Сделката с "Хамас" и освобождаването на ултраси от военна служба дестабилизират кабинета
Центристкият лидер Бени Ганц разбърка картите на Нетаняху
Бени Ганц обяви на 9 юни, че напуска военновременното правителство на премиера Бенямин Нетаняху. Ганц, който е начело на единствената центристка сила в иначе крайнодесния израелски кабинет, досега осигуряваше по-широка подкрепа на правителството, както в Израел, така и зад граница. Оставката му се очакваше, откакто той даде на премиера срок до 8 юни да представи ясна стратегия за съдбата на ивицата Газа след войната. Нетаняху не го направи и Ганц се оттегли. Важното сега е как разводът на върха в Израел ще се отрази на страната като цяло, на нейната справедлива война с екстремистите от "Хамас" и на бъдещето на вездесъщия Нетаняху...
Смутни дни за един твърд премиер
Все още борейки се с външните врагове на Израел на множество фронтове, премиерът Бенямин Нетаняху се събуди в понеделник на ново политическо бойно поле у дома, коментира в. "Ню Йорк таймс". Напускането на Бени Ганц и неговата центристка Партия на националното единство от извънредното военновременно правителство на Израел няма как да се отрази незабавно и в отрицателен план на хватката върху властта, която има Нетаняху. Управляващата коалиция на премиера все още има своето мнозинство от 64 места в 120-местния парламент на държавата.
Но ходът на Ганц означава, че Нетаняху сега става напълно зависим от своите крайнодесни и ултраортодоксални коалиционни партньори, тъй като той продължава да играе "ва банк" с войната в Газа, борейки се с нарастващото международно недоволство, което го оставя все по-изолиран и изложен на опасност у дома и в чужбина.
Ганц и Гади Айзенкот - друг влиятелен член на Партията на националното единство - се оттеглиха и от малкия военен кабинет на Нетаняху. Понеже двамата са бивши високопоставени военачалници, те бяха масово възприемани като ключови гласове на умереността в петчленния орган, сформиран миналия октомври, след като воденото от "Хамас" нападение срещу Израел предизвика израелските бомбардировки и сухопътна операция в ивицата Газа.
Двамата центристки политици изиграха своята роля за повишаване на общественото доверие в решенията на правителството във време на отдавна невиждана национална криза. Те също така придадоха на военния кабинет аурата на легитимност и консенсус, докато Израел се биеше срещу "Хамас" в Газа, както и срещу своя заклет враг Иран и неговите проксита, включително могъщата милиция "Хизбула", позиционирала се на северната граница на Израел с Ливан.
Вината на Нетаняху
Оттегляйки се, Бени Ганц обвини Нетаняху в "политическо протакане". Нападна го, че е отлагал критично важни стратегически решения, само за да гарантира политическото си оцеляване. Решението на Ганц да напусне военновременното правителство поставя началото на нов период на политическа нестабилност и кара много израелци да се чудят накъде отива страната оттук-нататък.
Описвайки политическото сътресение като "крайно логично", Йоханан Плеснер, президент на Израелския институт за демокрация (независима изследователска група в Йерусалим), казва пред "Ню Йорк таймс", че израелците вече са давали ниски оценки на правителството по множество въпроси, свързани с воденето на войната. В това числа провеждането на бойните действия, отношенията с решаващия за Израел съюзник - Съединените щати и др. В отсъствието на Ганц отрицателните оценки ще се засилят, категоричен е Плеснер.
Ганц беше поставил ултиматум още преди три седмици, предупреждавайки Нетаняху, че ще напусне извънредното правителство, освен ако министър-председателят не излезе с ясни планове, включително кой ще замени "Хамас" като управляващ следвоенна Газа и как да върне обратно десетките заложници, които все още биват държани в палестинския анклав.
Последствията от напускането на Ганц
Бени Ганц се присъедини към правителството миналия октомври, за да насърчи чувството за единство по време на криза. Той обедини сили с политическия си съперник Нетаняху въпреки дълбоката липса на доверие между двамата и тежката история на политически отношения, която имаха. Последният път когато Ганц влезе в правителство с Нетаняху през 2020 г., това също завърши зле, защото Нетаняху наруши споразумението им за споделяне на властта.
Влиянието на Ганц и Айзенкот, чийто син войник беше убит през декември, докато се сражава в Газа, намаля през последните месеци, което накара много израелци да се запитат защо не са напуснали извънредното правителство и не са се присъединили към опозицията по-рано. Ганц призова за предсрочни избори през есента.
Официалните партньори на Нетаняху, оставащи в малкия военен кабинет, са неговият министър на отбраната Йоав Галант, конкурент в собствената му консервативна партия "Ликуд", когото Нетаняху се опита да уволни миналата година, и Рон Дермер - опитен довереник на Нетаняху с повече дипломатически, отколкото политически опит. След напускането на Ганц вече не е ясно дали този възможно най-тесен кабинет ще продължи да функционира.
Големият извънреден кабинет по сигурността включва и двама лидери на ултранационалистически партия: Итамар Бен-Гвир, министър на вътрешната сигурност, който оглавява "Еврейска сила", и Бецалел Смотрич, министър на финансите, държащ юздите на Религиозната ционистка партия. И двамата са категорични, че искат да заселят Газа с израелци.
Бен-Гвир и Смотрич се заклеха да свалят правителството на Нетаняху, ако последният поддържа израелското предложение за сделка, включваща примирие с "Хамас" и размяна на заложници срещу палестински затворници, което, както беше очертано от президента на САЩ Джо Байдън преди дни, на практика ще прекрати войната.
Големите опасности у дома
Поне две потенциално дестабилизиращи предизвикателства са надвиснали сега над правителството на Бенямин Нетаняху, коментират анализатори. Първото е перспективата за сделка с "Хамас". Израелски и американски представители твърдят, че очакват официален отговор от "Хамас" на предложението за примирие. Нещо повече - държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен прави совалка след совалка в Близкия изток, за да осигури това. Положителен отговор от палестинските екстремисти може да принуди Нетаняху да спре да заблуждава и да избере между сделка и оцеляването на правителството си.
Другото предизвикателство е дълбоко поляризиращият въпрос за масовите освобождавания от военна служба, които се предоставят на ултраортодоксални мъже, записани в религиозни семинарии. Тези изключения отдавна са проблем, предизвикващ разногласия в израелското общество, но толерантността към политиката от десетилетия е изтъняла в страна, в която повечето 18-годишни са мобилизирани за години на задължителна военна служба и още повече по време на тази война. Същият набор от резервни войници се оказва многократно призоваван за дълги периоди от служба в Газа, докато кампанията преминава в деветия месец, без ясен план.
Имаше очаквания израелският парламент да гласува законопроект за набиране на нови военнослужещи, който по същество ще запази непокътната системата за освобождаване на ултраортодоксалните, но това само задълбочава проблема. Въпреки че се прокарва от Нетаняху, за да погали егото на неговите ултраортодоксални коалиционни партньори, този законопроект е направо скандален. Дори някои членове на "Ликуд", включително Галант, възразяват срещу стъпката, особено по време на война, когато страната има нужда от повече служещи.
Ако мине на първо четене, законопроектът ще влезе в комисия преди второто и третото окончателно гласуване. Но дори и да не успее да мине, това няма непременно да доведе разпускане на парламента или падане на правителството, казва Плеснер - самият той бивш депутат от вече несъществуваща центристка партия.
Иска ли Нетаняху още война
Критиците на Нетаняху го обвиняват, че умишлено удължава войната, за да предотврати избори и публично унижение за правителството заради обвиненията в серия от провали, довели до ужасяващата атака на "Хамас" от 7 октомври миналата година. Отхвърляйки заявената военна цел на Нетаняху за "абсолютна победа" над "Хамас", която според много експерти е неясна и непостижима идея, Ганц каза в изявлението за своята оставка, че "истинска победа" ще бъде тази, която съчетава военен и дипломатически успех.
"Истинската победа", заяви той, означава "промяна на националните приоритети, разширяване на кръга на военната служба и тези, които служат, и гарантиране, че Израел е в състояние да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен. "За съжаление, Нетаняху ни пречи да постигнем истинска победа", добави Бени Ганц.
Нетаняху отговори в публикация в социалните медии, обръщайки се към Ганц неформално, изписвайки: "Израел е в екзистенциална война на няколко фронта. Бени, сега не е моментът да изоставяме кампанията. Сега е моментът да обединим силите си."
Анализаторите твърдят, че на Нетаняху сега му остава да се съсредоточи основно върху опазването на тясната крайна коалиция поне в краткосрочен план. Това най-вероятно ще се получи, защото лятната сесия на парламента приключва в края на юли и законодателният орган ще се събере отново едва след еврейските празници - в края на октомври или през ноември.
"Нетаняху има само едно нещо наум. Запазване на собствената му власт като министър-председател", посочи пред "Ню Йорк таймс" Гаил Талшир - политоложка от Еврейския университет в Йерусалим. Според нея премиерът ще направи всичко възможно да запази коалицията и правителството, поне докато стане ясен изходът от президентските избори в САЩ през ноември. Нетаняху вероятно се надява, че Доналд Тръмп, кандидатът, когото той смята за най-близък на своите каузи съюзник, може да влезе отново в Белия дом. Това почти сигурно ще помогне на Нетаняху да се задържи на върха в Израел още доста времеЕ
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
