Нужна е тясна координация между местната, законодателната и изпълнителната власт, за да се подготвим подобаващо и достойно за 47 -та сесия на ЮНЕСКО през 2025 г., казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ академик Иван Гранитски
- Г-н Гранитски, честито заслужено академично звание, признато и присъдено от Българска академия на науките. Преди дни бяхте на дискусия, организирана от "Общество културно наследство" под надслов: "Бранд България - чудесата на ЮНЕСКО". Тя е първата по рода си, след като стана ясно че страната ни ще е домакин на 47 сесия на световната организация през 2025 г. Какво очаквате, че ще се случи и какви препоръки бихте дал на местната, законодателната и изпълнителната власти, за да могат с общи усилия да представят добре България?
- Хвала и чест на екипа на в-к "Стандарт", главно на Славка Бозукова за нейната неизменна и систематическа работа, посветена на популяризирането на културното наследство на България. Инициативата: "Бранд България - чудесата на ЮНЕСКО" е навременна и полезна.
Присъствието на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, на министъра на културата маестро Найден Тодоров, кметове на редица градове и други знакови фигури дава надежда, че най-после официалните държавни власти и структури ще осъзнаят изключителното значение на съхраняването и популяризирането на огромното културно наследство, на което е пазител и продължител нашето Отечество. Необходима е тясна и систематична координация между местната, законодателната и изпълнителната власт, за да се подготвим подобаващо и достойно за 47 -та сесия на ЮНЕСКО през 2025 г.
- Вие лично на кое движимо и недвижимо културно наследство бихте направил заслужена реклама зад граница?
- Без съмнение, на Тракийското културно наследство. Трагично е, че през последните няколко десетилетия държавата почти заряза грижата не само за съхранението и социализирането, но и за популяризирането на необятното Тракийско наследство.
Само няколко обекта се поддържат що годе в нормален вид. Стотици тракийски гробници са оставени в ръцете на иманярите или буренясват. Неотдавна падна сводът на гробницата в Старосел, който в продължение на години беше подпиран с някакви криви тараби, а на входа се вееха мръсни и парцалосани найлонови покрития.
Крайно недостатъчни са не само рекламните материали, свързани с културното наследство на траките, но и научни изследвания, книги, албуми, монографии, реплики на статуетки и др.
В страни като Италия, Гърция, Испания във всички музеи се продават десетки и стотици варианти на такива сувенири - с послания. А България, която е третата страна в света по богатство на културни артефакти, дреме и проспива уникалния си шанс да се нареди достойно до тези страни.
- Настанало е като че ли време разделно? Кои завети на Вашия скъп приятел и автор на едноименния роман Антон Дончев пазите и следвате?
- Боя се, че времето, в което живеем, не само е разделно, ако си спомним знаковата метафора от книгата на Антон Дончев в романа му "Време разделно", но и ни изправя пред последните дни, в които човечеството е пред загуба на най-ценното, което го обединява и което осмисля съществуванието му.
Свидетели сме на чудовищен разгул на злото, омразата, разделението, насилията. Сякаш из Тартара са изпълзели Ериниите на бесовщината и сатанизма. Братолюбието, единението, любомъдрието, са думи и същности, непознати на съвременните псевдополитици и държавници. Това вещае скорощно нашествие на Апокалипсиса.
Колкото до моя скъп приятел и велик писател Антон Дончев, той не се уморяваше да говори през последните години на живота си за страшната опасност от нравствено разтление, обладаващо не само нашето, а и европейското общество.
В стотиците срещи, които провеждахме през годините из цялата страна, той предупреждаваше, че ние живеем във времето на Армагедон- последната битка между Светлината и Мрака, между Доброто и Злото, между Любовта и Враждата.
- Позволявам си да Ви върна към друг Патриарх на българската литература и четиристишието му от 1883 г.:
"Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
Какво ще да му завещайш?". Доколко цитираните думи на Иван Вазов са актуални и днес и защо?
- Иван Вазов именно затова е Патриарх на българската литература, защото и днес словата му звучат с пророческа сила и мощ. Във всичките му творби винаги се е съдържала и надежда за светлото бъдеще на българскя народ, но и тревога, че обществото ни може да поеме и по друг път. Сякаш лайтмотив на неговото творчество са думите на псалмопевеца:" Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на неправедните ще погине!"
Иван Вазов има и друго, разтърсващо със своите послания стихотворение "Векът", написано на превала между 19 и 20 век. И там също задава трагични и страшни въпроси към бъдните поколения. С тази творба той разкрива и фундаменталния цинизъм и двуличие на т. нар.Велики сили, които си играят със съдбата на малките народи, прикрити зад лъстиви обещания и фалшиви думи. След Вазов и други велики български писатели са изразявали своята тревога за нашето бъдеще.
Пенчо Славейков пише в началото на миналия век стихотворението "Опък край". За съжаление това е неговото любимо Отечество, в което "Всичко опък отива". Малко преди да напусне тази пуста и печална страна и поетът харамия Яворов заявява, че се бои за съдбата на младото българско поколение.
Въобще от Възраждането до наши дни големите ни писатели с проведческа сила са усещали изпитанията, пред които е поставено Отечеството и са предупреждавали на висок глас управниците на всички времена. Но кой да чуе??? Те все по-малко четат и все по-бързо забравят своя език, род, Отечество.
Вапцаров беше убеден, че за истинската вяра "бронебойни патрони няма открити и заявяваше, че и ще имаме хлеб тогава". Сега имаме хлеб, но какво става с вярата?
И Пеньо Пенев възторжено възклицаваше:
"Но нека вярата не оскъднява
Яснее оня мирен ден отвъд
Човекът е човек тогава,
когато е на път"
Но какъв е пътят на днешното българско общество, а пътят на Европа и Света и накъде води този път? Най-малко вярата ни е разколебана, да не кажем, че е съвсем изтляваща.
- Каква е ролята на църквата за преодоляване на разделенията през различните периоди на историята ни? Питам Ви, тъй като ден преди старта на предизборната кампания Светият синод призова за единство.
- Ролята на Светата българска Православна църква е съдбоносна и душеспасителна. Именно, благодарение на нея ние сме оцелели през вековете на варварско и безпросветно робство.
Във време на институционален и структурен разпад, какъвто, уви, днес преживява България, според мен единствената сигурна опора е Светата ни Православна църква, която, слава Богу, днес се води от достоен, мъдър и непоколебим в отстояването на нравствените ценности на православието Патриарх. Призивът на Негово Светейшество Патриарх Даниил и на Светия синод за единство и единение е най-важното послание. Ако разбеснелите в политическия си шабаш псевдодържавници и лъжевластници се вслушат, може би ще избегнем най-лошото - сгромолясването в бездната на безвремието, безродието и безпаметството.
- Майстор сте на писаните портрети на именити български художници? Кои от тях и защо трябва да останат със златни букви в българската съкровищница?
- Тяхното име е Легион. Отечествените ни живописци и скулптори със световно значение са изградили през последните 150 години уникален пластически свят, в който е концентрирана не само енергията на българския дух, съхранени са посланията на най-ценното от народните традиции, но е показана красотата на нашето Отечество любезно (както пише Вазов). Великолепието на българската природа и неизказаната прелест на българската душа.
Невъзможно е в едно интервю да се изброят всички имена на талантливите ни автори, но ще си позволя да спомена само няколко, които бяха наши съвременници и създадоха огромно и впечатляващо творчество, заредено с благотворна естетическа и нравствена енергия - Златю Бояджиев, Васил Стоилов, Владимир Димитров - Майстора, Стоян Венев, Дечко Узунов, Любен Зидаров, Борислав Стоев, Любен Диманов, Светлин Русев, Румен Скорчев, Иван Димов, Иван Кирков, Найден Петков, Георги Божилов - Слона, Йоан Левиев, Христо Стефанов, Бенчо Обрешков.
- През годините сме чели и тъжни, и жизнерадостни, и дори детски Ваши стихове и сериозни четива в проза. Какво пишете днес и доколко обществената среда влияе на творческото настроение на артиста - на музиканта, актьора, танцьора, художника и т. н.?
- През последните няколко години, заедно с великия ренесансов дух проф. Иван Маразов - учен, траколог със световна известност, потъваме в античната гръцка и тракийска митология и работим върху библиофилската поредица "Мнемозина" (богинята на Паметта).
Пет книги от поредицата вече са на благосклонното внимание на просветените читатели: "Залмоксис", "Тракийският конник", "Гибелта на Троя", "Пътят на душите" и "Орфей". Под печат са следващите две творби, посветени на Аполон и на Дионис - много важни божества за гръцката и за тракийксата митологии.
Работя и върху три книги, които ще излязат в специалната поредица на издателство "Захарий Стоянов" "Дълг и чест", посветени на Димчо Дебелянов, Гео Милев и Димитър Талев. Възнамерявам да продължа работата си и в мащабния проект "Душата на образа". Първата книга в него обхващаше мои анализи върху творчеството на знакови български живописци и скулптори от средата на минали век до наши дни. В следващата книга ще се потопя в магията на пластическото изкуство на творците от началото до средата на миналия век, знаменитото движение "Родно изкуство" и пр.
- Тук е мястото да помоля за непубликувано ваше стихотворение.
КВАРТИ
I.
Вълна подир вълна
в изящен бяг танцуват
Една върху една
милват се палуват
Къдрокоси и свенливи
шушнат нежните слова
за битието си щастливо
в изумрудената синева
Не знаят те умора
от сътворението на света
Огледало на простора
и неземната му красота
Ако внимателно се взреш
в ритъма им уж случаен
долавяш магичния бъбреж
разкрива важни тайни
II.
Пропорциите определят
битието на човека
между тежкото и лекото
от понеделник до неделя
Потъва той в материята
от властта и запленен
забравил че роден
е за духовни феерии
И не иска да познае
същностите на числата
които дават Свободата
на прозрение сияйно
От симетриите вдъхновено
възниква Битието
Човекът трябва да усети
че е мислеща Вселена
III.
Душата се пречиства с музика
а тялото със билки и баяния
Потънал в химните на музите
получаваш тайното познание
Изгревът розововее
и сърцето ти събужда
Когато разумът узрее
идва истинското чудо
Възпламва огненото зрение
и отваря третото око
И виждаш изумителните сцени
в които жребият жесток
хвърля душите непречистени
в ада на морални угризения
А ти сияеш в истината
на озарителното бдение
IV.
Между движението и покоя
проблясва мълния внезапна
Това е мигновената пробойна
в която времето захапва
опашката си безконечна
и продължава свойто странстване
от безначалие към вечност
А неуморните му ипостаси
пронизват Мирозданието
и градят йерархията на душите
На огненото му сияние
подвластни са съдбите
на звезди човеци и епохи
Времето тече като река
прилича то на синекдоха
сътворена от божествена ръка.
- Смело мога да Ви нарека посланик на българската култура по света. Разкажете, моля Ви за Вашата предстояща визита в Германия.
- Благосклонната съдба ме сприятели и побратими със сина на великия български белетрист Димитър Талев, който от десетилетия живее в Берлин. Владимир Талев е не само достоен съхранител на духовните послания на гениалния свой баща, но и оригинална и талантлива личност. Автор на редица книги с разкази и есета и създател на може би най-добрата документално - есеистична книга, посветена на Димитър Талев. Тя се нарича "Епохата Талев" и обхваща есета, проникновени анализи и спомени за великия писател, написани от Владимир Талев и неговия син Андреас Талев.
Именно тази книга ще представим в средата на октомври в Българския културен център в Берлин, заедно с наследниците. Надявам се, че това събитие ще бъде важно в културния живот.
- Вашето издателство "Захарий Стоянов" тиражира трудове на почти всички световни класици. Защо днес трябва да препрочитаме Достоевски, Пушкин, Виктор Юго и Шекспир?
- Позволете да добавя още и: Гогол и Гьоте, Лермонтов и Стендал, Толстой и Балзак, Флобер и Тургенев, Хашек и Булгаков, Марк Твен и Фокнър.
Всеки от тези автори създава собствена неповторима духовна вселена, която ни мами със своята красота, благородство и нравствени послания. Класическата художествена творба е като индивидуален храм за четящия, мислещия и чувствителния човек.
Без върховете на художествената литература и изкуство човечеството нямаше да се изтръгне от небулозата на безпаметността, нихилизма, безпросветността, безвремието и дивашките нрави.
Именно словото превръща човека от мучащо създание в извисена духовна монада.
- Какво е дал на света легендарният Омир?
- Може да се каже, че е дал най-важното - вдъхновяващо и съзидателно Слово, което съхранява паметта за род, полис и човечество.
Омир и Хезиод не само полагат началото на опоетизирането на древните митове и легенди, но и съхраняват свещеното познание, създавано хилядолетия преди тях, дошло до нас чрез керамичните плочки на асировавилонските владетели, текстовете на халдейските и египетските жреци, надписите от пирамидите и храмовете и пр., и пр.
Именно затова древните гърци смятат, че съхраняването и опазването на Паметта е най-важно за човечетсвото.
- Кой, според Вас, е най-великият музикант на всички времена?
- Ако говорим за античността, най-великият музикант е Орфей, Когато е свирел и пеел, животни и растения, дори и скали, са тичали да го слушат и са онемявали от възторг, според античната митология.
Ако говорим за по-новото време, аз бих казал Йохан Себастиан Бах.
- А има ли я днес завистта между творците по Мацарт и Салиери?
- Уви, изглежда завистта между творците е неизчерпаема. Но мисля, че при най-талантливите има и изключения. Бих дал пример с група най-ярки талантливи съвеменни български живописци и скуплптори, които не само не се ревнуват, но и работят заедно, разгръщайки пластическата енергия на българския дух - Свилен Блажев и Милко Божков, Ивайло Мирчев и Владимир Пенев, Димитър Чолаков и Димитър Рашков, Греди Асса и Стефан Лютаков, Николай Янакиев и Володя Кенарев и т. н.
- Какво Ви тревожи и радва в днешното размирно и военно време на световната карта?
- Тревожи ме нашествието на безкултурието, плебейщината и зверската злоба, които рушат всекидневно органиката на обществата. Трудно, а даже и нелепо би било във времена на такъв цялостен разпад и загуба на нравствени ориентири човек да изпитва радост. Все пак обаче мисля, че трябва искрено загрижените за световния ред и вечните нравствени и естетически ценности люде да продължат да се съпротивлват срещу нашествието на разрушителната енергия.
Защото всяка нравствена съпротива, всяко благородно усилие, насочено към съзидание, а не разрушение, е душеспасително. От отделните искри и несмели пламъчета може да се разгори спасителният огън на просветленото бъдеще.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
