- България първа излиза от бойните действия, подписвайки Солунското примирие
- Легендарният вагон, в който е подписана капитулацията на Германия в Първата световна, изгаря
Преди 105 години, в есента на 1918 г. се поставя началото на края на "Голямата война". Така съвременниците наричат най-кръвопролитния до момента конфликт в човешката история - Първата световна война. Като плочки от домино воюващите страни от Централните сили започват една след друга да напускат театъра на военните действия.
Генерал Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев по време на преговорите в Солун
Първа "крак повлича" България, подписвайки на 29 септември Солунското примирие, следвана от Османската империя на 30 октомври, Австро-Унгарската империя на 3 ноември и Германия на 11 ноември.
На 15 септември започва военната офанзива на Антантата при Добро поле. Срещу 4 непълни полка с не повече от 6000 войници личен състав и 146 оръдия, обединените френско-сръбски сили хвърлят в боя 5 армейски дивизии с над 31 000 бойци и 640 оръдия. Въпреки всичко, недобре въоръжените,
гладни и зле облечени български войски
първоначално успяват да удържат позициите си, независимо от артилерийския бараж и връхлитащите ги свежи войски на Антантата. Но в края на втория ден главнокомандващият френските сили генерал Луи Франше д`Еспере вече е в състояние да се похвали с направения от бойците му пробив в българската отбрана. Част от обезверените войници напускат фронта и се отправят към щаба на действащата армия в Кюстендил, обявявайки Войнишко въстание. В страната цари хаос и правителството не е способно да се справи с кризата.
В тези условия на 25 септември кабинетът на Александър Малинов преценява, че военното положение на България е безнадеждно и на следващия ден иска примирие. То е подписано на 29 септември в щаба на генерал д`Еспере в Солун, като той дава само два часа на българските пратеници да съгласуват, приемат и подпишат примирието. Страната ни се задължава незабавно да напусне всички новозавзети територии в Гърция и Сърбия, френски войски ще се разположат във важни стратегически центрове вътре в страната. Българската армия се демобилизира като войските в западния сектор (на запад от Скопие)
остават в плен като заложници
до края на войната. От победоносно маршируваща, България се превръща в окупирана държава. Като единствена утеха на съвременниците остава фактът, че е избегната гръцка или сръбска окупация.
Логически завършек на българското участие в Първата световна война става подписаният година по-късно в парижкото предградие Ньой сюр Сен мирен договор, който слага точка на българските копнежи за национално обединение и поправяне на грешките от Берлинския договор от 1878 г. и последиците от Балканската и Междусъюзническата войни.
На 30 октомври на британския боен кораб "Агамемнон", акостирал в пристанището на Мудрос, остров Лемнос се подписва примирие носещо името на града, в който е подписано между Османската империя и Антантата. Интересен факт е, че въпреки опитите на френския адмирал Аме да участва в преговорите, те са отхвърлени от британския адмирал Съмърсет Гоф-Калторп с аргумента, че както в Солун примирието е било подписано от името на Антантата само от френски генерал, така сега единствено англичаните ще сключат примирие с Османската империя като представители на победителите. Условията, наложени от съюзническите войски на Турция, са аналогични с тези, които месец по-рано са били наложени и на България. Демобилизация на армията, предоставяне контрола над проливите Босфор и Дарданели на съюзниците, както и на всички големи пристанища и корабите в тях. Въвеждане на чужди войски на територията на Турция и окупация на Истанбул. Освен това турците трябва да напуснат владените по-рано територии в Иран, Задкавказието, Киликия, Триполитания, Киренайка и други. Така на практика
Османската империя престава да съществува
губейки всички свои владения с изключение на Мала Азия и неголям коридор в района на Истанбул. През август следващата година е подписан Севърския мирен договор, който обаче не влиза в сила, тъй като Турция отказва да го ратифицира.
Великото национално събрание на Турция създадено през 1920 г. от Мустафа Кемал Ататюрк в Ангора (сегашна Анкара) отхвърля диктата като несправедлив, а последвалата война за независимост на Турция срещу окупиралите страната войски на Франция, Англия, Италия и Гърция води до преразглеждане на клаузите на договора и подписването през 1922 г. на Лозанския мирен договор. В него част от отнетите по-рано от Турция територии са върнати.
След съкрушителното поражение в битката при Виторио-Венето, Австро-Унгарската империя фактически престава да съществува. На 30 октомври 1918 г. за австрийски канцлер е назначен социалдемократът Карл Ренер, а в унгарската част на империята побеждава
Революцията на хризантемите
водена от Михай Каройи, който обявява излизането на Унгария от състава на унията и превръщането й в демократична република. Така на 3 ноември във вила Джусти недалеч от Падуа е подписана капитулацията на Австро-Унгария. На следващата година са парафирани Сенжерменския мирен договор с Австрия и Трианонския с Унгария. Вследствие разпада на бившата империя в Европа възникват нови държави - Кралство на сърби, хървати и словенци (впоследствие преименувано на Кралство Югославия) и Чехословашката република. Части от бившите владения на Хабсбургите са дадени на Румъния, Полша, Италия и нововъзникналата Западно-Украинска народна република. С договора също се възпрепятства обединението на Австрия с Германия, което става факт петнайсетина години по-късно.
Последна Германия вдига белия флаг на 11 ноември 1918 г. След започналото в средата на октомври общо настъпление на Антантата, германските войски губят заетите позиции. Още в края на септември немските генерали Хинденбург и Лудендорф заявяват, че страната се нуждае от ново правителство, което да търси примирие.
На 3 октомври канцлер става принц Макс Баденски, известен с либералните си и пацифистки възгледи. Месец по-късно канцлерът иска примирие чрез посредничеството на американския президент Удроу Уилсън, основано на предложените от него 14 точки за следвоенно устройство на Европа. Но бъдещите победители не бързат с отговора си, целейки от една страна да отслабят докрай Германия, а от друга да заобиколят исканите от Германия "14 точки на Уилсън". Въпросните точки повеляват победителите да се отнесат снизходително към победените с цел договаряне на справедливи каузи в мирните договори. Междувременно на 5 октомври американската армия разкъсва немския фронт, което води до общо германско отстъпление. Вследствие на годините война и тежките условия в страната, в Кил се разбунтуват матросите от германския флот, като недоволството прераства в Ноемврийска революция.
Генерал Фердинанд Фош (вторият отдясно) с представители на Антантата при подписване на Компиенското примирие.
На 8 ноември немската делегация е приета от главнокомандващия френската армия генерал Фош. Тъй като едно от условията на победителите е кайзер Вилхелм II да се откаже от трона, на следващия ден Макс Баденски без знанието на суверена обявява абдикацията му. Същата нощ Вилхелм напуска страната и до смъртта си живее в Холандия. На 11 ноември в 5 часа сутринта парижко време в Компиенската гора е подписана капитулацията на Германия.
В 11 часа на 11 ден на 11 месец
примирието влиза в сила и е отбелязано със 101 артилерийски изстрела. Следва Версайският диктат, откъсвайки богати територии от страната, налагане на непосилни репарации, унищожаване на германския флот, съюзническа окупация на Рейнската област и много други тежки икономически условия. Логичното продължение на споменатите договори е появата на националсоциализма и фашизма в Европа, техният политически възход и всички произтичащи от това последствия.
Вагонът, в който е подписан документът, се е ползвал като кабинет на главнокомандващия на крайната фаза на войната. След войната вагонът е откаран в Париж и е изложен срещу Дома на инвалидите, в който е погребан Наполеон. През 1927 г. е върнат в Компиенската гора, където е издигнат мемориал в памет на събитието. През 1940 г. след мълниеносното завладяване на Франция от фашистка Германия, последвала сюрреалистична възстановка на събитието, само че с обърнати роли. Този път
на мястото на генерал Фош седял Адолф Хитлер
който наредил вагонът да бъде изваден от мемориала и отново върнат на релсите на същото място в Компиенската гора като преди 22 години. След това фюрерът нарежда вагонът да бъде закаран в Германия за да бъде изложен като символ на германското могъщество в Берлин. По време на войната е преместен за да бъде предпазен от бомбардировките, но изгаря на гара Кравинкел вследствие бомбардировка или умишлен палеж, дело на СС. През 1950 г. компанията "Вагон Ли" дарява на музея точно копие на историческия вагон.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
