Гунди се пробвал за актьор в киното

Аспарухов не обичал лук, предпочитал традиционна храна като баница и айрян

"В последните няколко години живея с мисълта за г-н Георги Аспарухов. Безброй часове, прекарани в проучване и подготовка, за може би най-голямата роля в моя живот. Опознавайки Гунди, аз станах по-добър човек". Това споделя в постовете си във Фейсбук Павел Иванов, актьорът, който изигра ролята на големия футболист във филма "Гунди - истории за любовта". Лентата се радва на небивал зрителски интерес. За първите 10 дни след появата му в кината филмът има общо 238 237 зрители и боксофис от 3 406 160 лв. Този резултат го нарежда на второ място в ТОП 20 на българските филми според класацията на Националния филмов център по брой зрители, изпреварвайки "Love Net" (2011) с 207 122 зрители и "Операция Шменти Капели" (2011) със 181 461 зрители. Пред историята за Георги Аспарухов остава само "Мисия Лондон" (2010), който е гледан от общо 376 809 зрители за цялото си съществуване.

Макар да не са останали много фенове, които да са гледали на живо играта на легендарния футболист, филмът запознава няколко поколения с личността на Георги Аспарухов и събуди отново интереса към легендарния спортист.

А Павел Иванов, който прекрасно се превъплъти във футболния идол, споделя какво е научил за Аспарухов по време на дългогодишната си подготовка за филма.

"Подготвях се за ролята 6-7 години. Това всъщност е малко на фона на подготовката, която е имал Гунди. За да ми стигне времето, трябваше да спазвам по-строг хранителен режим от неговия", споделя Павел в онлайн предаване. И допълва, че се е наложило да се храни без почти никакви подправки и сол, за да може тялото му да бъде максимално изчистено.

По време на подготовката си той е бил в непрекъснат контакт със съпругата на Гунди Величка Маркова и от нея е научил как се е хранел спортистът. Той харесвал простите традиционни ястия. "Обичал айран и домашна баница. Не е ял лук - арпаджик, не е обичал", казва Павел, като нарича Гунди само и единствено "Господин Аспарухов", с което показва дълбокото си уважение към футболиста.

Влизал в театъра с минута закъснение

След премиерата на филма Павел Иванов разказва в социалната мрежа история, която научил през годините, но никога не е споделял.

Футболистът много обичал театъра и киното. Само най-близките му знаят, че е бил много артистичен. В най-тесен кръг ставал душата на компанията - забавен, невероятен танцьор. Дори бил на проби в киното за филма "Черните ангели" - роля, в която е щял да играе заедно с Виолета Гиндева, изгряла с този филм. "Интересно е, че аз си партнирах с нея в последния й филм, година преди да си отиде. Във филма играехме само двамата", споделя Павел Иванов.

Той разказва още, че Аспарухов имал приятели от артистичните среди, които го канили на свои постановки. И много се вълнували, че вечерта на представлението ще дойде господин Аспарухов. Зад кулисите започвала трескав подготовка: мъжете са опитвали да изпъкнат с вмятания за футболната му игра и последните мачове, а актрисите си слагали повечко грим и пудра, за да са по-красиви под прожекторите. Вълнение обземало и зрителите. Щом се разчуело, че господин Аспарухов е сред тях, вместо да гледат към сцената , те се въртели, за да го видят, шушукали, обсъждали.

Прекомерното внимание притеснявало Гунди. Той започнал да влиза в театъра с минута закъснение, за да е сигурен, че пиесата е започнала и хората гледат напред към сцената, а не към него. "Надявам се, че господин Аспарухов, някъде там - в тъмнината на салона, макар и с минутка закъснение - ще посети този филм", пише актьорът Павел Иванов.

Как се сдобива с прякора

В средата на 50-те години, когато е около 12-годишен, той рита топка на полянка до улица "Братя Пешеви" в София. Наблизо неговите родители - Аспарух и Мария - строят къща от тухли, които сами пекат. Момчето дочува какво казва баща му за бившия славен играч Георги Георгиев, когото наричали "Чудото от "Раковски". Първо го наричали Чудният, после Чудни, а за благозвучие накрая станал Чунди. Взели първата буква от името му и така се получило "Гунди".

Малкият Георги Аспарухов приел това като стъпки в някаква футболна йерархия и поискал и той да премине през Чудни-Чунди-Гунди. Оттогава започнал да се представя като "Гошко, но ми викат Гунди". Като го питали "Какво е това Гунди?", отговарял : "Не от всички Гошовци става Гунди, първо трябва да си Чудни, после Чунди и накрая - Гунди".

"Ето как самичък избира своя прякор. Вярва в последователността, в стъпките дотам и в себе си. Ако сам не вярваш в себе си, кой друг ще повярва?", заключава Павел Иванов.

За спортсменството и феърплея

"Господин Аспарухов е бил смирен, земен мъж, осъзнавал напълно своите възможности, но никога не претендирал за внимание заради тях. Често споменава: "Футболът е игра. Ние, футболистите, имаме удоволствието да играем, докато работим. Футболът е забавление", пише Павел Иванов.

Още докато бил юноша, баща му напомнял да не се големее и да не забравя откъде е тръгнал и кой му е помогнал. В същото време Аспарухов е бил атлет със страховита физика, подготвен и опасен за всяка защита. Висок на ръст, с мощен шут, еленски отскок, маневрен и със силен врат. Неговото смирение и спокойствие да не се бъркат с лъвското сърце на терена. Тази спортна машина и атлет е в състояние да гази всичко насреща си на терена. Но го е правил елегантно, красиво, според правилата във футбола, играл е за публиката и за победа. Не е случайно, че 50000 души посещават стадионите постоянно, за да видят това. Господин Аспарухов е чудесен пример, че човек може да постига много в любимото си занимание, да бъде сред най-добрите и да знае цената си, без да пречи на другите. Дори напротив - помага им. Радва се за тях и с тях.

"Грубостите във футбола са печално явление, което оскърбява", твърди той. И добавя: "А иначе футболът е удоволствие".

В разгара на може би най-силния му сезон (1966 година) се утвърждава един треньорски подход в България, който се прилага от защитата. Заръките на треньори: "Не му позволявайте да играе! Ритайте Гунди!" са малка, но представителна част от отношението към него. Безмилостни и нарочни влизания в краката му бележат с постоянни болки дните до края на неговия път. Той е споделял пред най-близките си, че има силни болки дори при спокойно ходене. Претърпява няколко операции във Виена, а прочути европейски лекари (например Роберт Йелиник, който го оперира) казват: " Чудя се как е успял да играе в такова състояние."

Това се случва още през 1966 година, а той е едва на 23 години. Пред него би трябвало да има време и път за чудесна кариера в спорта и възможности да представя България пред света, а вече патерицата му е винаги под ръка. С голямо нетърпение очаква всеки път думите на лекарите "можеш да играеш отново" и като дете се впуска обратно на терена - без храна може, без вода може, но без футбол не. Има случаи, когато още на първата среща след тежка контузия го контузват отново, например срещу "Спартак" Пловдив.

Гунди стига до извода, че без трайно лечение няма да мине. Над две години прекарва по лечебници без право да играе пълноценно. Националният отбор го моли само да присъства в редиците на тима, за да вдига духа на момчетата и да плаши противниците.

Дори в този тежък момент се намират хора, които се съмняват, че симулира. След поредната операция във Виена Гунди се прибира с бурканче със собствените си костици от крака. "Какво е това?", пита съпругата му. "Това са моите симулации", отговаря той.

Аспарухов няма контузии от чужди футболисти в международни формати. Ритан е лошо само в България.

Бил много обичан от чуждестранните футболни клубове. Италианският "Милан" предлага изключително висока сума за него, но Гунди отказва офертата като заявява, че не би напуснал България, за да играе в чужбина, дори при най-изгодните условия.

Известен е със своята спортна етика и справедливост на терена, винаги е показвал уважение към съотборниците и противниците си. Това не е останало незабелязано - носител е на купата за индивидуално спортсменство, което допълнително укрепва репутацията му на "играч на народа".

Пловдив в сърцето

Историята на Георги Аспарухов е тясно свързана с тази на "Ботев" Пловдив. Той отбива военната си служба под тепетата. С времето се влюбва в отбора, където играе с незабравими легенди на футбола. Малко познат факт е, че с неговата любима - Величка Маркова - правят планове за женитба в Пловдив, за да остане той в града и да играе с любимите си съотборници. В последствие кариерата му тръгва по друг път, но уважението и любовта към Пловдив, "Ботев" и привържениците на отбора остават завинаги, пише Пламен Иванов. И допълва: "Моята съпруга също е от Пловдив. И аз срещнах там любовта".