"Не очаквах толкова голяма подкрепа от българите, горда съм с бронза." Това каза носителката на един от българските олимпийски медали - иранката Кимия Ализаде. Тя финишира трета в състезанието по таекуондо за жени до 57 килограма и спечели.
"Аз съм Кимия. Нямах време покрай подготовката за олимпийските игри да науча добре българския език, но сега може би ще имам. Чест е за мен, че нося първия медал за България в този спорт. Знам колко много деца ме гледат и е отговорност да бъда пример за тях. Дано съм успяла да ги накарам да вярват в себе си".
В последната си битка Кимия се изправи срещу сънародничката си Нахид Киани. "Не е лесно срещу иранка. Но това е спорт и направих най-доброто за България. Приех го просто като спортно състезание. Не завърши както очаквах, защото исках златото, но в спорта се случва така. С Нахид сме приятелки, но трябваше да се боря за треньора, за федерацията ми и за българите. Медалът е отборна работа, не само плод на моите усилия".
Освен бронзов медал от Олимпиадата в Париж Кимия има броз и от предходна олимпиада - тази в Рио де Жанейро през 2016 година, когато се състезаваше за отбора на Иран. Тогава тя се превърна в звезда, защото това бе първият олимпийски медал за родината й, спечен от жена.
Кимия има общо шест златни медала на национално ниво, един на Младежките олимпийски игри през 2014 г. и един на Световното за младежи същата година. Зад гърба си има и
бронзов медал от Световното първенство в Челябинск през 2015 година, сребърен медал от Световното първенство в Муджу през 2017 година, както и златен медал от Европейското първенство в Белград по-рано тази година.
Освен с различните си спортни постижения, Ализаде е известна и с вдъхновяващата си история. Родена е на 10 юли 1998 г. в провинциалния град Карадж, в близост до Техеран, Иран. Има както ирански, така и азербайджански корени. Започва да тренира таекуондо в детството си, когато й се налага да пътува по два часа в едната посока, за да стигне до залата за тренировки. Треньорът й Махру Комрани, с когото работи до днес, забелязва таланта й, а тя обича да впечатлява него и родителите си. Това е достатъчна предпоставка за успехите, които идват много скоро. Тя не спира тренировките дори когато се налага родителите й да се преместят в малък град до Карадж, което значително удължава пътя й до залата и й отнема толкова много време, че често успява да пише домашните си за училище чак през нощта.
На 10 януари 2020 г. обявява, че напуска Иран и няма повече да се състезава за родината си.
Причината, която изтъква, е несъгласие с политическия режим в страната й, който определя като лицемерен и потиснически. С това тя става повод за гордост на много свои сънароднички. В изявлението си Кимия казва, че не иска нищо повече от "таекуондо, сигурност и щастлив, здравословен живот". Добавя още "Аз съм една от милионите потиснати жени в Иран, с които си играят от години. Носех всичко, което ми казваха да нося. Повтарях всичко, което ме караха да казвам". В месеците преди нейното дезертиране редица известни ирански спортни фигури също решават да напуснат страната или да спрат да я представляват. Въпреки всичко обаче, Кимия казва, че обича родината си и близките си, останали там. "Аз съм дете на Иран. Но сега съм тук и пращам много любов на семейството ми и феновете в Иран. Аз ги обичам и искам да им благодаря за подкрепата".
След като напуска родината си, Ализаде има желание да се състезава за Германия, но в крайна сметка това не се случва. На Олимписйките игри в Токио през 2020/2021 година е част от отбора на бежанците. Своето участие в турнира иранката започва обещаващо, като побеждава първата в ранглистата Джейд Джоунс от Великобритания, но след това губи битката за бронзов медал.
Освен като пример за отдаден елитен спортист, Кимия е и модел за подражание на много жени по света, най-вече в роден Иран. "След първия ми международен медал осъзнах, че мога да правя неща, които никой друг не е правил преди", казва тя пред Financial Times. "Твърде много медали липсваха в женските спортове и аз си помислих, че съм способна да ги постигна. Моите постижения помогнаха на децата да повярват в себе си, а семействата вече са по-благосклонни към спортуващите момичета". Значимостта й е призната на международно ниво, а през 2019 г. е включена в списъка със 100-те най-вдъхновяващи и влиятелни жени от цял свят на Би Би Си.
През пролетта на тази година Кимия получи българско гражданство и започна да се състезава за страната ни. Преди това тя е имала предложения и от Белгия и Холандия, но решава да дойде тук. "Чувствах се като у дома си и много ми хареса топлото посрещане. Тук е моят втори дом, искам да представям България в състезанията си оттук нататък".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
