Италианският имигрант е първият осъден за схемата, по която и днешните фараони събират милиарди
През миналата седмица българската прокуратура обвини германската гражданка Ружа Игнатова, че между 2014 г. и 2017 г. е била ръководител на престъпна група за инвестиционни измами по схемата “Понци”. Ружа, която е основала мрежата на измамната криптовалута OneCoin, е изпирала част от печалбите си от престъпна дейност с покупка на имоти у нас. Според американските власти Игнатова е оглавила международна схема на Понци на стойност 4 милиарда долара. Начинът й на действие е следният: членове на мрежата получават комисионни за всеки, когото успеят да склонят да си купи обучителен пакет с аргумента, че така ще бъде подготвен и ще започне да печели веднага след като Игнатова узакони „уанкойна“. През 2017 г. от OneCoin твърдят, че имат повече от 3 милиона членове по целия свят. През същата година Ружа Игнатова изчезва.
Кой е Понци – учителят на Ружа и всички фараони по света и у нас, създали финансови пирамиди, в които хората доброволно влагат средствата си, за да ги загубят в един хубав ден?
Преди сто години - през август 1924 г., Чарлз (Карло) Понци излиза от затвора, след като е излежал присъда за създаването на първата мащабна финансова пирамида в историята.
- Първите години в Америка
Карло Пиетро Джовани Гилермо Тебалдо Понци е роден на 3 март 1882 г. в Лугано (Италия). В началото на ноември 1903 г. заминава за САЩ с 200 долара в джоба. По време на двуседмичното трансатлантическо пътуване губи парите си на карти, за пиене и щедри бакшиши.
Когато на 15 ноември 1903 г. параходът „Ванкувър“, натоварен с мигранти от Италия, пристига в Бостън, Понци се откроява с елегантността си сред тълпата, но в джоба си има 2,50 долара. Освен това не знае английски. През следващите 4 г. работи като продавач в магазин, майстор на шевни машини, сервитьор, портиер. Мести се от град в град . Стига чак до Канада и там щастието му се усмихва.
В Монреал Луиджи (Луис) Зароси, собственик на банката Banco Zarossi, обслужваща предимно италиански емигранти, наема сънародника си за помощник-касиер. Но Зароси е обвинен в измама: преводите на пари на клиенти към Италия се извършват едва след като следващият имигрант донесе сума в банката. Зароси избягва процеса, но не и фалита - имуществото му на стойност 6 545,93 долара е продадено на търг.
През лятото на 1908 г. Понци се забърква с фалшиви чекове и е осъден на три години затвор. През 1910 г. е освободен предсрочно за добро поведение. Първото нещо, което прави, е да си поръча нов костюм. Решава да се върне в САЩ, но веднага след като пресича канадско-американската граница, е арестуван и осъден на три години затвор и глоба от 500 долара за подпомагане на нелегалната имиграция. През юли 1912 г. е освободен.
Пробва се като предприемач в малкия миньорски град Блоктън, Алабама, където живеят много имигранти от Италия. Предлага на градското събрание идея как да бъдат прекарани вода и ток в селището. Но възникват непредвидени обстоятелства. Местната болнична сестра Пърл Госет получава тежки изгаряния и лекарите трябва да избират между ампутация и присаждане на кожа. „Намери се доброволец - Чарлз Понци, образован италианец, който монтира водоснабдителна система в Блоктън. Той е на около 30 години, със слабо телосложение, красив като Адонис и по време на операцията е в отлично здраве“, пише The Age-Herald. Операцията е извършена на 4 октомври, като е взета е кожа от бедрата на Понци. Но се налага втора операция, като този път кожата е взета от гърба му.
След героичния си акт в Блоктън, Понци се скита на различни места из страната. Когато Америка влиза в Първата световна война през 1917 г., като резервист в италианската армия Понци получава право на безплатни пътувания с влак до Ню Йорк, откъдето отплава за Италия. Но малко след като корабът тръгва, той скача във водата и доплува обратно до брега.
След войната решава да отвари собствен бизнес. Изпробва няколко идеи, които се провалят. Но една от тях му носи милиони долари.
Писмо от Испания
Понци разказва как един ден се натъкнал на писмо от Испания. Към него е приложен международен талон за отговор, който да бъде заменен за пощенска марка за плащане на отговора. Купонът посочва страната, която го е издала (Испания), деноминацията (30 сентаво), има и надпис на няколко езика: „Този купон може да бъде заменен в пощата на всяка страна от Всемирния пощенски съюз за пощенски марки на стойност 25 сантима или техния еквивалент“.
Понци бързо прави сметки: обменът на долара за италианска лира би позволил да се купят 66 купона. Ако се вземат американски пощенски марки на стойност $3,3 за тези купони, печалбата е 230%. За целите на експеримента изпраща три писма - до Италия, Испания и Франция. Включва долар във всяко писмо и моли получателите да обменят долари за национална валута, да купят международни купони за отговор и да му ги изпратят. Експериментът е успешен.
През декември 1919 г. основава Securities Exchange Company. Компанията обещава на потенциалните инвеститори фантастични печалби чрез валутни транзакции, свързани с международни пощенски споразумения. На инвеститорите са дадени записи на заповед с обещание да получат с 50% повече от инвестираната сума след 45 дни и два пъти повече след 90 дни. Първите инвеститори са познати, следващите - познати на познати.
През първия месец няколко хиляди долара, внесени от инвеститори, се превръщат в 12-15 хиляди долара. Успешните инвеститори разказват на приятелите си за печелившата операция.
През май 1920 г. офисът на Securities Exchange Company в Бостън приема около 250 хиляди долара на ден от желаещите да увеличат капитала си. Офиси на компанията се отварят в над 20 града.
През юли 1920 г. Boston Post публикува статия със заглавие „Удвоете парите си за три месеца“. След публикацията, офисът в Бостън на Securities Exchange Company е обсаден от тълпи от хора, желаещи да инвестират парите си. Състоянието на Понци се оценява на 8,5 милиона долара. Той купува недвижими имоти, ценни книжа, кола Locomobil и луксозно имение в Лексингтън (предградие на Бостън; на 29 февруари 2024 г. тази къща е закупена за $4,15 милиона). Купува и контролния пакет от банката, която първоначално му е отказала заем.
- Прокуратурата и вестниците създават паника
На 26 юли 1920 г. представители на прокуратурата на САЩ и щатската прокуратура на Масачузетс се срещат с Чарлз Понци. Окръжният прокурор Джоузеф Пелетие обявява, че ще бъде направена ревизия, за да се определи дали Securities Exchange Company е в състояние да изпълни всичките си задължения. Понци уверява обществеността, че активите му далеч надхвърлят задълженията му. На 29 юли, за своя сметка, той храни със сандвичи и кафе тълпата, събрала се пред офиса му (никой не иска да си тръгне за обяд от страх да не загуби мястото си на опашката).
На същия ден пощенската служба на САЩ пуска изявление за бизнеса на Понци. В него се казва, че операцията с купони за отговор не може да генерира милиони, тъй като от 1908 до 1920 г. в САЩ са изпратени купони на обща стойност 60 000 долара. През същия период американските пощи получават 2,5 милиона купона от Швейцария на обща стойност 150 000 долара, като 900 000 купона все още са притежание на пощенските служби. Освен това става известно, че двете държави, за които говори Понци, вече са спрели продажбата на купони за отговор от няколко месеца - Италия през април и Франция през май.
Журналистът Уилям Макмастърс подозира измама от самото начало - че плащанията на стари инвеститори се извършват за сметка на нови. Той продава материала си на собственика на вестник Ричард Гросиер за 5 хиляди долара (почти 80 хиляди долара в съвременни долари). На 2 август вестникът публикува статията на Макмастърс. Започва паника сред вложителите на Securities Exchange Company.
На 9 август Понци е обявен в несъстоятелност. На 10 август обявява, че спира да изплаща пари на инвеститори. На следващия ден Boston Post публикува криминалната му история. Банката Hanover Trust Company е затворена. Срещу Понци са повдигнати обвинения за измама. На 13 август е отведен в затвора.
Впоследствие размерът на събраните средства е изяснен: между 9,1 милиона и 9,5 милиона долара. Активите на Понци (недвижимо имущество, банкови депозити, дялове на компанията, лимузина, имение) са оценени на 1 592 059,12 долара. Кредиторите заявяват, че общите му задължения възлизат на 6 396 000 долара (включително 50% и 100%, обещани на инвеститорите след определен период). Максималната оценка на общите загуби, включително с тези, които са ощетени заради затварянето на банката Hanover Trust Company, е за около 20 милиона долара (приблизително еквивалентни на днешните 315 милиона долара).
Чарлз Понци е освободен на 6 август 1924 г., но получава нови обвинения за кражба на 10,8 хиляди долара от инвеститори. През февруари 1925 г. е признат за виновен и осъден на 7 до 9 години затвор. През февруари 1926 г. е издадена федерална заповед за арестуването му, защото отново е обвинен в измама на потребители. Понци се предава на властите, освободен е под гаранция, променя външния си вид и се опитва да отплава за Италия, но е арестуван в Ню Орлиънс. Този път прекарва над 7 години в затвора, а след освобождаването му през 1934 г. е депортиран в Италия.
Впоследствие се завръща в Америка, но на Юг – като служител на италианската авиокомпания LATI (Linee Aeree Transcontinentali Italiane). Последните години от живота си прекарва в болница в Рио де Жанейро – сляп с едното око и частично парализиран. Умира на 18 януари 1949 г.
Схемата на Понци, известна още като финансова пирамида, отдавна е надживяла своя създател, пише „Комерсант“.
Виж още: Пирамидата погълна криптокраля Сам
Виж още: БГ фараоните от Иво Недялков до Ружа
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
