- Нелепо и деморализиращо е да отдаваме почит към друга нация
- За референдуми най-много настояват най-активните пропагандатори от съветски тип, казва доц. Георги Лозанов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Лозанов, миналата година Вие и група интелектуалци, историци и общественици предложихте 24 май да стане национален празник на България. През последните дни отново се разговя темата със смяната на националния празник, но как оценявате дебатите, които в момента се случват? Готово ли е обществото да приеме идеята за смяна на националния празник?
- В обществото продължава да има дебати, което е естествено. Новото в случая е, че изглежда този път ще има политическа воля за смяна на националния празник. Тя е много важна, тъй в крайна сметка какъв да е националният празник е политическо решение и именно политиците трябва да го вземат с политически мотиви, според разбиранията и ценностите на днешния ден. Преди по-малко от година, когато внесохме това предложение след конференция по темата във Великотърновския университет, то беше отхвърлено. Сега виждам с надежда, че има някакво развитие по темата.
- Някои от дебатиращите по темата казват, че това ще доведе до още по-голямо разделение в обществото. Вие как смятате?
- По-голямо разделение от това, което в момента носи 3 март, трудно би могло да има. Особено след войната в Украйна. Ако минава някакъв фронт в българското общество, той е между убедените в евроатлантическата перспектива на страната и евроатлантическия скептицизъм, който иска да я върне в зоната на руското влияние от съветския период. А няма защо да се лъжем, 3 март, от колкото и кладенци вода да вадим, си остава преди всичко празник на признателност към Русия. И тя я заслужава заради победата си в Руско-Турската война, от която започва българското Освобождение. Най-много я заслужават хилядите войни, дали живота си в тази война. Разбира се, 3 март трябва да си остане официален празник, в който да отдаваме признателността си към тях. Но е твърде нелепо и деморализиращо националният ни празник да е на почит към друга нация. Да не говорим, че ролята на Русия в българската история съвсем не е еднозначна. Тя става особено травматична, когато червената армия налага в България един тоталитарен режим, който за 45 години прекъсва демократичното й развитие. Мисля си, че реално българите в първото десетилетие след 9 септември 1944 г. едва ли са имали повече права, отколкото през послания век в Османската империя. Да, действително Априлското въстание е зверски потушено, но нека си спомним какво им се случва на горяните или какво щеше да се случи, ако и ние имахме своята Пражка пролет.
Така че първата и по-важна крачка е 3 март да загуби статута си от 1991 година на национален празник, за да можем да направим втората и да изберем някое свое духовно или историческо постижение, с което нацията се идентифицира. В това отношение ролята ни като държава за съхраняването и разпространението на новата тогава писменост изглежда безспорна и в най-голяма степен ни приобщава към християнска Европа. 24 май поставя акцент върху този наш уникален принос в развитието на европейската култура.
Може, разбира се, да се мисли и за други дати извън 3 март. Например Съединението, защото то е резултат изцяло на собствените ни усилия в стремежа към прекъсване на чуждите влияния, включително и руското. Не е случайно, че Русия се опитва да му попречи... Видях, че проф. Георги Фотев, чиито аргументи винаги си заслужава да бъдат чути, предлага Деня на независимостта - също много достоен повод за национална солидарност.
- Какво смятате за идеята да бъде свикан референдум и българското общество да каже иска ли смяна на националния празник или не?
- Смятам, че и 3 март не е избран с референдум, защото решението за националния ни празник е в правомощията на народните представители. А и за съжаление не сме Швейцария и в българското общество агресивната пропаганда и манипулациите нанасят големи поражения върху съзнанието на по-непросветената част от хората. Има риск те да бъдат подведени чрез разпалване на колективни емоции, които да заглушат доводите на здравия разум. Забележете, че най-много настояват за референдуми у нас най-активните пропагандатори от съветски тип.
- А докъде, според вас, може да стигне противопоставянето в този обществен дебат? Не изпадаме ли в прекалена агресия и крайности помежду си?
- Вижте, това е политическо решение и като всяко такова решение, едни, според партийния си интерес, възразяват срещу други. Битката е между тях тук и сега, а не между датите в историята. Но в случая даже не става дума за ново решение, а за поправка на стара политическа грешка. През 1991 г., когато България едва започва да се измъква от съветското господство, променя националния празник от 9 септември на З март. 9 септември, впрочем, беше най-позорният възможен вариант, защото ние така празнувахме не друго, а собствената си окупация. Веднага след 10 ноември обаче още се търси дата, която да не обиди Русия и да продължава в по-далечна историческа перспектива обвързаността ни с нея. А изборът на национален празник не може да се прави по конюнктурни съображения - той е ключово за общността символно послание. Заявяваш какъв си, къде стоиш на картата на света, какви са твоите идеали, каква е твоята самооценката, доколко можеш по собствена вола решаваш съдбата сиЕ
- Според Вас, колко време би отнело да се приеме такова решение и националният ни празник да бъде променен?
- Смяната на националния празник е част от конституционни промени, но във всички случаи не най-съществената. Много по-спешни са попромените, които да доведат до работеща и достатъчна ефективна правораздавателна система и тя да започне да чисти криминогенния профил на българското общество. Защото, ако си най-склонната към корупция нация в Европейския съюз, няма голямо значение какъв ти е националният празник. Много по-важно е да сме по-малко корумпирани, отколкото на коя дата ще празнуваме националния си празник, но и тези две неща са свързани. Все пак да не забравяме, че корупцията е форма на зависимост, която има своето кремълско потекло.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
