатори, ръст на икономиката от 3.2%, заложен от министерството на финансите за 2024 г., едва ли ще бъде реализиран. Само преди ден Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ ревизира прогнозата си за ръст на икономиката ни за 2024 г. от 3,2% на 2,8 на сто. МВФ очаква нарастване с 3,2 на сто, докато през април залагаше на 3,5 на сто, а есенната прогноза на Европейската комисия е за увеличение на БВП с 1,8 на сто за 2024 г.
3-процентният дефицит е неприемлив и за управителя на БНБ Димитър Радев. "Трябва да бъде заложен ясен тренд да се намали дефицитът в тригодишната прогноза - нещо, което ние не виждаме", обясни Радев, цитиран от БНТ. По думите му, именно заради прекалено високите разходи спрямо приходите в бюджета инфлацията има предпоставка да расте, вместо да намалява. Така се получава разминаване между провежданата политика от БНБ по отношение на парите и тази на министерството на финансите по отношение на бюджета.
В тази връзка управителят на БНБ Димитър Радев предложи две мерки. Първата е да бъде заложен буфер от 10% от всички планирани разходи през 2024 г. И те да бъдат похарчени през последното тримесечие на следващата година, ако бъдат изпълнени заложените приходи в бюджета. Второто предложение е да бъде увеличено минималното ниво на фискалния резерв. За 2024 г. е заложено това ниво да бъде 4,5 млрд. лв., но ако от тях бъдат извадени парите от Сребърния фонд (който е за изплащане на пенсии), ще останат пари, достатъчни за бюджетните разходи за половин месец. Според Димитър Радев резервът трябва да покрива разходите поне за два месеца.
Любомир Дацов от Фискалния съвет препоръча да се разработи ясен и конкретен план за намаляване на бюджетния дефицит, към момента планиран на 3% от БВП в 3-годишен план.
"Не споделяме тази философия за 3% дефицит като "новото нормално", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. По думите му, в средносрочна прогноза дългът няма да остане 21% към БВП, а ще стане 28%, а над 32 милиарда ще отидат в нереформирани и нефункциониращи системи. Голяма опасност освен това е и, че не се виждат реални буфери в бюджета, каза още Велев.
Любослав Костов от КНСБ отчете като основен обвързването на минималната работна заплата със средната (по закон МРЗ е поне 50% от средната заплата - бел.ред.), което ще влезе в сила от 1 януари 2024 година. Редица сектори обаче остават недофинансирани, като следва да се работи по повишаване на техните възнаграждения, е мнението на синдикалиста.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
