"Етюд-и-те на София" са огледало на столицата
Мечтата на Иван Шишиев е да създаде място за четене, споделяне и култура
Прелестен залез над камбанарията на патриаршеския храм-паметник "Св. Александър Невски", щура компания по столичния булевард "Витоша", забързана млада жена по "Славейков", умислен възрастен господин на "Лъвов мост". Това са само част от моментите, запечатани от обектива на фотографа Иван Шишиев в неговата Facebook страница "Етюд-и-те на София". С изкусните си творби той привлича погледите на десетки хиляди любители на модерната фотография.
Хобито си да снима Шишиев превръща в своя мисия и желание да покаже столицата в нейния истински и същевременно романтичен вид. Град, покрусен от изпитания; посрещнал и изпратил стоически две световни войни; по чиито улици са крачили царе и диктатори. Град, надмогнал тегобите на историята и оставащ неизменен на девиза си "Расте, но не старее".
С Иван сме правили не едно интервю за в. "Стандарт" - по повод излизането на негови албуми със снимки, организирането на изложби и други артистични събития.
Последната ни среща бе в самия край на 2023 година в дома на Патриарха на българската литература Иван Вазов. На ъгъла на едноименната улица и "Раковски".
Спомнихме се за късите разкази на Вазов отпреди над 100 години, в които той описва живота и динамиката на столицата.
Днес писателят е вдъхновение за Иван и за неговите фотографии.
"Наскоро един французин напуснал Париж и заживял във Варна. Той сподели с мен, че харесва българските градове с различността им. В европейските например, имаш център с катедрала, а около нея - магазинчета", разказва Шишиев. При нас обаче, според него, не е така. Тръгваш в дадена посока и се озоваваш в един съвършено различен свят. "Тук има толкова много история. Летописи, които се преплитат в столетията на града".
Иван обича да снима София през всички сезони - не само природни, но и политически. Защото столицата ни е не просто град, а жив организъм. С него живее всеки един нейн посетител и жител.
В края на 2023 г. Иван Шишиев представи на публиката новия си албум "Етюд-и-те на София - 24 часа". В него споделя, че всеки ден усеща как градът пулсира, усмихва се, плаче, докосва се със стените си до хорските сърца и преобръща представите за несъществуващите романтики. "Плаши с присъствието си, възгордява се от трубадури, художници, фотографи, историци и лакеи. Отнема и дава в симфония с непостоянството на времето", разказва още Иван Шишиев.
Какво вижда човек за 24 часа в София ли? "Албумът така е съставен, че проследяваш денонощието в нашия град. Виждаш баща и дете на обичайната им разходка, градския калабалък на метростанция "Сердика", например.
В тези 24 часа се преплитат паралелните светове на столичните жители, а Иван умело улавя моментите, които градът на практика ни разказва. "Именно това е идеята на албума - да улови това време, което е съществувало, с тези хора, които в един определен момент са били там - в трамваите, по улиците, заедно с любимците си. Но и което време вече не съществува. София е град на неслучили се строежи, на неслучили се разрушения, на забавени и претрупани ремонти".
Иван разкрива и идеята си да създаде във времето място, което да събира писатели, музиканти, хора на културата и изкуството на по чаша с вино и приятен разговор. Дали ще бъде някъде из безистените на "Славейков" или на друго място - все още не знае, но е сигурен, че столицата все повече има нужда от ново кафене като "България", което някога е заемало партерния етаж на едноименния хотел, построен срещу Княжеския дворец в периода 1882-1885 г. по проект на тогавашния градски архитект - чехът Антонин Вацлав Колар. Сред неговите посетители са били Пейо Яворов, Петко Тодоров, Симеон Радев, критиците Боян Пенев и Александър Балабанов и др.
"Всеки ден хващам фотоапарата и обикалям по булевардите, улиците, площадите, малките дворчета. Търся красотата във вратите, тухлите, прозорците, пощенските кутии, лицата на фасадите. Измервам времето по часовниците и музикалните бедуини, свирещи Бетовен, Бах, Стравински, Синатра, Бийтълс. Чувам как дърветата шумят в Борисовата градина, Северен, Южен и Западен парк, камбаните на Семинарията. Виждам как скулпторите работят в ателиетата си в кв. "Гео Милев". А след това и готвещите в заведенията на ул. "Ангел Кънчев" как отварят задната врата, за да подхвърлят парче пилешко и риба на рижавата котка; как цветарските магазини дават на хората усмивки, подправени с мирис на момина сълза; как деца тичат из локвите под виковете на родителите си, как чадърите се превръщат в барабани на дъжда, как душите се влюбват и как се разделят. Присядам до Славейковците, облягам се до Алеко и Георги Марков с книгата в ръка, до Радой Ралин и забравения войник при входа на военните гробища. Катеря се по сградите, върху катедралите "Св. Александър Невски" и "Св. Неделя", разказва вдъхновено Иван Шишиев.
Докато го слушаш, пред очите ти изскачат стотиците образи и фотографии, уловили подходящия момент. Момента на естественост, искреност и чистота.
Неподправени, ненапудрени и нелустросани са образите в Иван Шишиевата фотография. Те показват не само реалността, но и мечтата за София.
Защото София може повече. България може повече. А хора като Иван доказват, че това е така. Показват колко малко е нужно, за да заобичаш един град - фотоапарат, оптимизъм и странностите, които можеш да откриеш зад всеки един ъгъл. Стига да имаш очите, с които да ги видиш, и с които да запечатиш за бъдещето образите на хората днес.
"Иван не снима просто града, а времето. Как се снима време? Как се снима невидимото? Като човек, занимавал се с времето в един роман, мога да кажа, че фотографът е избрал най-простия, но и най-трудния път. Да снима минутите и секундите. Годините са измислица, те са предварително договорени между нас, техните номера са човешко изобретение. Има само един ден и една нощ, казваше Гаустин, и те се повтарят вечно. И изгрява слънцеЕ И залязва слънцеЕ Светлината приижда, като в онова юлско посрещане на изгрева на Камен делЕ Фотографиите не просто регистрират онова, което е било, не са само отпечатък на отминало време, а правят още нещо по-важно. Променят начина, по който ще гледаме света след тях. В този смисъл те се разгръщат в бъдеще време. А като затворим последната страница на книгата - албум и излезем по улиците, ще виждаме един по-различен град. И, нека го кажа, по-личен", пише писателят Георги Господинов в увода към новия албум на Иван Шишиев.
Разговорът ни приключва с обиколка на музея на Вазов. Там, където писателят живее, твори и предава душата си на Бога. В тези наши крачки из стаите, пропили спомените за личности, за които сега говорим единствено с почит, се съгласяваме, че сме големи късметлии. Защото имаме възможността да запазим това, което ни кара да бъдем живи и за следващите поколения. Защото може би в това е смисълът и на живота - да има на кого да завещаеш нещо - вяра, надежда, любов и малко мъдрост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
