На 4 март Европейската комисия излезе с ново предложение за финансиране на превъоръжаване на Европа на стойност около 800 млрд. евро. За амбициозната идея събщи председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, а подробностите станаха известни от нейно излъчено във видео изложение.
- Още 150 млрд. евро дълг
Фон дер Лайен предложи Евросъюзът да поеме нов дълг до 150 милиарда евро, които да бъдат отпуснати на правителствата на държавите-членки под формата на заеми в рамките на нов план за превъоръжаване. Инициативата е продиктувана от войната на Русия в Украйна и опасенията, че Европа вече не може да бъде сигурна, че ще бъде защитавана от САЩ. Ден по рано американският президент Доналд Тръмп спря военната помощ за Украйна, подчертавайки нарастващото разминаване между европейските лидери и Вашингтон по отношение на сигурността на континента и начина на справяне с Русия.
Фон дер Лайен представи отпускането на заеми до 150 милиарда евро за приоритети като противовъздушна отбрана, ракети и безпилотни летателни апарати. Това е част от пакет предложения, който според нея може да мобилизира до 800 милиарда евро за европейската отбрана. Лидерите на ЕС вече са започнали първоначални обсъждания на предложенията. Някои от плановете естествено ще изискват одобрението на правителствата на ЕС.
Преди това Тръмп обвини европейските държави, че не харчат достатъчно за собствената си отбрана и вместо това разчитат на защитата на Съединените щати чрез НАТО. Европейските лидери пък настояват, че в момента стремително увеличават военните си разходи.
- Пакетът за превъоръжаване
Голяма част от пакета на Комисията се фокусира върху насърчаването на държавите от ЕС да изразходват повече средства за отбрана и върху промяна на предназначението на съществуващите еврофондове, а не върху предоставянето на нови средства. В пакета не е включено предложението за поемане на общ европейски дълг и безвъзмездно финансиране на проекти в областта на отбраната, за което се застъпиха балтийските държави и Франция. Това предложение срещна отпор от Германия и Нидерландия.
Полският министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш заяви, че безвъзмездните средства биха били по-добър вариант. "Смятам, че това би било по-ефективно", каза той пред репортери. Германският министър на външните работи Аналена Бербок приветства пакета като "важна първа стъпка". Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис също приветства предложенията. Но посочи, че сега трябва да се изработят подробностите, за бъде гарантирано, че всички държави членове ще се възползват, независимо от текущите си разходи за отбрана.
Като част от плана Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) заяви, че ще премахне ограниченията за финансиране на проекти в областта на отбраната и ще разшири обхвата на допустимите проекти, въпреки че ще остане забраната за финансиране на покупките на оръжия и боеприпаси.
Комисията предложи разходите за отбрана да бъдат изключени от ограниченията, наложени от правилата на ЕС за държавния дълг. "Ако държавите членове увеличат разходите си за отбрана средно с 1,5 % от БВП, това би могло да създаде фискално пространство от близо 650 млрд. евро за четири години", посочи Фон дер Лайен.
- Лидери под натиск
Европейските лидери са подложени на огромен натиск да увеличат разходите за отбрана, тъй като завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом убеди много от тях, че не могат да бъдат сигурни, че ще разчитат на защитата на САЩ чрез НАТО. По данни на Европейската агенция по отбрана членовете на ЕС са похарчили 326 млрд. евро за отбрана през 2024 г. - около 1,9% от БВП. Европейските лидери заявиха, че разходите трябва да нараснат много повече през следващите години.
Комисията предлага още парите, които страните получават от т.нар. кохезионни фондове на ЕС - предназначени за изравняване на жизнения стандарт в Европа - да могат да се използват и за целите на отбраната.
Европа се стреми да мобилизира стотици милиарди евро допълнително финансиране, в опит да продължи подкрепата си за Украйна в критичен момент, особено след като Тръмп нареди спиране на цялата военна помощ за Киев. Фон дер Лайен нарече това "момент, който се случва веднъж на поколение" и по-рано каза, че ЕС е изправен пред нужди от инвестиции в отбраната от около 500 милиарда евро през следващото десетилетие.
- Какво липсва в офертата
Ако предложението на Фон дер Лайен има една всеобхватна тема, то тя е, че всичко ще бъде приложено бързо във формата държави-членки на Евросъюза. Но в предложението липсват някои по-амбициозни идеи, а също и много очаквани допълнителни инициативи. Анализаторите например се питат как ЕС може да работи с Великобритания и Норвегия, които не са членки на ЕС. Министър-председателят на Великобритания Киър Стармър обеща тази седмица формирането на "коалиция на желаещите" в подкрепа на Украйна. Но в предложението на Фон дер Лайен няма нищо по въпроса за по-широко сътрудничество.
Освен това не е ясно каква конкретна помощ ще бъде предоставена на Украйна, в сравнение с това, което ще бъде използвано за укрепване на европейската отбрана в по-широк план. Страните от ЕС на различни равнища вече обсъждат пакет от финансова подкрепа за Украйна, който може да бъде на стойност до 20 милиарда евро - нещо, за което фон дер Лайен не каза и дума. Като се има предвид това, новото предложение най-вероятно е отправна точка. Повече подробности може да се появят след консултации между европейските лидери, а допълнителни подробности и когато Комисията очаквано представи документ за отбраната през март. Германските компании в областта на отбраната, които искат по-голям капацитет, докато Европа се готви да повиши военните разходи, обръщат поглед към изпитващата затруднения автомобилна промишленост в първи знак за промяна, която може да помогне за съживяването на най-голямата икономика на Стария континент след две години на свиване, пише Ройтерс.
- Берлин не чака
Часове след като Фон дер Лайен оповести инициативата на ЕК за отбраната на Стария континент, сънародниците й демонстрираха, че ще бъдат в първите редици на превъоръжаването. Възможният бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц обяви, че десноцентристкият му блок Християндемократически/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) и левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП) ще предложат безпрецедентен план за милиарди евро за отбрана и инфраструктура. Двете формации водят преговори за съставяне на правителство след парламентарните избори миналия месец, като преговарящите страни бяха поставени под още по-голямо напрежение да ги приключат успешно, и то час по-скоро, заради развитието със сигурността в Европа. Мерц обяви, че ще внесе предложенията в парламента в рамките на идната седмица, а най-важното от тях е разходите за отбрана да бъдат изключени от обхвата на така наречената дългова спирачка - конституционно определения таван на държавния дълг на Германия. Той каза, че ще направи "всичко, каквото е необходимо", с оглед на заплахата за мира и свободата в Европа. Всичко това е драматичен обрат в политиката на Германия, при положение че тя десетилетия наред разчиташе на американския военен чадър за гарантирането на сигурността си.
Реализирането на предложенията ще означава и "коренна промяна и разхлабване на фискалната риза на Германия", отбеляза икономистът от банка "Беренберг" Холгер Шмидинг, имайки предвид традиционната политика на Федералната република всячески да избягва поемането на големи дългове. Предложението на Мерц предвижда разходите за отбрана да не попадат под ударите на дълговата спирачка, ако надхвърлят 1% от брутния вътрешен продукт - или 45 милиарда евро, съотнесено към сегашните размери на германската икономика.
Мерц добави, че двете формации искат да учредят и "специален фонд на стойност 500 млрд. евро за следващите 10 години" за вложения в инфраструктура, за което настоява ГСДП. Фондът има за цел да даде тласък на буксуващата германска икономика, която е в застой трета поредна година. Предложенията означават, че германските провинции, които при сегашните правила нямат право на никакъв бюджетен дефицит, ще могат да теглят заеми в размер на до 0,35% от БВП. Мануела Швезиг от преговорния екип на ГСДП каза, че предложеният план предвижда нарастване на разходите за отбрана "с най-малко по 100 млрд. евро на година".
- Пазарите реагират положително
След години на намаляване на средствата - Германия от 1990 г. не изпълнява целите на НАТО за отделяне на 2% от БВП за отбрана - наблюдателите са единни, че армията се нуждае от големи инвестиции, за да стане отново боеспособна. В парламентарен доклад от миналата година за състоянието на въоръжените сили например се казваше, че те страдат от "недостиг на материали, от важна техника до резервни части, катастрофална ситуация с инфраструктурата и срамни условия в казармите". Що се отнася до инфраструктурния фонд, надеждата, свързана с него, е той да тласне икономиката към растеж, който в дългосрочен план да позволи покриването на всякакви нови дългове.
Реакцията на инвеститорите на обявения от преговарящите план беше положителна, като веднага водещият германски борсов индекс DAX нарасна с 3,6%, движен основно от компаниите в отбранителния сектор. Рязко повишение отбеляза и борсовият индекс за по-малки компании MDAX, които са по-тясно свързани с германската икономика. Всичко това според наблюдатели говори, че пазарите очакват планът на коалиционните преговарящи в Берлин наистина да доведе до стопанско оживление в Германия.
Екcпepтите са категорични, че имeннo пpoизвeдeнитe в Eвpoпa opъжия и мoдepни вoeнни тexнoлoгии ca ключът зa пpeвpъщaнeтo нa пo-виcoкитe дъpжaвни paзxoди зa oтбpaнa в знaчитeлeн икoнoмичecки cтимyл. Toвa e пo двe пpичини. Пъpвo, пopъчвaнeтo нa opъжия oт мecтни фиpми, вмecтo пpeдимнo дa ce внacят, кaктo e пpaвил EC дoceгa, би yвeличилo вътpeшнoтo пpoизвoдcтвo, пoвишaвaйки БBП, и би cъздaлo paбoтни мecтa, кaтo зaплaтитe ce xapчaт в eвpoпeйcкaтa икoнoмикa. Bтopo, кoгaтo въpxoвo вoeннo oбopyдвaнe ce пpoeктиpa нa мecтнo нивo, пpидoбититe знaния cъщo ce paзпpocтpaнявaт лoкaлнo, гeнepиpaйки тexнoлoгични пoлзи зa цялaтa икoнoмикa.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
