* Родената преди 148 г. холандка Маргарет Зеле превръща живота си в легенда, която пали въображението и днес
15 октомври, 1917 г. На разсъмване в двора за екзекуции на затвора "Сейнт Лазар" в Париж се появява красива жена, облечена като за прием - с луксозни обувки, великолепна бисерносива рокля, синьо манто, обшито с кожи, дълги ръкавици с маншети и шапка с воалетка. Минава с елегантна походка през групата войници и изпраща въздушни целувки на всички, дори на свещеника, двете монахини и министъра, дошли специално за случая. Отказва да й завържат очите и хладнокръвно гледа палачите си - 12 души наказателен взвод. Изстрелите отекват, един-единствен куршум улучва сърцето на красавицата. Това е краят на обвинения в шпионаж в полза на Германия агент H-21. Но се раждат легендите за Мата Хари - една от най-загадъчните личности на 20-ти век, вдъхновила над 250 книги, театрални пиеси, мюзикъли. Първият филм се появява само три години след разстрела й. През 1931 г. в образа й се превъплъщава Грета Гарбо, а по-късно и Жана Моро.
Коя е тази загадъчна жена, привличала неустоимо мъжете и наистина ли е била шпионка? "Стандарт" представя пет мита за най-известната парижка звезда на нощния живот, първата стриптизьорка, която и до ден днешен разпалва въображението.
Мит номер 1: Дъщеря на махараджа и баядерка
Животът на Мата Хари е изпълнен с митове, някои от които създава тя самата. Защото е открила, че една от тайните на съблазняването е красивата легенда - екзотичната птица е много по-интересна от домашната гъска. Освен от красивото й лице, мъжете са привлечени още повече от необичайното й име - Мата Хари, което означава "Окото на деня" на индонезийски език. Към него върви и екзотичната й история - също измислена. За себе си тя разказва, че е родена в Индия и има кралски корени - извънбрачно дете е на махараджа или че баща й бил брамин, а майка й - баядерка, изпълнявала "свещените танци" само пред посветени в тайнствени храмове. Твърди, че тя самата е израстнала в източен манастир, възпитавана от храмовите жрици, които я въвели в тайнствата на еротичните танци и Кама Сутра.
За тази легенда помага и външният й вид. Макар че е холандка, родът й произхожда от древногерманското племе фризи, които се отличават с високия си ръст. Самата тя е висока около 1,80 м. За разлика от русолявите си сънародници, е тъмноока, със смолисточерни коси и смугла кожа.
Всъщност истината е много по-прозаична.
Родена е в Леуварден, Холандия, на 7 август 1876 г. с името Маргарет Гертруда Зеле. Баща й - Адам Зеле, е шапкар, мечтаещ да изглежда като богат човек, затова носи две верижки за часовник на ръката си, макар че няма нито един. Майка й е домакинята Анти ван дер Мейлен. Проблемите започват, когато Маргарет е 13-годишна. Баща й банкрутира, инвестирайки всичките си пари в петролната индустрия. Семейството се премества в малка къща, в беден район и Адам заминава да търси работа в Амстердам, или по-скоро бяга от отговорностите си с по-млада жена, като оставя Анти да се грижи сама за четирите деца. Това я изтощава до такава степен, че тя се разболява и умира, когато Маргарет е на 15 години. Децата са изпратени да живеят при роднини. Маргарет е оставена под опеката на нейния кръстник - г-н Висер. Той решава да я изпрати в училище за детски учителки. Директорът обаче започва да я ухажва и когато избухва скандал, момичето е помолено да напусне училището. Тогава отива да живее в Хага при чичо си. Този живот обаче е много скучен за нея. Прочита в местния вестник обявата на офицер, който е на служба в Индия и си търси съпруга. Пише му, срещат се, женят се и заживяват на остров Ява.
Рудолф Маклеод е от стар шотландски род, 20 г. по-стар от Маргарет.
На брега на океана в огромна луксозна къща съпругата на офицера има на разположение 12 прислужници. Но Рудолф се оказва алкохолик, бие жена си, има дузина извънбрачни деца, трупа дългове, а на всичкото отгоре я заразява със сифилис.
През 1899 г. се случва трагедия, която преобръща живота на Маргарет. Когато в пристъп на гняв съпругът й пребива местен войник, пострадалият и слугите на семейството се наговарят и отравят децата. Момченцето умира, а момиченцето оцелява на косъм. Според друга версия децата също са били заразени със сифилис, а когато лекарят се опитва да ги лекува, предозира лекарствата и момчето умира.
През 1902 г. Маргарет се развежда и заминава за Париж.
Мит номер 2: Танцува гола
Във френската столица Маргарет първоначално е обсебена от идеята да стане прочут модел и муза на художниците, които идват от цял свят в Париж. Но не се получава. Както казва един от известните импресионисти - Анри Жан Гиом: "Тя е твърде плоска за четката на един артист!".
Маргарет сменя амплоато и започва работа като танцьорка на екзотични танци в нощно кабаре. 1905 година е идеалното време за екзотичния външен вид на новородилата се Мата Хари и "храмовия й танц". Дебютира в прочутия Източен музей на Емил Гиме в прозрачно облекло, с гривни на ръцете и краката, танцувайки сред статуи на индийски божества.
Всъщност собственикът на Музея е неин обожател и устройва бляскавия спектакъл с нейно участие в салоните на музея, а пред онемялата публика Мата Хари танцува в екзотични костюми, които са експонати.
Забулена е във воали, а шоуто й се състои в бавно събличане. В едно от представленията се появява почти гола на бял кон. Дори за Париж - "столицата на разврата", това е истинска сензация.
Въпреки че дръзко оголва задните си части, Мата Хари е скромна по отношение на гърдите си, които са покрити с мъниста.
В сутиена е скрита една от тайните й:
тя никога не го сваля, защото той придържа към тялото й фино трико в телесен цвят, което стяга допълнително и скрива всеки недостатък. Танцува винаги на приглушена светлина и така илюзията за голота е пълна. По-късно този трик масово е използван в Холивуд.
Мистиката е поддържана с различни похвати. На едно от изпълненията й в залата се втурва полугол индус, който пада в краката й, започва да се кланя и да нарежда думи на хинди. Спектакълът е прекъснат, а звездата дава следното обяснение пред любопитни журналисти: това бил слуга на нейния баща махараджа, който искал да я омъжи за индийски принц, но Мата Хари не харесвала жениха и избягала от Индия, за да бъде свободна.
За цялото висше общество е равностойно на модно събитие посещението на спектаклите на голата танцьорка, а картичките с лика й се разпродават светкавично. Вестниците твърдят, че е усвоила изкуството си от най-добрите жреци на остров Ява и описват как, за да умилостиви бог Шива, "тя му предлага самата себе си - гордо, без покривала".
Скоро Маргарет гастролира из европейските столици с бляскав успех, пълни зали и оперни театри, танцува и на частни партита. Репортер във Виена я описа като "стройна и висока, с гъвкавата грация на диво животно и синьо-черна коса". Лицето й, пише той, "прави странно чуждо впечатление". Друг очарован журналист я нарича "толкова котешка, изключително женствена, величествено трагична, хилядите извивки и движения на тялото й треперят в хиляди ритми".
Мит номер 3: Двойна шпионка
Мата Хари е на върха на славата, след няколко години нейното представление избледнява. Тя допълва доходите си като куртизанка. Като разплата съвременната Месалина, както сама се нарича, приема не само пари, но и скъпи подаръци - диаманти, скъпоценности, редки кожи. Един от любовниците й дори финансира филм за Маргарет - "Прелъстителката от Изтока".
Някои изследователи твърдят, че през обятията й са минали повече от 1000 мъже - принцове, министри, генерали, дипломати, журналисти, политици и влиятелни бизнесмени.
Сред тях е и френският министър на войната Луи Жан Малви, безумно влюбен в нея, както и германски офицери.
В спалнята на Мата Хари "изтичат" много военни тайни.
Германският посланик княз Родлин я свързва с разузнаването и великата съблазнителка, която тогава е на 39 г., става негов таен агент с кодирано име Х-21. Тя знае, че скоро ще трябва да слезе от сцената и си търси нов източник на доходи. Очевидно възможността да припечелва от шпионаж й се вижда привлекателна. Има известна свобода да пътува като гражданин на неутрална Холандия и се възползва от това. Не след дълго обаче връзките й привличат вниманието на британското и френското разузнаване, което я поставя под наблюдение.
Твърди се, че по нейна информация е засечен и потопен от немско торпедо огромният крайцер "Хемпшир", на който се намира британският главнокомандващ лорд Китчънър. Както и че фаталната съблазнителка е разкрила почти всички агенти на френското разузнаване, действащи в германския тил, провалила не една и две важни френски атаки и контраатаки.
Мата Хари започва турне по линията на фронта Португалия, Холандия, Испания. В същото време и французите се опитват да я вербуват, а германците преценяват, че услугите й им излизат твърде скъпо и решават да се освободят от нея.
Но има и друга версия.
През 1916 г., наближавайки 40-те и вече понапълняла, Мата Хари се влюбва в 21-годишния руски капитан Владимир де Маслоф.
Но той е изпратен на фронта, където е ранен и ослепява с едното око. Решена да спечели пари, за да го подкрепи, Мата Хари приема доходоносна задача да шпионира за Франция от Жорж Ладу, капитан от армията, който е на мнение, че нейните контакти на куртизанка ще бъдат от полза за френското разузнаване. Вербуването става когато тя търси съдействие от Ладу, за да посети любимия си в един от френските курорти за ранени офицери в глухата френска провинция. "Ще направя всичко, което поискате, за да ви се отблагодаря!" заявява Мата Хари на Ладу, а той й отговаря: "Отблагодарете се на Франция, не на мен".
Така Мата Хари се заплита в мрежите на двойния шпионаж, като тайният й план е да вземе парите и на двете разузнавания и да избяга с любимия си мъж далеч от всички.
Германските началници от самото начало смятат Мата Хари за не особено благонадеждна и прекалено разточителна. А когато разбират, че се опитва да играе двойни игри, решават да я предадат на французите. С тази цел германското разузнаване изпраща до немския дипломат в Мадрид писмо, където става дума за шпионката Мата Хари под кодовото име "Н21".
Германците знаят, че врагът ще отвори и разшифрова писмото. Целта е да изпратят френското контраразузнаване за зелен хайвер: да му пробутат една второстепенна агентка и така да прикрият важните си източници, пише "Дойче Веле".
През февруари 1917 г. френските власти я арестуват за шпионаж и я хвърлят в затвора "Сейнт Лазар" в Париж в килия с плъхове.
Позволено й е да се вижда само с възрастния си адвокат, който е нейн бивш любовник. По време на дългите разпити от военния прокурор капитан Пиер Бушардон, Мата Хари обърква фактите. Но в крайна сметка хвърля бомба: германски дипломат веднъж й е платил 20 000 франка, за да събере разузнавателни данни по време на честите й пътувания до Париж. Но тя се заклева пред следователите, че никога не е изпълнила задачата и винаги е била вярна на Франция. Казва им, че просто е гледала на парите като на компенсация за кожите и дрехите й, изчезнали в заминаващ влак, докато германските граничари я тормозели. "Куртизанка съм, признавам. Но шпионин - никога! Винаги съм живяла за любов и удоволствие", казва тя на разпитващите.
Но в крайна сметка французите я обвиняват в разкриване на подробности за новото оръжие на съюзниците - танка, което води до смъртта на хиляди войници. Може би го правят просто с пропагандни цели, но тъкмо това заляга в дъното на легендата за уникално успешната шпионка Мата Хари. Моралът й също е използван срещу нея. "Без скрупули, свикнала да се възползва от мъжете, тя е типът жена, родена да бъде шпионин", заключава Бушардон.
Мит номер 4: Екзекуцията е фалшива
Срещу Мата Хари в съда са призовани много от влиятелните й любовници, дори и Вадим Маслов, който заявява, че е имал краткотраен и неангажиращ флирт с нея много преди войната.
Военният трибунал я обсъжда за по-малко от 45 минути.
Присъдата е издадена единствено въз основа на отношенията с немското разузнаване: "За шпионаж в полза на Германия Маргарет Зеле е осъдена на смърт чрез разстрел". "Невъзможно е, невъзможно е", възкликва тя, когато чува решението. И добавя: "Освен за Франция, аз не съм работила в разузнаването на никоя друга държава! Никога, никого не съм предала... Предадоха мен."
Докато е в затвора, тя иска само едно - да разкаже истинската си история на своята дъщеря.
Някои от влиятелните й любовници започват да кроят планове за спасението й.
Един предлага на разстрела тя да излезе с дълго кожено палто и миг преди командата "Огън!", да разтвори дрехата си, за да ослепи войниците с голотата си.
Друг замисля да прелети над затвора със самолет и да обстреля охраната, за да създаде паника, за да може Мата Хари да избяга.
Трети се опитва да подмени патроните с халосни. Говори се, че дори Мата Хари била уверена, че планът е успял, когато се е появила в двора за екзекуции на затвора. Затова и била такава куражлийка пред дулата на пушките.
Но всъщност нито един от екстравагантните планове не успява.
Години по-късно прокурорът по делото признава: "Доказателствата по това дело бяха толкова малко, че да не можеш и котка да осъдиш..."
През 2017 година в Германия е излъчен документалният сериал "Мата Хари - танц със смъртта", който прави опит за историческа реконструкция на събитията от 1916-1917 година, използвайки непубликувани до момента документи. Разследването само потвърждава мнението, че танцьорката всъщност не е издала нито една голяма военна тайна. Същото показват и документите на британското разузнаване, разсекретени през 1999 година.
През 2014 г., когато светът отбеляза 100 години от началото на Първата световна война, са разсекретени още военни документи, даващи нова светлина на много загадки и тайни.
Преди няколко години Министерството на правосъдието на Холандия изпрати иск до Френското правосъдие за преразглеждане на делото срещу Мата Хари, като за основание се посочват открити документи, които доказват, че макар и вербувана от немските тайни служби, Мата Хари "никога не е работила за тях".
Мит номер 5: Изчезналата глава
След разстрела никой от роднините или обожателите не пожелава да прибере трупа на Маргарет и да поеме разноските по погребението. Тялото й е дадено на Френския институт за медицински изследвания. Главата е балсамирана и пазена в Музея по анатомия в Париж.
През 2000 г. обаче откриват, че главата липсва и че е възможно да е изчезнала още през 1954 г., когато музеят се мести на ново място. Има документи от 1918 г., които сочат, че музеят е получил и нейните останки, но те също не могат да бъдат открити.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
