Експертите са моторът в работата на МФ,казва съветникът в служебното правителство, бивш финансов и здравен министър Кирил Ананиев
Най-тежкият момент по време на прехода беше кризата през 1996-97 г.
- Г-н Ананиев, наскоро чествахме 145 г. от основаването на Министерство на финансите у нас. От позицията Ви на професионалист с 43 години трудов стаж, от които 37 са в МФ, каква е ролята на институцията за държавата?
- Беше вълнуващо тържество. Имаше много млади хора, готови да участват в управлението на финансите на държавата. Бяха почти всички живи министри на финансите, представители на изпълнителната и на законодателната власт. Обменихме мнения за добрите и лошите практики, които са се случили през годините и обсъдихме най-важните предизвикателства пред държавата в областта на публичните финанси.
Сега на въпроса Ви: по Конституция всички министерства имат равен статут. Но оценявайки държавния, обществения интерес и най-вече публичните потребности, МФ играе водеща роля сред останалите административни органи на изпълнителната власт. Неслучайно през 1879 г., когато княз Александър I Батенберг създава първото българско правителство, с Указ номер едно е сформирано Министерството на финансите. На МФ е възложено да съставя проектобюджета на държавата, да следи за неговото изпълнение, както и да поддържа финансовата и фискалната стабилност. Тези функции на МФ в крайна сметка гарантират устойчивостта на публичните финанси. Експертите от МФ познават задълбочено цялата нормативна уредба, която се прилага от другите министерства и ведомства,
- както и техните приоритетни политики
цели, проблеми и предизвикателства. По този начин те подпомагат бюджетния процес на ведомствата и техните бюджети стават неразделна част от държавния бюджет, при спазване на програмите на съответните правителства и одобрената фискална и макроикономическа рамка. Екипната работа на органите на изпълнителната власт води до постигане на поставените цели, но с гаранции за поддържане на фискалната стабилност на държавата и доброто управление на публичните финанси. От тази гледна точка аз мисля, че МФ има водеща роля и това не е само в България, а в целия свят.
- Бихте ли назовал поне 5 финансови министри, които ще останат записани със златни букви в историята на страната ни?
- Въпросът е деликатен. С повечето от министрите съм работил добре, професионално и търсейки най-вярното за България. Имало е какво да науча от тях. Надявам се - имало е и нещо, което те да научат от мен. По тази причина не бих искал да назовавам имена. Но истината е, че след голямата криза през 1996-97 г., всички министерства на финансите и техните ръководители провеждаха правилна и принципна политика по отношение на запазване на финансовата дисциплина на държавата и възстановяване на фискалната стабилност и устойчивостта на публичните финанси. Има обаче изключения и мисля, че всички, особенно през последните няколко години, ги видяхме. Вярвям, че при едно следващо редовно правителство ще се върнем на правилния път.
- Кой беше най-тежкият момент в МФ по време на прехода?
- Кризата през 1996-97 г. Тогава трябваше да се вземат тежки решения. Знаете, че след този период ние въведохме Валутния борд. Много се радвам, че заложеното като програма за промяна в управлението на финансовата политика и на публичните финанси, се изпълняваше стриктно и последователно от всички министри през следващите 20 - 25 години. Тогава държавата беше изпаднала
- в невъзможност да обслужва държавния дълг
Екипността на правителствата не подцени общия приоритет. И поради това успяхме за един сравнително недълъг период да се върнем към устойчивите показатели в развитието на финансите и икономиката като цяло.
- На 15 февруари 1997 г., три дни след назначаване на служебното правителство на Стефан Софиянски от президента Петър Стоянов страната ни взема решение за въвеждане на Валутния борд. Как Вие, заедно с финансовия министър Красимир Ангарски решихте въпроса за влизане в борда?
- Не беше лесно. Защото знаехме пред какви ограничения и трудности трябва да се изправи държавата, за да можем да се върнем към нормалността. Бяха предприети редица рестриктивни мерки, които в определена степен в първите години създадоха проблеми във функционирането и управлението на финансовата система. Разбира се, правителствата поеха рисковете и негативите, постъпиха отговорно. А мерките в никакъв случай не бяха популярни. На базата на тази по-стриктна финансова и икономическа политика в крайна сметка постигнахме необходимите резултати.
- Как се правеха бюджетите в началото на века и как сега?
- Ще Ви разкажа случай от края на миналия век. След като завърших висшето си образование бях разпределен в МФ. Беше ми възложено да се занимавам с финансирането на образованието - сериозен отрасъл с нормативни актове, наредби, указания, закони, окръжни (тогава бяха няколкостотин) и аз трябваше да ги познавам добре. Всеки от експертите защитаваше бюджетите, за които отговаря пред своя ръководител. Тогава бяха управления с началник.
- Моето управление беше "Държавни разходи"
И когато отидох да защитавам бюджета на отрасъл "Образование", събрах всичките си бумажки и започна тежък, но много отговорен разговор - по политики, по цели, резултати, по отделни дейности и разходни параграфи и т. н. Това бяха няколкочасови разговори за всяко едно министерство. За да направим този бюджет, ние трябваше да познаваме системата отвътре. Бях посетил повечето училища, за да видя какво има в мазето, на тавана, в какво състояние са класните стаи, физкултурните салони. Това го казвам от гледна точка на пирамидата, по която се правеше бюджетът. В основата бяха експертите. Министрите провеждаха политиката, която беше записана в управленската програма на държавата. Но в крайна сметка моторът за изпълнение на тази програма бяха експертите. И тук бих се обърнал към настоящите и бъдещите ръководители в отделните министерства: не забравяйте, че двигател на много от необходимите промени, е експертният състав. На тези специалисти трябва да се обърне сериозно внимание - за обучение, за кариерно израстване, използване на различни форми на стимулиране и т.н. Защото когато днес някой произнесе думата "чиновник", винаги има негативно отношение към тези хора. А не е така.
- Как приключи Вашият пръв разпит като експерт?
- Имаше неща, които бяха възприети като обективни и необходими. Но при сглобяване на бюджета на държавата не всички обективни искания можеха да бъдат удовлетворени. Това налагаше да преструктурираме приоритетни политики в рамките на няколко години. На базата на оценката на това, което съм докладвал, се преценяваше кое трябва
- да започне незабавно, защото е крайно необходимо
и кое може да допълва важните приоритети в течение на 2 или 3 год. Мисля, че в последните няколко години има определено нарушение в механизма на бюджетиране. Малко техничарски превърнахме бюджетирането на държавата. Сега на базата на определени политически решения се казва: заплатите ще бъдат индексирани с еди колко си процента, издръжката ще бъде увеличена според размера на инфлацията и т.н. И така бюджетарите (не само в МФ), се превръщат малко или повече в технически изпълнители.
А бюджетирането е философия и наука, като експертизата се гради с десетилетия. Затова е необходима политика по обучение и непрекъсната квалификация на експертния състав, който е дясната ръка на ръководството на министерството.
- За финансовия министър Симеон Дянков бюджетът на държавата беше сравнен с постна пица. Как тя стана пищна по времето на управлението на Владислав Горанов?
- Не обичам такива сравнения. Правенето на бюджет е свързано с икономическия цикъл на развитие на икономиката. Когата икономиката е в затруднение, държавата трябва да излезе на преден план с по-сериозно финансиране, за да може да компенсира препятствията пред икономиката. А когато икономическият растеж е добре, хубаво е държавата леко да се оттегли от тези процеси. За да може да натрупа необходимия финансов ресурс и когато се наложи тя отново да излезе, за да се парират резките движения надолу и нагоре в публичния сектор и икономиката. Така, че
- сигурно Симеон Дянков е имал своите аргументи
Макар, че по мое и по мненията на други хора можело е да се премине с по-лек преход през този период. Не съм убеден обаче, че точно при г-н Горанов е имало разхищения с бюджетни средства, за периода, когато е бил министър на финансите. Той спазваше политиката за запазване на фискалната стабилност на страната.
Ще Ви припомня един труден период за мен. Бях зам.-министър на финансите, след което поех поста на министър на здравеопазването и след това се наложи да се върна обратно като министър на финансите през 2020. Беше сложен период, тъй като встъпването ми в МЗ съвпадна с пандемията от Ковид 19. Сблъскахме се с нещо, което не беше преживяла не само нашата страна, но и целия свят. Стараехме се да предприемем мерки, които в най-голяма степен ще съхранят здравето на хората. Не казвам, че са били най-правилните, но е факт, че ЕК и СЗО оцениха дейността на нашата държава като адекватна. Освен това пред МЗ стояха задачи, свързани с изграждането на информационната здравна система, със Спешната помощ, с ТЕЛК системата. Направихме две големи Кръгли маси по отношение на промяната на механизма за финансиране на здравеопазването, в което беше представен опитът на европейските държави, съобразен с националните традиции. Бяхме подготвили нормативната уредба за нов модел на финансиране на здравеопазването.
- Всичко беше готово, но не се случи
Казвам това, защото ние предначертахме мерките за пандемията и в същото време аз трябваше да се върна в МФ и да осигуря необходимия ресурс за тяхното изпълнение. Беше тежко. А времето, поставено ми като срок от премиера, се измерваше в дни, не в седмици. Успяхме да направим актуализация на държавния бюджет и се справихме.
- Кога е бил най-високият кредитен рейтинг на България?
- Нескромно от моя страна, но по времето когато бях министър на финансите се наложи да правя сериозна емисия на външния пазар. Тя беше изключително успешна. Обикновено когато се емитират държавни ценни книжа, държавата плаща лихва на купувачите на ДЦК. За България това беше емисия, в която на нас ни плащаха лихви. И това стана Емисия на годината в целия ЕС.
- С кой шеф на БНБ Ви беше най-трудно и с кой най- лесно да работите?
- С всички съм работил добре. Знаете, че след приемането на Валутния борд, функциите на БНБ се ограничиха по отношение на финансирането на държавния бюджет, но ние имахме добра координация по отношение на функциите на двете институции. Мога да кажа, че
- с управителя на БНБ Димитър Радев
работех професионално и в интерес на държавата. С него сме състуденти от Икономическия институт в София. По разпределение и двамата бяхме приети в МФ. По времето на управлението на г-н Иван Костов станахме заместник-министри на финансите. След това той отиде в МВФ, аз останах с правителството на Царя като зам-министър. И много се радвам, че след натрупване на този богат опит в международните финансови институции, той се върна като управител на националната банка.
С Димитър Радев имаме интересен момент при приемането ни като млади специалисти в МФ. Това е пример за стимулиране на младите хора. Двама-трима достойни финансисти тогава починаха за кратък период от време и това наложи в МФ да влязат млади хора. Говоря за 1980 г., тогава в министерството нямаше по-млад човек от 40 - 45 г. Министър беше Белчо Белчев. С голямо удовлетворение ще кажа името на моя най-добър учител - Никола Бабамов. И до ден днешен се чуваме, дължа му много. Той беше ръководител и на Димитър Радев, който бе в отдела за общините, а аз в държавните разходи.
Бабамов идваше при мен и казваше: "Кирчо, виждам че имаш желание да напредваш в материята. Но внимавай, твоят колега Димитър Радев, който има по-големи от твоите амбиции, да не те изпревари". След малко отива при Митко и му казва абсолютно същото. А ние сме приятели, споделяме си с усмивка, но бяхме убедени, че желанието на нашия ръководител е било да ни даде допълнителен стимул да вървим напред в израстването ни като експерти.
- Как ще коментирате темата, свързана с еврото и България?
- Още с подписване на договора за присъединяването ни към ЕС сме поели този ангажимент. Това е един от кохезионните механизми на Европа. Виждате, че в последно време върви сериозна хармонизация във всички сектори, в т. ч. и в нашия финансов сектор. Имах щастието като министър да участвам в разработването на редица документи, изискуеми за нашето присъединяване към Еврозоната.
Определено напредваме. Изпълнили сме всички критерии с изключение на ценовата стабилност
- или по-простичко казано инфлацията
Икономическият цикъл и в България, и в Европа върви натам: има тенденция към намаляване на инфлацията. Цялото ни законодателство, свързано с европейските норми и изисквания, също ще бъде обект на наблюдение от ЕЦБ и ЕК. Предстои приемането на още няколко закона от Народното събрание, с което ще хармонизираме нашето законодателство с европейското. Надявам това да е скоро. Рисковано е да назова конкретната дата. Но предполагам, че тя ще е 1 януари, 2026 г.
- Ясни са някои от предложенията за бюджета за 2025 година - още социални помощи, ръст на икономиката, вдигане на линията на бедност от 526 на 638 лв., растеж на БВП до 3 процента. Очаква се забавяне на растежа на публичните инвестиции, но увеличаване на частните такива. Вие сте съветник в МС и вероятно тези акценти са консултирани с Вас. Но все пак: как ще ги коментирате?
- Най-важно е, че за следващата година ще има сериозна промяна в механизма на съставяне на бюджетите на европейските държави. Досега ние правехме конвергентна програма, Национален план за реформи и средносрочна бюджетна прогноза в рамките на 3 години. Негативни процеси има не само в България, но и в останалите държави - проблеми с високите дефицити и държавни дългове. Редица европейски държави вече имат дългове от по над 100% от БВП. ЕК въвежда нов механизъм на структуриране на бюджетите. Конвергентната програма се заменя и от 2025 г. държавите членки трябва да подготвят средносрочен структурно - фискален план, който се различава и като времетраене - за не по-малко от 4 до 7 години. Тоест, търси се устойчивост в бюджетното планиране. Съдържателно също има сериозни различия. От тази гледна точка ние сме помолили срокът, който е предвиден до края на септември, да бъде удължен - да представим първия си средносрочен структурно-фискален план до края на октомври или до края на годината. С оглед на това, че нашата бюджетна процедура завършва в този период от време. Мен обаче ме притеснява обстоятелството, че не е стабилна политическата ситуация в страната. Ще има многостранно наблюдение на изпълнението на този план. И всяко едно отклонение ще бъде подложено на контрол от страна на ЕК. При досегашната средносрочната бюджетна прогноза най-важна беше първата година. Но има редица фактори, които биха довели до значително изменение на показателите, които сме заложили през следващите две години. Сега се търси стабилност от ЕС . За мен всеки един бюджет е баланс на приоритетите на съответното правителство, което ще го изпълнява. Нито трябва да се подценяват социалните разходи, защото имаме необходимост от догонване на средните доходи във всичките им форми и спрямо средните стойности в ЕС, нито пък да забавяме основния стимулатор на икономическия растеж - инвестициите. Този баланс е изключително важен. Те не трябва да бъдат противопоставяни. В момента имаме нужда от вдигане на пенсиите, от подпомагане на социално - слабите хора. Трябва да направим така, че българите да живеят достоен живот. В същото време обаче, за да може това да се предостави от държавата, е необходимо икономиката ни да работи. В основата на добрия икономически растеж са инвестициите. Понякога се налага да променяме бюджета, за да засилим някои социални разходи за сметка на съкращаване на инвестициите. Тук отново трябва да се търси внимателен баланс. Правенето на бюджета е изкуство и наука. Трябва баланс, в който да осигуриш развитието на всички системи на базата на основните им приоритети. За мен един от основните приоритети винаги са били общините. При всички тях - 265 на брой, има финансови проблеми, свързани с децентрализацията.
- Банално, може би, но Вие лично за каква България, мечтаете?
- Искам да имаме държава, в която българите да живеят в Родината си. Което означава, че България трябва да осигури необходимите условия, за да може сънародниците ни да намират реализация тук, на територията на РБългария. С всяка измината година условията на живот да се подобряват и да се връщат хората у дома. Една голяма част от напусналите страната ни са с висока квалификация, с невероятни научни постижения в света. Искам тези хора да живеят и раждат децата си в България. Но никой няма да дойде заради голямата любов. Те ще дойдат за лятото и зимата - за море или за ски. Ние трябва да им създадем условия. Да реализират капацитета си тук, а не в друга държава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
