- Има оферти по 700 лв. за ваканция в чужбина, тук и в Тюленово ще излезе по-скъпо
- Дечица на по 5-6 години в Югоизточна България не са виждали сняг
- През 2012 г. бе най-топлото лято в климатичната ни история
- Имаме уникални курорти, трябва ни национална стратегия за туризма, която да обслужва икономическия интерес
- Жегите през юли не са незапомнени, впечатляваща е продължителността на горещия период, казва проф. Георги Рачев в специално интервю на вестник СТАНДАРТ
- Проф. Рачев, наблюдаваме доста екстремно време през последните седмици. Тези температури нормални ли са за сезона или прекалено много се фокусираме върху тях, защото е имало лета назад в годините, които са били също толкова горещи?
- Работата на климатолозите е да помним не само какво се е случило през миналата година, но и да изследваме векове назад какво е било времето. А то е комплекс от фактори. Първо, кутията на Пандора е отворена. Медиите разбраха, че това са новини, които се четат и започнаха малко да поразкрасяват и да създават повече драматизъм в заглавията. После, когато четеш същината на нещата, разбираш за какво става дума. Другата част от въпроса е, че ние живеем през последните 20 г. в значително по-топло време. Балканският полуостров остава малко в страни от глобалното затопляне в Европа и в цялото Северно полукълбо. Ние говорим за промени в климата, които са значими за период от поне 30 г. Другото са т. нар. изменения за по-продължителен период. Но вече е ясна тенденцията, че става по-топло. Има дечица на по 5-6 години, особено в Югоизточна България, които не са виждали сняг пред дома си и трябва с мама и татко да ходят по българските планини през зимата на пързалка, на ски, за да видят как се правят снежни човеци. Аз съм израстнал в "Лозенец", София. Поне няколко години съм скачал от втория етаж на кооперацията в една огромна купчина от изринат сняг. Няма ги вече тези зими. Затопляме се, но от 2000 г. насам има поне три лета, които са култови. Едното е през 2000 г., на 5 юли аз бях в Карнобат, а в Пловдив температурата в 17 часа достигна абсолютния максимум, измерен в България - 45 градуса. Времето беше точно като това, което наблюдаваме през последните дни. Духаше силен горещ вятър - все едно бяха отворили бабината фурна. 2012-а - култова година. Тогава беше най-топлото лято, в което въобще се правят метеорологични наблюдения. Юни беше убийствено топъл, най-топлият за 150 години. Юли - най-топлият за над 120 години. Август и септември бяха в топ 3 и топ 5 по най-високи температури. Лятото на 2012 г. - няма такова в климатичната история на България. 2016-а също беше топла година. Това, което се случва в момента, не е нещо уникално и невиждано. Акцентът е върху продължителността на топлата вълна. Имахме 17 дни с анормално топло време. Това създава дискомфорт на организма, тъй като той дори рано сутрин не може да получи свежа глътка въздух, за да може в следобедните часове да посрещне високите температури. На младите въобще не им пука, че е толкова горещо. Терморегулацията им работи на макс и не изпитват дискомфорт. Трудното е за възрастните хора, а и за малките деца, които не могат да се справят с всички терморегулационни процеси. Това са основните фактора, които ни карат да се вторачваме в тези жеги. Не са незапомнени.
- Наблюдава ли се изменение във времето на сезоните - юни да е по-дъждовен и студен, а септември по-топъл. Защо?
- Това е тенденция, която наблюдаваме от 10-15 години, не всяка година. Но трябва да се повтори за период от 30 г., за да може да кажем от климатична гледна точка, че това е изменение на климата. Иначе засега се смята, че това може да е период, в който има преместване на дъждовете от един месец в друг. Балканите не сме подложени на някакви много страшни изменения. По-скоро Западна Европа изпитва доста по-големи колебания, тъй като лятото там стана доста по-топло от обикновено, което пък е свързано с Атлантическия океан - той стана доста топъл. Водата и в Тихия океан стана по-висока, а да не забравяме, че над 2/3 от лицето на земята е океан. Оттам и глобалното затопляне е абсолютен факт.
- Как явлението Ел Ниньо влияе на Европа и на България по-конкретно?
- Ел Ниньо е природно явление, което е характерно с температурата на повърхностния слой на океанската вода в Тихия океан, в района на екватора. Заема площ от няколко десетки милиона квадратни километра. Три години подред беше неговата отрицателна фаза - Ла Ниня, когато повърхностната вода беше с около 1-1,5 градуса по-ниска температура от обикновеното. Това за първи път се случва за повече от 50 г., т.е. от когато се изследва това природно явление. За това се смята, че в Северното полукълбо годишните средни температури за последните три години - 2020, 2021, 2022 г., не са толкова високи, колкото бяха например годините 2015, 2016, 2017 г. Това е охлаждащото действие на Ла Ниня. Сега фазите се смениха и на мястото на по-ниската температура на морската вода, се появява Ел Ниньо и се очаква към октомври той да се развихри брутално и тези няколко десетки милиона километра океанска вода да бъдат с около един градус по-висока температура от нормалното. Това ще доведе до по-голямо изпарение, до повече влага в атмосферата, до по-висока температура в Северното полукълбо, а в дългогодишен план и на цялата атмосфера. Поради това и един от водещите климатолози на НАСА каза: "Радвайте се на това лято, защото то е последното студено лято във вашия живот". Предполага се, че температурите на земята ще продължат да се повишават.
А как влияе Ел Ниньо върху климата и времето в България - това е малко като гледане на карти, хвърляне на боб, да спиш върху бучки захар. Никой досега не е доказал пряка зависимост между Ел Ниньо и климата на Европа. Знае се, че става по-влажно в южните щати в САЩ, че валежите се увеличават в Колумбия, но пък намаляват в Индонезия. Получават се горски пожари, запрашаване на въздуха, промяна в рибните пасажи в Тихия океан, но директно да се каже, че когато има Ел Ниньо тук става по-топло, няма кой да го каже сериозно. Иначе за някой журналист или, за да излезе по-четивен материал, винаги може да се намери някой "специалист", който да се опита да привлече вниманието върху себе си. Няма пряка зависимост, тъй като е много далеч от нас и обикновено това минава през няколко трансгранични среди. Но определено обърква това, което знаем - стандарта в атмосферната циркулация в света и води до преразпределение на валежите и съответно преразпределение на някои основни температури.
- Какъв август да очакваме?
- Август се очертава, според двата глобални модела - европейския и американския, да бъде малко по-топъл с около един градус средна месечна температура и с валежи около и по-малко от нормата. И ако трябва да се сложи заглавие какъв август ни очаква, очаква ни топъл, слънчев и сравнително сух август.
- Как оценявате туристическия сезон у нас?
- Трудно се движи. От средата на юли до средата на август е върхът на сезона, морето трябва да се пръска по шевовете от туристи. Не е и точно така, защото може да влезете в някоя търсачка и да си намерите хотел по българското Черноморие. След 15-20 август западните туристи започват да се подготвят за първия учебен ден, който започва на 1 септември. Рязко спада интересът, а септември е чудесен за море, защото и температурата на водата остава доста висока, и септември е хубав, топъл и слънчев през последните години. Аз си спомням когато на 9 септември Слънчев бряг опустяваше. Правеше се през социализма манифестация за 9 септември и до 15 септември всичко затваряше, оставаха да работят два - три хотела. Сега не е така, особено за онези хора, които имат проблем с температурите и на водата, и на въздуха. За тях е много приятно да ходят в 10 часа на плажа, прибират се в 16 часа. Така се отварят крилата на сезона, удължава се нашият сезон, защото той не може да се сравнява с гръцкия и турския, нито с Италия и Испания. Бихме могли да го сравним с албанския, с хърватския.
И нещо много интересно, на което трябва читателите да обърнат внимание. Ако се замислите - къде на Черно море има курорти като нашите? Единствените курорти са Батуми и пр., но това е пионерска организация в сравнение с нашите курорти. Ние имаме уникална възможност да развиваме туризъм в район, където по природа сезонът е къс и трябва да го използваме. Лошото е, че секторът изгони българите. И не само, че не ги приласка, а не иска да ги приласкава отново. Затова и българите искат да отидат в Испания, в Италия, в Гърция, в Турция, в други топли дестинации. До 1500 лв. можеш да намериш всичко, включено в цената, за по-възрастните има промоциии - пътуваш от днес за следващата седмица. Например за Тунис има за 700 лв. За тези пари не знам къде трябва да отидеш у нас - и на Тюленово ще ти бъде по-скъпо. Трябва национална стратегия, кото да не зависи от мен, от вас или от някой директор, министър, премиер. Тази стратегия трябва да обслужва икономическия интерес на България спрямо природните дадености. Това го постигат страните около нас. И за да не бъда голословен, през първите шест месеца в България е имало толкова туристи, колкото е имало в Албания, а Албания стартира половин век след нас в областта на туризма. Тя ни настига по брой туристи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
