Катедралата в Севиля крие тайните на Колумб

* Пет жени отварят вратите на генуезеца към голямото пътешествие

* Дневниците на тамплиерите ли са помогнали на мореплавателя да стигне до Новия свят?

Едър, червенокос и червенобрад мъж, със сини очи и внушителна осанка, облечен в бяла римска туника и наметка. На рамото му седи детето Иисус със земното кълбо в ръце и му показва пътя. Нетипичната за готически храм фреска е изрисувана от анонимен автор в главния параклис на катедралата в Севиля. Изобразен е Христофор Колумб - тъкач от Генуа, мореплавател, чийто живот е преплетен с тайни и парадокси.

Точно до фреската е саркофагът му. Носят го на раменете си четирима крале, обвързани с живота на Колумб - отпред са Кастилия и Леон, в задната част - Навара и Арагон.

Защо на генуезеца, който дори не е бил религиозен, е оказана честта последният му дом да е във великолепната катедрала "Санта Мария де ла Седе" - третата най-голяма в Европа след "Свети Петър" в Рим и "Сейнт Пол" в Лондон, а саркофагът му да е в Capilla Mayor (големият параклис), правен почти век от полихромно дърво и много злато?

Казват, че кръстът на катедралата е изработен от първото злато, докарано от Колумб от Америка.

Благодарение на него несметните богатства на Новия свят потичат към Испания. Само в севилския храм има 3 тона злато и седем тона сребро, претворени във фигури на ангели и светци, в разпятията, украсяващи най-големия олтар в света, в даровете и обредните чаши, отрупани с диаманти, рубини, сапфири, бисери.

От една единствена перла, която се смята за най-голямата в света, е изработен ангел, поставен върху короната на Светата Дева.

Заедно с по-малката на Младенеца тя се изнася под строга охрана само по време на шествието за "Успение Богородично".

В сумрака на църквата се пазят реликви, сред които стъкленица с пръсти на светци и ръката на света Тереза, която Франко носел навсякъде със себе си.

В Кралския параклис е нетленното тяло на Фердинанд III Кастилски, завзел Севиля от маврите в края на XIII век.

Стените са украсени с безценни картини на Мурийо /ученик на Микеланджело/, Веласкес, Франсиско де Сурбаран и Гоя.

Пищността и богатството изразяват безпределното могъщество на католическата църква, пред което обикновения човек е нищожество.

Козове в ръкава

Тъкачът от Генуа успява не само благодарение на своята находчивост и невероятен късмет, но и на пет жени му, които му отварят вратите. Първата му съпруга Фелипа, която ражда сина му Диего, е от висшите кръгове на португалския кралски двор. Баща й имал корабостроителница, бил мореплавател, а след неговата смърт тъщата дава на Колумб морските му карти. Фелипа умира рано и Христофор среща Беатрис - придворна дама, която му ражда син Ернандо. Тя не може да стане негова законна съпруга, защото католическата църква забранява втори брак, дори на овдовелите. Благодарение на Беатрис Колумб успява да стигне до кралицата - Изабела Кастилска, която заедно със своя съпруг Фернандо Арагонски е сложила край на арабския халифат на Иберийския полуостров, за да се възцарили империята на католическите крале.

Колумб търси пари, за да открие морския път от Европа до Индия. След завладяването на Балканите и Близкия Изток от Османската империя, пътуването на керваните по Пътя на коприната става почти невъзможно, затова започнали да измерват богатството не в злато, а в торби черен пипер.

Но проектът на Колумб вече е отхвърлен от португалския крал Жуау II, след като астрономи и картографи се усъмняват в точността на изчисленията му. Английският крал Хенри VII също му е отказва пари.

Амбициозната Изабела обаче го изслушва внимателно. Тя отчаяно се нуждае от средства, за да реализира плановете си за обединена Испания, която да се превърне в могъща империя. Кралицата организира среща с първите хора в държавата в тайна стая в "Санта Мария де ла Седе". По времето, когато катедралата е била джамия, там е бил михрабът - ниша в стената, показваща посоката към свещения камък Кааба в Мека. На срещата са поканени кардинали, благородници и най-богатите андалуски търговци и банкери. В крайна сметка те решават да развържат кесиите си за златото, нужно за експедицията на Колумб. А Изабела отваря личното си ковчеже и дава на мореплавателя накитите си.

Конспирациите

Как хитрият генуезец е успял да убеди не само кралския двор, но и банкерите да дадат пари за идеята му - историята мълчи. Според една от конспирациите, Колумб е разполагал с карти и дневници на мореплаватели, които вече са достигнали до Новите земи и са видели златните градове там.

Днес учените имат доказателства, че Колумб не е първият европеец, стигнал до американския бряг. Според историчката Мария Лара Мартинес, тамплиерите са стигнали до Америка около два века преди него. На 13 октомври 1307 г. рицари отплават с 12 кораба от френското пристанище Ла Рошел, за да се спасят от гоненията на Филип IV. Никой повече не видял платната с червени кръстове. Една от версиите е, че в крайна сметка те са останали в Португалия. От географските им познания по-късно се възползвал Васко да Гама, който в самия край на 15 век открива морския път до Индия. Но Колумб също се е подвизавал в Португалия и е възможно да е бил запознат с карти на тамплиерите, да е чел дневниците им, в които са описвали как местните събират злато по брега и плащат с него.

Обещание, че вложените в експедицията пари ще се възвърнат многократно ли е бил козът, убедил търговците и банкерите от Севиля да инвестират в мисията на Колумб?

Първата експедиция с 90 осъдени на смърт

На 3 август 1492 г. от пристанището Палос де ла Фронтера тръгват три кораба. Флагманът "Санта Мария" е дълъг едва 21,4 метра, но негова закрилница е Светата Дева - покровителка на катедралата в Севиля, чиято статуя е на носа. Другите два са каравелите "Ниня" и "Пинта".

Преди това Колумб е преодолял още едно препятствие - никой не искал да плава с "лудия" генуезец, затова се наложило Изабела и Фернандо да освободят 90 осъдени на смърт, които да се качат на корабите. В крайна сметка те стигат до Куба, като островът е обявен за част от Западните Индии. След няколко месеца Колумб се завръща с 18 оцелели. Посрещнат е с почести, произведен в адмирал, вицекрал и несменяем губернатор на новооткритите земи.

През следващите години до 1504 г. прави още три експедиции. Всичко, което се случва по време на тези пътувания, описва в бордовите си дневници. Те са подарени на краля от сина му Ернандо, който поставя срещу това условие да бъде погребан в катедралата. Сега документите са част от Архива на Индиите в Севиля, в който се пазят над три милиона ценни ръкописи от времето на конкистадорите до края на 19 в. Говори се, че най-ценните записки на Колумб, който пръв описва смущения на компасите в Бермудския триъгълник, са засекретени в библиотеката на Ватикана.

Тленните останки на Ернандо пък са помогнали на изследователите да докажат, че прахът в саркофага действително е на Колумб. Спекулациите са, че след като Карл V изпълнява последното желание на мореплавателя останките му да бъдат пренесени в Нова Изабела - днешния Санто Доминго, столицата на Доминикана, където за пръв път стъпва на американския бряг, те не са върнати обратно. ДНК тест на праха в Севиля обаче показва големи съвпадения с този на Ернандо и доказва автентичността му.

На мореплавателя, който донася в Европа тютюна, захарната тръстика, каучуковото дърво /което всички познаваме като домашния фикус/, но и сифилиса и проправя пътя към златото на ацтеките, са отнети обещаните титли. Той умира през 1506 г. в Севиля - не в бедност, но не и в слава. А хората, които тръгват към Новите земи след него, пренасят там едрата шарка, която унищожава цели цивилизации.

Колумб обаче променя представите за света и това е изразено в монумента за могъществото на Испанската империя, издигнат в Севиля. Той е базиран на оставения от римляните - двете колони на Херкулес, символизиращи скалите от двете страни на Гибралтарския проток, а между тях лента с надпис ULTRA + - това е краят на света. В испанската версия вместо лентата между колоните е корабът на Колумб, изписани са имената на Изабела и Фернандо, а отгоре стои лъв, стъпил върху земното кълбо.

Снимки: Даниела Денева