Опитвам се да върша работата си, възложена ми от Провидението
- Г-н Гранитски, навръх Бъдни вечер на 24 декември навършвате достолепните 70 години. Имате ли усещането, че някаква божествена сила е бдяла над Вас през целия Ви творчески и родолюбив път в името на Отечеството?
- Не. Аз съм, както казва поетът, обикновен човек от фабрики и канцеларии. Опитвам се да върша своята работа, възложена ми от Провидението. Не се оплаквам, вярвам, че човек трябва да твори добро и да върви напред.
- Наскоро от печатницата излезе последната Ви книга, озаглавена "Енергията на българския дух". Съпругата Ви Марияна ми сподели, че това е книгата на живота Ви. Разкажете, моля Ви, за идеята да я напишете. И още: какви послания ще видим в нея?
- Струва ми се, че определението е твърде пресилено - книгата на живота на един творец е самият негов живот. Моят, слава Богу, още не е завършил, така че продължавам да пиша книгата на незавършилия си живот. Колкото време ми е отпуснато, ще продължа да размишлявам върху важните въпроси, свързани с енергията на българския дух, с драматичните възземания и сривове в неговото историческо развитие, анализирайки върхови творби на българската литература. Също така се опитвам да анализирам великите послания на български художници и скулптори - новата книга, върху която работя, е посветена на пластическите образи, символи, алегории и идеи в отечественото художествено пространство през последните 6-7 десетилетия. Става дума за творци от поколението на Светлин Русев, Любен Диманов, Румен Скорчев, Борислав Стоев, Емил Стойчев, Валентин Старчев до ярката група майстори на пластическите метафори като: Свилен Блажев, Андрей Даниел, Милко Божков, Ивайло Мирчев, Владимир Пенев, Димитър Рашков, Димитър Чолаков, Греди Асса и пр.
- Накъде води енергията на днешния български дух?
- Трагични спазми съпровождат развитието на енергията на българския дух през последните няколко десетилетия. И слепецът вижда, че Отечеството не върви в правилната посока. Не говорим за геополитическата му ориентация толкова, колкото за загубата на нравствени ориентири, морално възвишени цели и национални приоритети. Трудно е да се предскаже какво ни чака в тези турболентни, непредвидими и във висша степен подли времена, когато човекът става за своя брат не приятел, а вълк. Омразата, зломислието, интригите, предателствата на националните каузи превземат всичко. А българското общество в огромната си част, ако не е зомбирано от медийните манипулации, поне е приспано.
- Преди Рождество ми се ще да си спомним за големи български умове и таланти: Николай Хайтов, Дончо Цончев, Виктор Пасков, Антон Дончев, Светлин Русев. С всички тях през годините Вие бяхте и в близки приятелски отношения. Какво най-често си говорехте с всеки един от тях - и поотделно, и заедно?
- Нека добавим още и Александър Геров, Дамян Дамянов, Вера Мутафчиева, Йордан Радичков, Тончо Жечев, Чавдар Добрев, Павел Матев, Любомир Левчев, Лиляна Стефанова, Леда Милева, Валери Петров, Исак Паси, Стефан Гечев, Константин Косев, Георги Джагаров, Евтим Евтимов, Андрей Германов, Станка Пенчева, Любен Зидаров, Борислав Стоев, Андрей Даниел, Крикор Азарян, Венцеслав Кисьов, Кирил Варийски, Вели Чаушев, Радко Дишлиев, Иван Налбантов и т.н. Всеки ден мислено си разговарям с тях, за мен те не са мъртви, живият им дух ме напътства, окрилява и облагородява. Мой дълг е да издавам и преиздавам техните съчинения или да пиша и припомням за тяхното благородно и възвишено дело.
- Моля Ви да споделите случка с някой от писателите или художниците?
- Случките са безброй. Съдбата ми подари приятелството с тези хора и ме натовари със задачата да пътувам стотици пъти с тях из цялата страна. Да участвам в техни премиери, изложби, рецитали и обществени дискусии. На тези срещи, а и по-късно на чаша вино или друго питие, се разразяваха истинските дискусии, които приличаха на древногръцки симпозиуми - умни хора, талантливи духове разговарят за сериозни и фундаментални ценности на обществото и на човека, шегуват се със себе си, впускат се в артистични бравурни другарски шеги, закачки и игри, които показват, че смешното върви ръка за ръка с трагичното, възвишеното се опира и предопределя и разюзданотоЕ
- Пътувате много из България, за да популяризирате литературата и изобразителното изкуство. Какво най-често Ви питат хората?
- Възможно ли е и кога ще се спре с разпада на националните ценности, разрухата на любимото Отечество. Как и кога ще намери сили нашето общество да излъчи истински народни водачи, а не тези посмешища (с малко изключения), които се подвизават на публичната политическа сцена.
- За кратко време бяхте и в политиката като депутат от БСП. Нека точно днес да не коментираме левицата и политиците ни. Но, заслужава ли наистина България днешните си управници?
- Хе-хе. Не само не ги заслужава, но трябва да ги отхвърли с презрение и това ще извърши историята, въпреки тяхната суета и самолюбие.
- От години насам политиците от всички цветове неглижират българското образование - и чрез ниското заплащане на учителите, и с отпадането на значими наши исторически личности от учебниците. Защо е така?
- Защото полуграмотни и недобросъвестни в смисъл необичащи националните ценности и неразбиращи духа на българската култура и образование се рекрутират за началници на образователната система през последните десетилетия. Тук ще направя изключение с г-н Красимир Вълчев, който според мен, е най-подготвеният, най-почтеният и най-умният министър на образованието през последните години.
- Като издател бих искала да Ви попитам - четат ли хората днес стойностни книги? И бихте ли определил профила на тези читатели?
- Зависи за кои хора говорим - политиците с малко изключения, както знаем, не четат книги. Но все още има едно просветено малцинство в българското общество, което обича, чете и цени литературата с високи художествено-естетически качества. Боя се, че тази прослойка драматично оредява. Дано тя да не се превърне в една секта като "играчите на стъклени перли" на Херман Хесе. Това би било трагично за развитието на нашето общество.
- Какво е пожеланието Ви към българите за следващата 2024 година и по-специално към творците?
- Най-доброто пожелание са думите на Спасителя към неговите ученици, следовници и поклонници - "Който претърпи до край, ще бъде спасен!". Колкото и да е трудно, трябва да вярваме, че е възможно да променим тези трагични тенденции, в които е оплетено днешното не само българско, но и европейско общество. Трябва да има вяра поне колкото синапеното зърно, тогава ще преодолеем планини от препятствия и трудности и ще попаднем в света на райските селения, на острова на блажените, за който говорят нашите предци: орфиците, питагорейците и платониците. Този свят е свят на добросърдечието, братолюбието, безкористността и високите духовни каузи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
