Доста млади хора се завръщат към религията. Но те трябва да се информират от сигурни източници, тъй като интернет невинаги предлага такива, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ д-р Мустафа Хаджи, Главен мюфтия на България
- Д-р Хаджи, започна свещеният месец Рамазан. Кое е Вашето важно послание?
- В този месец Аллах е заповядал на мюсюлманите да постят като целта е да станат по-смирени и по-богоязливи. Ученият имам Газали казва: "Постещите биват три вида. Първият са тези, които се въздържат от храна и напитки, но не пазят останалите органи на човешкото тяло за забранени постъпки. Вторият вид са вярващите, които се въздържат от храна и напитки, пазят органите си от извършване на грях, но не успяват да опазят сърцето си. Към третия и най-достойния вид принадлежат онези, които успяват да се въздържат от храна и напитки, опазват останалите органи на човешкото тяло и пазят сърцата си от лошотия и завист. Те намират спокойствие и са истински праведни хора".
От друга страна Рамазан е месецът, в който Аллах низпосла Коран и Керим, който е светлина на всеки, който иска да бъде щастлив. Той показва как да се държим и как да бъдем човеци преди всичко, как да се отнасяме с Всевишния, със себе си и с другите. Вярващите имат за цел да се издигнат духовно. Когато достигнат това, ще получат награда.
- Това е месецът на опрощението, на милосърдието на равносметката. Какъв е прочитът на тези ценности през призмата на геополитическата ситуация в света? Има ли надежда за мир?
- Надежда за мир винаги има. Две са важните неща. На първо място хората трябва да разберат религията по правилен начин, тя не е суха вяра в отвъден живот. Религията е тясно свързана с реалния човешки живот, което значи, че тя учи хората да бъдат смирени, добри. Да разберат, че не са сами на този свят, както и че той не е тяхно притежание, а на Всевишния и че те са ползватели. Това означава, че всеки трябва да вземе толкова, колкото му трябва. Има хора, които се опитват да използват религията за користни цели, други се опитват възползват от затрудненото положение на обществото. Когато се съберат тези проблеми, се получава нежеланата война и страданието. Мисля, че човечеството трябва да се опомни. За всеки има място под слънцето, всеки може да живее щастливо. Но всеки човек трябва да разбере,че трябва да е съпричастен, да обича хората. В крайна сметка всеки има правото на живот.
- Твърди се, че голямата болест, от която страдаме днес, е духовната бедност и бездушието. Какъв е пътят към спасението?
- На първо място обществото не може да бъде атеистично. То може да претърпи упадък, но трябва да има свой начин на вяра. В последно време се появи един нов термин - деизъм, което означава, че на доста хора сърцата са чисти и не им е необходимо да бъдат религиозни. Това разбира се, не е правилно, защото Аллах е сътворил човека слаб и когато съгреши, той иска опрощение от него, за което получава награда.
Религията е регулатор на човека в отношенията му с хората, на неговата посока в живота.
- Кои, според Вас, са най-големите духовни премеждия, пред които е изправено обществото ни?
- Смея да твърдя, че болшинство от обществото не разбира религията, което е голям проблем. В нашето съвремие начинът на живот може да бъде съобразен с религията, стига тя да бъде обяснена по правилен начин. Наблюдавам доста млади хора, които се завръщат към религията, но е нужно те да могат да се информират от сигурни източници, тъй като интернет не винаги предлага такива.
- Всяка година година Главно мюфтийство провежда кампания, свързана с подпомагане на образованието. Успява ли тя, достатъчна ли е?
- Кампанията набира все повече популярност и средствата, които се събират, са все повече. Дали е достатъчна? Не! Ние сме длъжници на младите - длъжни сме да им обясним религията, а това изисква доста усилия, които трябва да бъдат положени. Подпомагането на ислямското образование е една от най-важните ни дейности. Когато младите хора са образовани, с тях може да се работи по-лесно. Образованите хора са тези, които могат да изведат човечеството от духовния глад, те могат да спрат насилието в световен мащаб.
- Една от отличителните характеристики на България е нейното многообразие от природни дадености, фолклор и етноси. Заплашена ли е заедността и как трябва да противодействаме срещу подобни заплахи?
- Заедността между различните етноси сме я наследили от нашите деди. Наш дълг е да я запазим, да я доразвием и да я предадем на следващите поколения. Ако оставим нещата на самотек, няма да се получат. Те ще бъдат криворазбрани. Всяка религия има неща, които трябва да направи, това важи и за етносите.
Не бива да пречим на останалите да живеят спокойно.
- Много е актуален въпросът за дигитализация и съхранение на културното наследството, от което е част и Османското. Какви стъпки предприема Главно мюфтийство в това отношение?
- От една страна има доста обекти от османско време, които са собственост на Мюсюлманско изповедание. Над 90 % от тях са ремонтирани и са в добро състояние. Има и такива, които се нуждаят от ремонт. В момента две джамии се ремонтират - едната е в Разград, там я ремонтираме с държавна помощ. Другата е в Пазарджик, нея я възстановяваме с наша помощ.
Има и обекти, за които не можем да се грижим, защото не те са собственост на Мюсюлманско изповедание. Например, така е с джамиите в Дупница, Ихтиман, Враца. Тези паметници трябва да бъдат запазени, защото това е наследство на българския народ.
- Един пример от Родопите, където се намира и единственият в България коран. В него името на Аллах е изписано със златни букви. Как този артефакт ще бъде запазен и възможно ли е неговото дигитализиране?
- В Чепинци има доста запазена литература, която група момчета се ангажираха да съберат. Артефактите бяха почистени според съвремнените изисквания. Също така е направен каталог на тази литература.Там е необходимо да се дигитализира цялата библиотека, както и да се допечатат всички ръкописи.
- Уникалната Томбул джамия "Шериф Халил Паша" в Шумен наскоро бе напълно реставрирана. Какви са плановете за нея?
- Освен, че е място за молитва, в джамията се извършват и курсове за обучаване на имами. Библиотеката в тази джамия също е уникална, но за съжаление всички екземпляри са иззети оттам. Ние се опитваме да я възстановим отново да стане по-голямо духовно средище. Джамията се радва на посещения. Всеки, който посещава града, се отбива да види и нея. Туристите са доволни, имаме и екскурзоводи.
- Как тя вярата може да ни спаси от изкушенията на прекалено материализирания свят?
- Често пъти човеците си задават въпроса: ако аз имам повече, ще стана ли по-щастлив или не? Аз съм от по-старото поколение и съм убеден, че хората днес имат много възможности, но не съм сигурен, че днес са по-щастливи и свободни.
В миналото всички бяхме доста ограничени откъм информация. Днес всичко се измерва с пари, но с тях човешко щастие не се купува.
Когато материалната част от живота е в повече, тя се превръща в бреме, а не в решение. Човек трябва да знае, че му е необходимо толкова, колкото да живее. В крайна сметка никой нищо не е занесъл със себе си в отвъдното.
Ако един човек хлътне по материализма, той тръгва по наклонена плоскост. И колкото по-рано се опомни, толкова по-добре.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
