Народът трябва да спре с чалгата и да не продава съвестта си за по 50-100 лв. по време на избори
Коледа е да сме заедно и камината да гори. Това е осмисляне!
Никога не съм отказвал помощ
Всяко експозиция ми е свидна, защото е различна
Спечелих бас и наши съкровища бяха показани за първи път в "Лувъра"
Амбицията ме е водила към какво ли не - от сиропиталището до европейските галерии
Младите днес са потънали в тишина изживявайки своя компютърен век, казва световно признатият скулптор Вежди Рашидов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Рашидов, как се чувствате в навечерието на рождения Ви ден на 14 декември - по-скоро гражданин на света или пък успешен българин, на когото не му е особено комфортно в Родината?
- Рожденият ми ден е онова мерило, с което отброявам своя човешки престой на земята. Това е този ден, на който си давам винаги равносметка за изминалата година, като все повече започвам да си давам и отчет на изминалия живот, ден за размисъл, за доброто и злото, ден, в който си мисля какво съм успял да направя и какво не. За мен това е денят на равносметката.Нито ще скромнича, нито пък ще се възгордявам излишно, защото моят път тръгна с една детска мечта от кърджалийските Родопи към софийските булеварди - да стана добър художник. Амбицията ме е водила към какво ли не - от много ранния ми път в сиропиталището до европейските галерии, от булевардите през министерстването до депутат и парламентарен председател. Случиха се толкова много неща, за които не съм полагал никакви усилия - те просто се случиха. Това е моят живот и, както обичам да казвам - съдба. А за Родината - аз остарявам тук именно защото я обичам, дори с това бездарие, което ни съпътства.
- Целият Ви творчески път е тук в България, но той е съчетан с много престижни изложби в най-влиятелните галерии по света. Коя експозиция Ви е най-свидната?
- Всеки творец избира своето гнездо и своята база. Аз подчиних на България цялата си емоционалност, благодарение на което очертах своя творчески път. Няма художник, който да не е щастлив, че произведенията му попадат в световни музеи като музея "Пушкин", "Лувъра", "Уфици", в националните музеи на Япония, Китай, Турция, както и у най-значимите в света колекционери и колекции. И в крайна сметка - това е целта на изкуството. Всяка една експозиция ми е безкрайно свидна, защото всяка е безкрайно различна.
- Не сте разказвал детайли как в качеството Ви на министър на културата през 2015 г. успяхте да заведете в "Лувъра" изложбата "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България".Тогава казахте, че това е струвало на България 4 пъти по-малко от туристическото лого на държавата ни - 250 000 лв. Бихте ли споделил още подробности?
- Ще си позволя да кажа, че за мен присъствието ни в "Лувъра" е една щастлива случайност. В цялата 1300-годишна история на България не зная българско изкуство, каквото и да е то, да е показвано в този световен музей. Благодарение на моя стар приятел от ранните ми години Анри Лоарет, когото с изненада видях като директор на този музей, нашето участие се роди при случайна наша среща в Брюксел и един наш спор в присъствието на тогавашния министър на културата на Франция Фредерик Митеран. В този наш спор се обзаложих, че България има изключително културно наследство и аз спечелих баса. И така България спечели първото петгодишно споразумение за работа с "Лувъра", а след това и с новия директор г-н Мартинез подписахме ново петгодишно споразумение за нови две прекрасни български изложби - на Преславското съкровище и на артефакти от 16-18 век. За жалост последната изложба бе провалена от бездарието на следващия министър (б. ред. Боил Банов). Жалко, че по-нататък България трудно би договорила каквото и да е присъствие в Лувъра.
По-голямата част от разходите за първата ни изложба в "Лувъра" бяха поети от музея, а за нас беше ангажиментът за опаковането, транспортирането и съхранението на предметите от тази уникална експозиция. Останалото бе ангажимент на френската страна.
- Заявявал сте, че България е влязла в световната история. Приветствате ли инициативата на маестро Найден Тодоров през 2025-та страната ни да е домакин на 47-та сесия на ЮНЕСКО и с какво бихте се включил в личен и творчески план?
- Да, България е част от световната история. Безхаберието на управляващите, липсата на каквото и да е познание и уважение към духовната сфера и нейното неглижиране докара държавата и цялата ни нация до тази бездуховност. Духовността е другата ръка на едно и също тяло и - както пише в библията за духа и материята, то материята е икономиката на едно общество, а духът е онова, което крепи достойнството, морала и идентичността на това общество. Липсата на отношение за провеждане на културна политика и нейното неглижиране и непознаване изолира страната ни и я прави непопулярна и непозната. Смятам, че ни е къса паметта, но все пак ще напомня, че лично аз като министър открих в София шестия в света Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Този център беше одобрен през октомври 2009 г. от сесията на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Приветствам инициативата на Найден Тодоров, но по-важно е от тези събития какви ще са ползите за българската духовност и култура. Това е по-интересно. А колкото до мен - аз никога не съм отказвал да присъствам и да помагам. Достатъчно е тази помощ да е поискана.
- Имате ли поглед върху младото поколение творци - художници, музиканти, скулптори? Обещаващи ли са и доколко държавате им е длъжна, за да поддържат те огъня на българското изкуство?
- Младото поколение творци - убеден съм, че единици между тях носят таланта и заряда за развитие, което е така навсякъде. Днес младите хора вместо да бъдат лицето, надеждата и съвестта на една нация, са потънали в тишина, изживявайки своя компютърен век. Нашата младост мина да работим дълги часове в ателиетата на Академията, а в почивните дни и вечерите чиракувахме на професорите ни - както да изкараме средства, така и да се учим на занаят. В последните двайсет години все повече виждам сръчни и талантливи хора, поели имитационния път на западноевропейските каталози - една храна сдъвкана и позната на света и на Европа да се изнася на пазара, където преобладава основно сувенирната част на изкуството. А що се отнася до държавата - тя не е длъжна никому, тя не е ясла за отглеждане, а структура, която инвестира в създаване на условия за съществуването и развитието на творчеството. Тук ще си позволя да кажа нещо добро за един човек, към когото не питая каквито е да е симпатии, но мога да го поздравя за това, че написа сполучливата си песен - "Няма такава държава" (б. ред. Песен на Слави Трифонов и КуКу Бенд).
- Имате сериозен парламентарен и политически опит. На тази сцена сте виждал и приятелства, и предателства. Какво бихте казал на депутатите днес?
- Близо двайсет години от живота си позволих "лукса" да отдам на политиката, само и само да разбера смисъла на поговорката, че една птичка пролет не прави. Но аз не мога да се обърна към депутатите по една проста причина - че не те определят политиките и законите, а това правят техните лидери - много често под диктовката на задкулисието. Това са хората, благодарение на които ние живеем така, както живеем.Те вземат решенията и формират политиката според възможностите си, а не винаги възможностите на всички са високи. Към голяма част от депутатите имам симпатии и добри чувства, защото те са добри хора, но имам и непоносимост и отвращение към консуматорите и предателите. Но все пак - пред Нова година сме и нашата политика все повече ми напомня онези новогодишни речи на Тодор Живков, които днес биха започвали така: " Драги сънародници, измина още една тъжна година".
- А за министрите какво е мнението Ви?
- За министрите на временните правителства - смятам, че нямаме право да ги съдим. Защото тяхната работа, мисия и страх от късото пребиваване не им дава възможност да се разгърнат.
- Какво е за Вас семейството? Бихте ли споделил как във Вашия дом посрещате Коледа и Нова година?
- Както малкия ни внук Александър казва - най-важното нещо е семейството. Аз ще се присъединя към неговите думи. На тези години започваш все повече да разбираш що е това рамо и опора, що е то вяра, и надежда и обич, която може и да ти липсва. Моят манталитет е йерархичен - винаги съм обичал неделите да събирам всички от рода си заедно с моя син, снаха ми и двете ми прекрасни внучки, както и Гергана, Стефан и малкия Александър - да сядаме на една голяма маса и аз да им готвя. Днес, когато моят син живее със семейството си далеч от България, тази традиция почва да ми липсва. Коледа е онзи празник, който ни събира тук - тези, които сме останали. Когато сме заедно и камината гори, това е осмисляне на живота.
- Иска ми се да Ви върна към младостта. Къде и как открихте любовта на живота си д-р Снежа Бахарова?
- Младостта колкото е красива, така е и много неопитна. Затова много често казваме "дива младост".Години, пълни с енергия и много адреналин, години на добруване, но и на много грешки. Като всеки човек и аз имах своите амбиции да търся доброто, както и да допускам грешки. Любовта е едно усещане на вътрешната химия на един човек, любовта е еднаква навсякъде, а случайността те заварва някъде. Така се случи и нашата среща с д-р Бахарова. Така се откри моята химия към Снежа.
- Ако трябва днес да се обясните в любов на Вашата съпруга, какво бихте й казал?
- Същото, което съм й казал някога.
- В името на кого и на какво ще продължите да ваете скулптури и ще рисувате?
- В името на душевния баланс, на онзи душевен мир, който те кара да коленичиш пред произведението си в ателието и да се кръстиш като пред икона. Вярата, която те води към вечното. Най-красивото бягство от реалността.
- А как бихте обрисувал с думи пейзажа на държавата ни - в политиката и сред обикновените граждани?
- Никак. За една картина е необходимо най-малкото достоен образ, красив модел или райско кътче от един пейзаж или най-малкото някакво съдържание.
- Какво ще пожелаете на многобройните си почитатели за Новата 2025 година?
- Винаги съм пожелавал на българския народ да е в добро здраве и благополучие. Днес обаче ще си позволя да поискам народът да спре своето забавление и чалга поведение по време на избори, да спре да гласува от омраза, а не за програми, които трябва да му донесат облаги. Да спрат с тези кюфтета, през които минава тяхното гласуване и хората да намерят сили да не продават съвестта си за 50 - 100 лева за четири години, защото всичко това, което виждаме и се случва, е благодарение на гласовете на избирателите. Не други, а именно те изпращат там политиците, които са избрали. Време е да търсим вината в себе си, а не в други. Но нека бъдем живи и здрави.
ЧЕСТИТ ДА СТЕ, ВЕЖДИ РАШИДОВ! НА МНОГАЯ ЛЕТА!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
